Остин, Було, Катрина, Ида – имената на бурите понякога се запомнят дълго след като стихията е отминала. Но кой решава как ще се казва следващата опасна буря, защо някои имена се избират от гражданите и какво трябва да се случи, за да бъде едно от тях заличено завинаги?
Зад тази практика стои международна система със строги правила, любопитни ограничения и история, белязана от едни от най-разрушителните природни бедствия.
Според метеоролозите използването на кратки и лесно запомнящи се имена улеснява предупрежденията, подобрява комуникацията между институциите и повишава обществената осведоменост. Това може да помогне за предотвратяването на човешки жертви.
Практиката да се именуват разрушителни бури съществува от векове.
В миналото хората често свързвали природните бедствия със светците, чиито празници съвпадали с деня на стихията. В други случаи бурите получавали имената на населените места или районите, които били най-тежко засегнати, съобщава RTS.
Систематичното именуване започва през 1953 г., когато американските метеорологични служби въвеждат списъци с женски имена за тропическите бури и ураганите. Подобен подход вече бил използван от военноморските метеоролози.
В края на 70-те години системата претърпява съществена промяна. През 1979 г. в атлантическите списъци започват да се редуват мъжки и женски имена – принцип, който се прилага и до днес.
В наши дни Световната метеорологична организация координира именуването на атлантическите тропически циклони, докато в Европа действат няколко регионални групи.
Метеорологичните служби на Великобритания, Ирландия и Нидерландия съставят общи списъци за своя регион. От 2015 г. насам те приемат и предложения от гражданите, превръщайки избора на имена в своеобразна обществена инициатива.
Отделна група включва Испания, Португалия, Франция, Белгия и Люксембург, които съгласуват имената за Югозападна Европа. Норвегия, Швеция и Дания също прилагат собствена система за северната част на континента.
Сезонът за именуване на бурите в групата на Великобритания, Ирландия и Нидерландия започва през септември и продължава до края на август следващата година.
За сезон 2025–2026 г. са получени приблизително 50 000 предложения от граждани. Първите три имена в списъка са Еми, Брам и Чандра. След тях следват Клоуи, Дано, Евелин, Фин, Гуендолин и Хедър.
Подборът обаче не зависи единствено от популярността на дадено име. Всяко предложение преминава през проверка, за да се установи дали е подходящо за използване в международни метеорологични предупреждения.
Имената трябва да бъдат лесни за произнасяне, разбираеми и достатъчно различими, за да не възниква объркване при съобщаването на опасността.
Важно е да се отбележи, че не всяка буря автоматично получава име. Решението зависи преди всичко от очакваното въздействие върху населението, инфраструктурата и транспорта.
В европейската система особено значение имат предупрежденията за опасно време. Обикновено именуването е свързано с вероятността от сериозни последици, които могат да наложат издаването на оранжев или червен предупредителен код.
Скоростта на вятъра също е важен показател, но няма единен праг от 63 км/ч, който автоматично да задейства именуването на европейските бури.
Тази стойност се използва при класифицирането на тропическите бури.
Показателен е случаят с бурята Остин, която получава име въпреки жълтия предупредителен код. Причината е потенциалът за сериозни последствия, макар точната траектория на стихията все още да не е напълно изяснена.
Съществуват и ограничения, които на пръв поглед изглеждат необичайни.
При съставянето на списъците за европейската група на Великобритания, Ирландия и Нидерландия се избягват имена, започващи с буквите Q, U, X, Y и Z. Подобен подход се използва и при именуването на атлантическите урагани.
Метеоролозите избягват и предложения, които могат да бъдат свързани с известни личности, политически фигури или търговски марки.
Друга важна особеност е международният характер на системата. Име, което звучи напълно естествено на един език, може да има неподходящо значение или да бъде трудно за произнасяне в друга държава.
Защо някои имена никога повече не се използват?
Едно от най-интересните правила се отнася до бурите, причинили изключително тежки разрушения и голям брой жертви.
Световната метеорологична организация поддържа шест основни списъка за атлантическите тропически циклони, които се използват на ротационен принцип през шест години. Това означава, че имената от списъка за 2024 г. по правило ще се появят отново през 2030 г.
Когато даден ураган причини катастрофални последици, името му може да бъде извадено окончателно от списъка. Решението се взема в знак на уважение към жертвите и за да се избегне повторното използване на название, свързано с национална трагедия.
Един от най-известните примери е ураганът Катрина, който опустошава части от Съединените щати през 2005 г. След бедствието името е извадено от употреба и заменено с Катя.
Подобна съдба има и името Ида, свързано с разрушителния ураган от 2021 г. То впоследствие е заменено с Имани.
През десетилетията десетки имена са заличени от атлантическите списъци. Така именуването се превръща не само в средство за предупреждение, но и в своеобразна памет за най-тежките природни катастрофи.
Метеоролозите са изправени и пред друг необичаен проблем – какво да правят, когато броят на бурите надхвърли предварително подготвения списък.
Точно това се случва през 2020 г., когато Атлантическият океан преживява един от най-активните сезони на тропически циклони в историята на наблюденията.
Тогава са регистрирани 30 именувани бури, а основният списък се оказва недостатъчен.
По онова време резервният вариант е използването на букви от гръцката азбука. Така се появяват бури с имена като Алфа, Бета и Гама.
Практиката обаче създава затруднения. Част от имената са трудни за произнасяне, други предизвикват объркване, а понякога вниманието на обществеността се измества от самата опасност към необичайното наименование.
Затова през 2021 г. Световната метеорологична организация решава да прекрати използването на гръцката азбука като резервна система.
Вместо нея са въведени предварително подготвени допълнителни списъци, които могат да бъдат използвани при особено активни сезони.
На фона на климатичните промени и опасенията за засилване на екстремните метеорологични явления ясната комуникация придобива все по-голямо значение.
Учените предупреждават, че затоплянето на океаните може да увеличи интензивността на най-силните тропически циклони и количеството валежи, които носят. Това обаче не означава непременно, че броят на всички бури ще нараства навсякъде по света.
За метеорологичните служби основното предизвикателство остава предупрежденията да достигат навреме до възможно най-много хора.
Именно затова имената имат толкова важна роля. Едно кратко и лесно запомнящо се название позволява на гражданите, медиите и институциите да говорят за една и съща опасност, без да възникват недоразумения.
А когато бурята отмине, името ѝ може да остане в историята – понякога като спомен за необичайно природно явление, а друг път като символ на бедствие, което никой не иска да се повтори.
Източник: БГНЕС
