На форума на сп. Мениджър тази седмица казах, че е все по-вероятно да „ударим стената“. Едва ли стана ясно за много хора, така че реших да напиша какво точно имам предвид.
Операцията на менискуса ще ми пречи да бягам за известно време, но пък ми дава възможност да чета повече и да се ориентирам в резките завои на петролния пазар. Вчера излязоха поредните „новини“ за мир и отваряне на Ормузкия проток (втората картинка), които бързо се оказаха неверни, но пък свалиха цената на нефта. Този филм се повтаря през няколко дни от началото на конфликта, но явно все още работи. В същото време данните са пределно ясни – запасите в глобалната петролна система се топят като снега на Витоша през май.
Като човек, който едновременно обича да бяга дълги дистанции и има представа как работи световната икономика, не мога да се въздържа да направя сравнение между тях. В маратона и ултра-дългите бягания говорим за „удар в стената“. Това е моментът, в който темпото изведнъж се срива – обикновено около 30-35 км на маратона – защото гликогенът в организма е изчерпан. Изключително важно е да не го допуснеш, като навреме приемаш достатъчно хранителни вещества, които да заместват изгубеното гориво.
Знам много добре как се усеща един бегач преди удара. Движиш се добре, краката още работят, темпото изглежда сравнително стабилно. Но някъде дълбоко в организма вече е премината критичната граница. Резервите се топят по-бързо, отколкото могат да бъдат възстановени, и тялото започва да живее от аварийните си запаси.
Точно това ми напомня днешната глобална икономика. Светът прилича на човек, който бяга безкраен маратон. Всеки ден цивилизацията трябва да движи кораби, самолети, камиони, трактори, фабрики, армии и хранителни вериги. И както бегачът изгаря въглехидрати, така индустриалната система изгаря нефт.
Но приликата е още по-дълбока. Човешкият организъм изразходва огромно количество енергия просто, за да съществува – за сърцето, мозъка, дишането, кръвообращението, поддържането на температурата. Това е базовият метаболизъм, който всъщност харчи около 70% от цялата енергия. Бягането изисква допълнителна енергия над него.
Петролната система работи по същия начин. Огромни количества нефт и горива трябва непрекъснато да се движат през кладенци, тръбопроводи, танкери, рафинерии, складове, бензиностанции и индустрия само, за да поддържат света в нормално функциониране. Самото поддържане на системата изисква постоянното наличие на 6-7 милиарда барела петрол в нея и поглъща колосална енергия. Икономическият растеж изисква още повече – точно както поддържането на темпото в маратона изисква допълнителни калории отвъд базовия метаболизъм.
Преди март, 2026 г. светът тичаше с огромен енергиен резерв – евтин нефт, растящ добив, пълни складове и огромни стратегически запаси. Това беше фазата на „пълния гликоген“, когато организмът е силен, а темпото изглежда естествено и устойчиво.
Но през последните три месеца – от началото на войната в Персийския залив – виждам много познат модел. На пръв поглед проблемът не изглежда чак толкова значим – войната е спряла „само“ около 10-12% от глобалния поток на нефт. Самолетите все още летят, танкерите плават, бензиностанциите работят, задръстванията в София не намаляват.
Под повърхността обаче системата се разпада – базовите наличности, нужди за поддържане на системата вече се изчерпват. При маратона стената не идва, когато организмът остане напълно без енергия. Тя идва, когато започнеш да изгаряш аварийните си резерви само, за да поддържаш текущото темпо.
Тогава започват симптомите. Първо идва умората – високи цени на горивата. После спадът в ефективността – инфлация и по-бавен растеж. След това крампите – логистични сривове и индустриални проблеми. Накрая организмът започва да изключва несъществени функции. Икономиката прави същото. Най-енергоемките и най-малко рентабилни дейности започват да умират първи.
Последната голяма вълна от доставки от Персийския залив стигна дестинациите си през април. След това целият свят премина на изчерпване на запаси – първо Азия и Австралия, после Европа и последни – САЩ. За съжаление няма как да знаем точните числа на глобално ниво, защото почти никоя страна не публикува толкова пресни данни.
САЩ е голямо изключение в това отношение (третата картинка). Само за последната седмица общите петролни запаси на САЩ – включително стратегическият резерв – са намалели с 17.8 милиона барела, най-голямото седмично източване в историята. От тях 9.9 милиона барела идват директно от Стратегическия петролен резерв (SPR). От началото на конфликта насам САЩ са източили около 42 милиона барела – приблизително 10% от целия си стратегически резерв. Почти всичко е заминало за покриване на дефицита в Азия и Европа.
В този момент глобалната икономика е като състезател на Витоша 100, който изяжда последните си енергийни гелове някъде около язовир Студена, тоест безкрайно далеч преди финала – не за ускорение, а просто за да не се срине. Рязкото забавяне на темпото в идващите минути е практически гарантирано, а възстановяването е възможно доста дълго след нормализиране на приема на хранителни вещества. Човешкият организъм има нужда от време, за да обработи и използва новите калории.
Дори Ормузкият проток да отвори утре и танкерите да заплават към дестинациите си – което не изглежда особено вероятно – петролната система ще получи значими нови доставки твърде късно. Междувременно, недостигът на много места – преди всичко в Азия и Европа – вече е гарантиран.
Стената е точно пред нас. Ударът е неизбежен. Икономиката рязко ще се забави, а възстановяването изцяло зависи от връщането на нормалния трафик през Ормузкия проток.
Това е само лично мнение и не представлява препоръка за инвестиции.
Автор: Боян Рашев
