Управленската програма не дава особено задълбочена представа какви са плановете на правителството за следващите почти четири години. Това мнение изрази пред БНР преподавателят по политически науки в Нов български университет Христо Панчугов.

По думите му документът представлява „странна смесица“ от конкретни намерения в отделни сфери и общи политически заявки, които според него не дават достатъчно ясна представа за посоката на управление.

„Документът е странна смесица от конкретика в определени сектори, като например въвеждането на изкуствен интелект в училищата, тоест повишеното използване на изкуствен интелект от все повече и повече училища, до заявка на очевидности, като например отстояването на българския национален интерес в преговорите за многогодишната финансова рамка на Европейския съюз“, коментира Панчугов.

Според него проблемът е, че в програмата не е формулирано какво точно разбира правителството под български национален интерес при преговорите за следващата многогодишна финансова рамка.

„Прави впечатление липсата на формулирането на националния интерес по отношение на тази многогодишна финансова рамка“, посочи той.

Панчугов смята, че зад документа се откроява друга основна цел – да бъдат подкрепени определени обществени нагласи.

„Документът по-скоро обслужва като че ли една много видимо идентифицирана линия в себе си, която идва от правителството, и това е да подкрепи и да засили определени обществени нагласи“, заяви политологът.

Деолигархизацията и липсващата конкретика

Като пример Панчугов посочи раздела за деолигархизацията. По думите му в него са заложени намерения за преглед на законодателството и последващи законодателни промени, но не е ясно какво точно ще бъде променено.

„Започва с няколко точки, които са преглед на законодателството и правене на законодателни промени. Какви са тези законодателни промени, защо този преглед не е направен още по време на предизборната кампания, така че да е ясно какви ще са тези законодателни промени и какво е съдържанието им оттук нататък – не става ясно“, каза той.

Според него по този начин остава впечатлението, че в програмата се включват определени заявки, без да се дават достатъчно основания обществото да оцени реалните намерения на управляващите.

„Остава усещането, че е просто казано нещо, за да стане то публично, а не за да им даде възможност на българските граждани да оценят дали посоката, в която върви това правителство, в крайна сметка е правилната или напротив – взема се някакъв странен завой“, заяви Панчугов.

Какво липсва в сектор „Сигурност и отбрана“

Според политолога в програмата видимо са заобиколени и определени ключови теми, сред които секторът „Сигурност и отбрана“.

Той посочи като пример липсата на конкретика за войната в Украйна и рисковете за националната сигурност на България.

„Не се споменава по никакъв начин конфликтът в Украйна и рисковете за българската национална сигурност, които произлизат от това“, каза Панчугов.

По думите му друга важна тема е въвеждането на F-16 и поетите от България ангажименти в сферата на отбраната.

Според него обаче внимателният прочит на програмата показва, че почти всички подобни ангажименти вече са били поети от предходни правителства.

„Тоест към този момент как оттук нататък ще се развива управленската програма е фокусирано върху осигуряването на жилища на военните“, посочи той.

Панчугов смята, че именно отсъствието на определени теми е показателно.

„Отместването на общественото внимание в друга посока се е превърнало в основния фокус на тази управленска програма“, коментира политологът.

„Властта ще решава кои са лошите и кои са добрите“

По думите на Панчугов подходът към управлението вероятно ще бъде такъв, при който властта едностранно определя кои са „лошите“ и кои са „добрите“, вместо да изгражда устойчив механизъм за решаване на обществените проблеми.

Според него институциите трябва да работят на базата на ясни предварително установени принципи и ценности, които да не зависят от това кой се намира на власт.

Панчугов постави акцент върху доверието в институциите, разделението в обществото и създаването на все по-силни политически и ценностни противопоставяния.

„Вниманието трябва да бъде насочено към доверието в институциите, подкопаването на устоите на определени ценности, които позволяват функционирането на демократичните институции, както и към разделянето на обществото и създаването на разделителни линии, които правят невъзможен общият разговор за това как преодоляваме дефицитите“, заяви той.

Създаването на страхове е сред признаците на фашизма

Политологът коментира и твърденията на Румен Радев за фашизма, като заяви, че според него използването на страхове за политическо разделение е особено тревожна тенденция.

„Създаването на страхове, около които допълнително да бъде разделяно обществото, създаването на страхове, които да са достатъчно плашещи, че всъщност да позволяват да се чува единствено и само думата на лидера, са основни признаци на фашизма, за който говори Румен Радев“, каза Панчугов.

Той добави, че според него именно затова опозицията трябва да се противопостави на този модел, но без да използва същите политически инструменти.

„Опозицията има един единствен начин да го прави и той не е да използва същите средства, а напротив – да демонстрира, че ценностите, които са противостоящи на това, което излиза от „Прогресивна България“, са по-важни, но и че те живеят според тях“, посочи Панчугов.

Според него опозицията трябва да покаже, че съществува различен модел на управление, а не просто да повтаря политическия език на управляващите.

„Излизането от този модел и създаването на усещането, че всъщност има алтернатива, нещо друго, нещо различно, нещо, което не е „Прогресивна България“ и Румен Радев, е всъщност в основата на това да може да бъдат убедени българските граждани, че всъщност има алтернативен модел, по който може да се управлява“, заяви той.

Президентските избори

В интервюто си пред БНР Панчугов коментира и предстоящите президентски избори. Според него с всеки изминал ден намаляват шансовете да бъде излъчен кандидат, който да успее да обедини достатъчно избиратели и да се превърне в реален противник на Илияна Йотова.

„Към този момент изглежда като че ли шансовете за това да видим кандидат, който може да обединява гласоподаватели до степен, в която да преодолее различията между политическите формации и да се окаже истински противник на Илияна Йотова, намаляват с всеки изминал ден“, каза политологът.

По думите му колкото по-дълго се отлага обявяването на подобна кандидатура и колкото по-малко се говори за политическо обединение, толкова по-малки стават шансовете на евентуалния общ кандидат.

„Колкото по-малко ние виждаме желанието за такова политическо обединение, колкото повече закъснява обявяването на такава кандидатура, толкова по-малко вероятно е, че който и да се окаже кандидат накрая, ако дори се окаже един единствен кандидат на опозицията, той би могъл всъщност да има истински шансове“, коментира Панчугов.

Той изрази надежда забавянето да е част от политическа стратегия, а не резултат от липса на реална политическа оценка.

„Надявам се всъщност това да е част от политическа стратегия, а не просто липса на каквато и да е реална политическа оценка“, заяви Панчугов.

Източник: БНР