Светът загуби музикална легенда в лицето на Доли Партън, която почина на 80-годишна възраст след кратка битка с рака. Тя ще бъде запомнена с характерния си кънтри глас, десетилетия наред с хитови записи, награди „Грами“ и „Еми“, както и със значимите си изяви като актриса.

Но най-голямото наследство, което Партън оставя, е творчеството ѝ като автор на песни, а три от тях я определят повече от всички останали.

„Jolene“, „I Will Always Love You“ и „9 to 5“ не са просто запомнящи се песни на Партън – те са неразделна част от историята на популярната музика. Те разкриват един талантлив музикант, който е умеел да съчетава повествованието в текста с драматизма на музиката.

Като много автори на песни, Партън е имала какво да каже. Това, което прави приноса ѝ забележителен, е начинът, по който текстовете ѝ разказват история, а музиката хармонично се допълва с нея.

„Jolene“

В песента „Jolene“, издадена през 1974 г., текстът на Партън пресъздава мъката да наблюдаваш как любимият ти флиртува с друга.

Това е силно човешко преживяване – особено за жените, които изпитват отчаяние от това колко лесно поредното хубаво младо момиче привлича мъжкото внимание. Отчаяната молба на Партън към Джолийн да не ѝ отнема мъжа – „макар че можеш“ – е трогателно непринудена и искрена.

Текстът на песента рязко контрастира с обичайните за онова време теми в музиката – като намирането или загубата на любовта, застъпени в песни като „Close to You“ на The Carpenters (1970 г.), „You Are the Sunshine of My Life“ на Стиви Уондър (1972 г.) и „It’s Too Late“ на Карол Кинг (1971 г.).

Вместо това, „Jolene“ ни пренася в момент на повратна точка, разказвайки въздействаща история за това как срещата с ослепително красива млада жена може да породи чувство на несигурност у друга жена.

От музикална гледна точка, акордите звучат тежко и мрачно в минорна тоналност, като се изкачват към по-високи степени с всяко драматично изричане на името „Jolene“. Вокалите са съпроводени от интригуваща, динамична китарна партия, изпълнена чрез техниката на пръстово свирене (finger-picking) от студийния музикант Чип Йънг. Непрестанното движение на китарата не само нагнетява напрежението, но и предизвиква възхищение с майсторското изпълнение.

I Will Always Love You

Песента „I Will Always Love You“ също излиза през 1974 г. и – забележително е – вероятно е написана в същия ден като „Jolene“.

Тя демонстрира способността на Партън отново майсторски да съчетае разказ и музика. Страхът, пронизващ „Jolene“, тук отстъпва място на скръбта от раздялата с голяма любов, защото, макар любовта да е трайна, тя невинаги е достатъчно основание човек да остане във връзка.

И тук Партън засяга тема, по-дълбока от вълнението и възторга на любовта. Тя знае, че любовта може да означава и да се научиш да пуснеш другия да си отиде.

Текстът е лаконичен, а историята за „сладко-горчивите спомени“ – скицирана бегло, но Партън отново улавя същината на човешкото преживяване. Не са ни нужни подробности за случилото се, за да се припознаем в собствените си болезнени раздели.

В забележителния кавър на Уитни Хюстън продължителното изпяване на думата „I“ („Аз“) звучи почти като вик на агония.

Акордовата прогресия, която Партън избира за основа на припева, е една от най-познатите и доказано успешни схеми в историята на популярната музика. Тя се среща в песни като „Stand By Me“ (1961), „Blue Moon“ (1934), „Crocodile Rock“ (1973) и „Every Breath You Take“ (1983).

Подходът на Партън обаче е уникален: мелодията и текстът не следват движението на прогресията. Вместо това мелодията се задържа върху един-единствен тон (с няколко музикални украшения), оставяйки акордите да вършат същинската работа.

„9 to 5“

Партън написва песента „9 to 5“ за едноименния филм от 1980 г., в който си партнира с Джейн Фонда и Лили Томлин. Композицията е трябвало да улови атмосферата и да пресъздаде забързания ритъм на работната седмица.

За да постигне това, Партън заменя обичайните си, по-разгърнати текстове за любов с динамичен, почти речитативен стил, описващ сутрешния делник. Тук тя използва находчиви непълни рими – като съчетаването на думите „kitchen“ (кухня) и „ambition“ (амбиция) – за да направи историята по-убедителна.

Мелодията в куплета се издига с всяка група от думи, нагнетявайки енергията подобно на началото на деня, което изпълнителката описва. Припевът постига силен ефект чрез промяна в ритъма, позволявайки на фразата „от 9 до 5“ да прозвучи отчетливо и запомнящо се.

С песента „9 to 5“ Партън се отклонява от любовната тематика и се насочва към феминистки мотиви, като гласовито изобличава несправедливостта: човек работи неуморно наравно с останалите служители, но въпреки това не може да получи „заслужено повишение“. Описанието на ситуацията като „игра на богаташите“ и констатацията, че „никога не ти признават заслугите“, подчертават неравенствата на работното място, които, за съжаление, са все още актуални и днес.

The Conversation/превод: SafeNews