Подготовката за прилагането на новия закон за смъртното наказание в Израел вече е започнала. Министърът на националната сигурност Итамар Бен-Гвир се похвали, че се строи ново затворническо крило, където ще се извършват убийствата, както и че вече са поръчани нови „червени“ униформи за палестинските затворници.
Междувременно международните гласове, които осъждаха, този закон – замлъкнаха. Подобно на други, Европейският съюз, който се гордее с високи стандарти за правата на човека, продължава да гледа настрани. Това е въпреки факта, че Споразумението му за асоцииране с Израел има ясна клауза, която изисква зачитане на правата на човека.
Официалните реакции са позорни
Когато законопроектът беше одобрен от Комисията по национална сигурност на Кнесета в края на миналия месец, говорителят на ЕС по външните работи Ануар Ел Ануни определи мярката като „дълбоко обезпокоителна“ и потвърди противопоставянето на блока на смъртното наказание при всички обстоятелства.
В същото изявление обаче ЕС похвали предполагаемата предишна принципна позиция на Израел, с неговите задължения съгласно международното право, както и ангажимента му към демократичните принципи. Сякаш Израел никога не е извършвал брутална десетилетна окупация, незаконна колонизация и геноцидни кампании в Газа и Ливан. След това изявлението „насърчи“ Израел да изпълни условията на ЕС относно правата на човека съгласно Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел.
На 30 март, точно преди окончателното гласуване на законопроекта, европейските страни, включително Нидерландия, Франция, Германия, Италия и Обединеното кралство, публикуваха съвместно изявление, изразяващо „дълбока загриженост“ относно законопроекта, без предупреждение за конкретни стъпки.
На 31 март, след приемането на законопроекта, ЕС публикува друго изявление, в което повтаря основните си точки, добавяйки само, че мярката представлява „сериозен регрес“ спрямо собствените ангажименти и практики на Израел – твърдение, което пряко противоречи на констатациите от разследвания на ЕС, международни и палестински органи на ООН, организации за правата на човека и консултативните становища на Международния съд от декември 2024 г. и юли 2024 г.
ЕС си затваря очите
Нямаше споменаване за палестинския народ, който е обект на този закон, нито за палестинските затворници, които са претърпели брутално отношение и са били убити в безпрецедентни нива през последните две години и половина. Нямаше признание за страданията на семействата на палестински задържани.
Сега многото палестински политически затворници просто седят и чакат екзекуция след решение на военен съд, който обявява 99% от палестинските подсъдими за „виновни“. Те ще бъдат наказани просто за това, че отхвърлят колониалното господство, за това, че отстояват своите права и правата на своя народ. А в днешната реалност самите институции, които твърдят, че представляват хората и всички европейски граждани в името на демократичните ценности и правата на човека, биха били съучастници в допускането на тяхната екзекуция.
Важно е да се отбележи, че позицията на ЕС не е нито изненадваща, нито дипломатическа грешка. Това е поредното потвърждение, че декларираният ангажимент на ЕС към правата на човека свършва там, където започва безнаказаността на Израел.
Лицемерието на ЕС
Контрастът е особено ярък в сравнение с позицията на ЕС спрямо други съюзници и противници. ЕС многократно е осъждал прилагането на смъртното наказание в Иран, Беларус, Саудитска Арабия, Съединените щати и наскоро в окупирания от Русия Донецк. Във всеки от тези случаи ЕС ясно е свързал смъртното наказание с по-широки нарушения на международното хуманитарно право и Женевските конвенции, както и с по-широкия контекст, в който се намира всеки случай.
Лицемерието стана още по-фрапантно, когато беше взето решение за спиране на дискусиите относно санкциите и преразглеждането на Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел след посредничеството на САЩ на така нареченото „примирие“ в Газа през октомври 2025 г.
Оттогава Израел продължава да се противопоставя на международното право и да нарушава правата на човека, разширявайки окупацията си до над 50% от територията на Газа, ускорявайки строителството на селища в окупирани палестински земи, забранявайки и атакувайки съоръжения на UNRWA, построени със средства от ЕС, прогонвайки международни хуманитарни неправителствени организации от ивицата Газа, насилствено разселвайки десетки хиляди в окупирания Западен бряг и стотици хиляди в Ливан и Иран и затваряйки достъпа до светите места в Йерусалим. Добре документираният списък с нарушения продължава само да расте.
Но ЕС вече не може да ги игнорира, защото европейските граждани все повече отхвърлят израелската безнаказаност.
Повече от един милион европейци са подписали петицията на Европейската гражданска инициатива „Справедливост за Палестина“, призовавайки за пълно спиране на Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел. Това я прави най-бързо развиващата се европейска гражданска инициатива до момента. Това искане е подкрепено и от над 60 организации за правата на човека и хуманитарни организации, както и от над 350 бивши дипломати.
ЕС не може да продължава да се отклонява както от правните си задължения, така и от ясните искания на своите граждани. Той трябва да действа решително. Спирането на Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел вече не е технически дебат. Това е изпитание за политическа воля.
Държавите членки на ЕС са изправени пред прост избор: да действат или да останат съучастници. Всичко различно от временно спиране на членството е неспазване на правото на ЕС, предателство на заявените ценности и пренебрегване на нарастващото обществено искане в цяла Европа за прекратяване на безнаказаността на Израел и за осигуряване на справедливост за палестинците.
AL Jazeera/превод: SafeNews
