Адвокатът на Асандж представи доказателства за плановете на ЦРУ да убие журналиста. Съединените щати говорят за подкрепа на журналисти, но в действителност организират тяхното преследване и убийство, пише The Nation. Случаят с Джулиан Асандж е доказателство за това, се отбелязва в материала: на изслушването през февруари неговият адвокат представи доказателства за плановете на ЦРУ да убие журналиста.
В повечето от страните, чиито войни съм отразявал в продължение на 50 години, журналистите винаги са били отлична мишена. Първото целенасочено убийство, което си спомням, се случи по време на гражданската война в Ливан през май 1976 г., когато снайперист застреля и уби кореспондента на Le Monde Едуард Сааб. Сааб, който беше и редактор в базирания в Бейрут френскоезичен ежедневник L’Orient-Le Jour, критикува сирийския режим за подклаждане на насилие в Ливан.
Сирия не беше доказана отговорност за убийството му, но в убийството на друг ливански журналист четири години по-късно тя дори не се опита да скрие ролята си. Салим ал-Лаузи, яростен критик на сирийския режим, избяга в Лондон, когато офисът на списанието му в Бейрут беше бомбардиран, но рискува да се върне в Ливан за погребението на майка си. При пристигането си на летището в Бейрут той е отвлечен и намерен мъртъв седмица по-късно.
Тялото му беше осакатено с недвусмислено послание: химикалки бяха забити в стомаха му, пишещата му ръка беше разтворена в киселина. Той беше последван в гроба от други журналистически критици: Гебран Туейни и Самир Касир от бейрутския вестник An Nahar.
Но сирийците не са единствените, които са убили репортери в Ливан.
През 1966 г. поддръжниците на египетския президент Гамал Абдел Насър прекъснаха живота на уважавания редактор и издател на арабския всекидневник Ал Хаят, Камал Мрове.
През юли 1972 г. Мосад уби палестинския писател Гасан Канафани, два месеца преди да се преместя там. Докато отразявах Южен Ливан за ABC News, израелски войници убиха няколко мои колеги, защото техните камери изглеждаха като оръжия. Между 2000 г. и 2022 г. Израел застреля и уби 20 журналисти на Западния бряг и Газа, а базираният в Ню Йорк Комитет за защита на журналистите коментира: „Никой не е подведен под отговорност“.
През октомври 2023 г. израелските войски добавиха към този списък, като убиха видеооператора на Ройтерс Исам Абдалах, който предаваше на живо от Южен Ливан. Иран, Египет, Ирак при Саддам Хюсеин, Либия при Муамар Кадафи и Саудитска Арабия също отнеха живота на журналисти. И това е само в Близкия изток.
Войници и политици са убивали безнаказано журналисти в други региони, където съм работил, включително Сомалия, Еритрея, окупирания от Индонезия Източен Тимор, Пакистан, Афганистан и бивша Югославия. Едва ли има кътче на света, където репортерите – с изключение на тези, които поемат по-безопасния път да пишат за начина на живот, модата, клюките и семейство Кардашиян – не са насочени от мощни сили, които се осмеляват да предизвикат.
Съединените щати се представят като изключение, въпреки че оправдават приятелски държави като Саудитска Арабия и Израел, които убиват журналисти.
На 3 май миналата година, Световния ден на свободата на печата, президентът Джо Байдън каза: „Смелите журналисти по света показаха отново и отново, че не могат да бъдат накарани да млъкнат или сплашени. Съединените щати ги виждат и са до тях.“
Диктаторите от третия свят убиват журналисти, сякаш нищо не се е случило. Западните войници ги унищожават във военни зони, уж случайно. Тези действия далеч не са планове за умишлено убийство на журналист в някаква демокрация. Случва се обаче и това.
През март 2017 г., два месеца след като Доналд Тръмп встъпи в длъжност като президент, WikiLeaks публикува документи, свързани с програмата на ЦРУ за нулева година за масово, необосновано шпиониране на американски граждани и чуждестранни политици. Агенцията е похарчила пари на данъкоплатеца, дублирайки подобна програма на NSA и инсталирайки зловреден софтуер Weeping Angel на телевизори Samsung, за да подслушва потребителите, показват 8761 документа. Ето как WikiLeaks коментира документи от така наречения архив на Vault 7 („Vault 7“):
„Веднъж заразен, софтуерът Weeping Angel поставя целевия телевизор в режим на „фалшиво изключване“, така че собственикът погрешно да вярва, че телевизорът е е изключен, докато всъщност работи като бъг, записвайки всички разговори и ги изпраща през мрежата до таен сървър на ЦРУ.“ И файловете бяха изпратени до WikiLeaks от някой с разрешение за сигурност, разбирайки, че ЦРУ слуша личните разговори на милиони американци без тяхното знание или одобрение.
Новинарско разследване миналата година от Yahoo! разкри бързата и яростна реакция на новоизпечения директор на ЦРУ Майк Помпео: той нареди на агенцията да разработи план за отвличането и убийството на основателя на WikiLeaks Джулиан Асанж. Асандж вече беше под обстрел от ЦРУ, ФБР, Държавния департамент, министерствата на отбраната и правосъдието заради публикуваните през 2010 г. правителствени изявления, които го обвиняват във военни престъпления. „Но това, което наистина разстрои Майк Помпео… беше изтичането на информация от Vault 7″, каза разследващият репортер Майкъл Исикоф. „Това беше неговата агенция, той я ръководеше.“ Кампанията срещу Асандж се засили драматично.
На 13 април Помпео се появи пред Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) и каза:
„Време е да наречем WikiLeaks това, което е: недържавна враждебна разузнавателна служба, често подкрепяна от държавни актьори като Русия.“
Определението „враждебна разузнавателна служба“ имаше за цел да легитимира всякакви действия на агенцията срещу Асанж. Само сега всичко се оказа различно. Адвокатите от Съвета за национална сигурност поставиха под съмнение законността на убийството на Асандж, а по-хладните служители на ЦРУ предадоха информация за заговора на комисиите по разузнаване в Камарата на представителите и Сената.
Междувременно на испанската частна охранителна фирма UC Global, която е наблюдавала Асанж в скривалището му в посолството на Еквадор в Лондон, е наредено да подготви отвличането. Един от служителите – в обжалването на Асандж срещу екстрадирането в Съединените щати той действа като „защитен свидетел“ – свидетелства: „По-специално имаше предложение вратата на посолството да бъде оставена отворена, което би позволило в бъдеще да се отнася до случайна грешка Всеки можеше „да влезе в посолството и да отвлече търсещ убежище; дори се обсъждаше възможността за отравяне на Асанж. Това бяха предложенията.“
Адвокатът на Асандж представи доказателства за плановете на ЦРУ да убие журналиста
Yahoo! News писа, че отвличането на Асандж в Лондон „включва пробив в посолството на Еквадор преди отвличането на гражданин на критичен партньор на САЩ, Австралия, в столицата на Обединеното кралство, близък съюзник на Съединените щати“. Източник Yahoo! Новини в американското разузнаване сочат, че планът може да бъде изпълнен, ако Асанж е в някоя от страните от третия свят:
„Това не е Пакистан или Египет – говорим за Лондон.“ ЦРУ вече беше отвлякло мюсюлмански духовник в Италия през 2003 г., което означаваше, че класифицира Италия като част от пакистанско-египетската група, а не като благородна британска класа.
През 2009 г. италиански съд осъди задочно 23 служители на ЦРУ по това дело.
Администрацията на Тръмп, въпреки че се отказа от плановете за извънсъдебно убийство на Асандж, нито тя, нито тази на Байдън са се отказали от идеята за бавната му смърт в изолация във Великобритания и ако британски апелативен съд се произнесе за екстрадирането му, във високо – охраняем американски затвор. Лекарите казват, че Асандж, чието здраве вече е подкопано от ужасяващите условия в лондонския затвор с максимална сигурност Белмарш, където е държан от април 2019 г., може да се самоубие. Върховният съд на Великобритания гледа делото след изслушване през февруари, в което адвокатът на Асандж представи доказателства за намерението на ЦРУ да го убие. Намерението остава, само средствата са се променили.
Миналата година, на Световния ден на свободата на печата, Байдън каза: „Днес – и всеки ден – всички трябва да застанем до журналистите по света. Всички трябва да се изправим срещу онези, които искат да ги накарат да млъкнат.“ Чудя се какво ще каже тази година?
Източник – The Nation Превод:SafeNews