Те са Луканов, Виденов и Костов. Само те са управлявали при абсолютни мнозинства в модерната българска история. Сега Румен Радев стана четвъртият. Но не всички примери от миналото са положителни. Те показват, че едно управление с пълно мнозинство може да има пълен размах за реформи. Но може и да доведе държавата до драматични кризи.

„Ще ви черпя“.

С тези думи лидерът на „Прогресивна България“ Румен Радев отговори на журналистка в първите часове след изборите.

Тя му каза, че предварителните резултати показват пълно мнозинство за неговата формация

По-късно оценките се потвърдиха – „Прогресивна България“ ще има 131 депутати. Това е с десет повече от нужните 121 за абсолютно мнозинство в парламента.

Подобно нещо се случва едва за четвърти път в българска демократична история и за първи в последните близо 30 години. То означава, че в Радев ще бъде не само изпълнителната власт – правителството, но и законодателната – парламентът.

Три причини Румен Радев да спечели пълно мнозинство

Към това се очаква, че той ще може да разчита на симпатии поне до есента и от страна на президентството. Там до предстоящите президентски избори титуляр е неговата доскорошна заместничка Илияна Йотова.

Тази голяма концентрация на власт от една страна дава възможност за бързи решения и ефективни промени без коалиционни компромиси. Но крие и рискове.

Луканов, Виденов, Костов

Първите избори, при която една политическа сила успява да спечели пълно мнозинство, са всъщност първите демократични избори след падането на комунистическия режим. Това са изборите през юни 1990 г.

Тогава БСП, която до съвсем скоро е била БКП, печели 211 от общо 400 места във Великото народно събрание. Изборите и до днес се смятат за подправени, архиви липсват. Тогава резултатите предизвикват протести и стачки, а правителството с премиер Андрей Луканов оцелява само няколко месеца.

В кратката поредица на управляващи с абсолютно мнозинство кабинетът „Луканов“ стои някак встрани. Първо, за разлика от следващите победители, Луканов не е лидер на партията, която е спечелила изборите. Второ, той управлява при старата Тодор Живкова-конституция, при неповторена след 1990 г. избирателна активност от около 90% и при постоянно клокочеща улица, която е убедена, че я управлява нелегитимна власт.

Следващият път, в който има кабинет с пълно мнозинство в парламента, е през 1994 г. Тогава отново БСП печели изборите. Тя получава 125 депутатски места в 240-местния парламент, а премиер става Жан Виденов.

Третият път е през 1997 г., когато коалицията Обединени демократични сили (ОДС) печели рекордните 137 депутатски места, а премиер става Иван Костов.

След това минават почти 30 години, преди Радев да получи своите 131 депутати.

В тези последни три избора никой не оспорва легитимността на резултатите.

Кои са паралелите с Радев

Според преподавателката по политология в Новия български университет (НБУ) Анна Кръстева разликите между тези предишни случаи и сегашната победа на „Прогресивна България“ са „несравнимо по-големи от приликите“.

Оттогава са изминали около 30 години и политическият пейзаж е силно променен. По думите на Кръстева по-лесно е сравнението с победата на ГЕРБ през 2009 г., когато партията на Бойко Борисов се явява за първи път на избори за парламент и ги печели убедително.

Тогава тя получава 120 депутати, тоест само един по-малко от нужните за абсолютно мнозинство.

„По-скоро ГЕРБ трябва да служи за урок за Радев, защото трябва не само да се радваш на победата, а да работиш за следващата“, казва Кръстева.

По думите ѝ и ГЕРБ тогава, и „Прогресивна България“ сега са млади формации. В годините след първата си изборна победа обаче ГЕРБ успешно изгражда структури по места и въвлича нови и нови партийни активисти, с което си осигурява дълголетие.

Цялата власт отиде при Радев. ГЕРБ и ДПС са извадени от играта
Но въпреки че разликите с абсолютните мнозинства на БСП и ОДС в миналото са големи, Кръстева добавя, че Радев има какво да научи и от тях.

Най-близък е паралелът с Костов и ОДС, които получават властта в момент, в който България се намира в тежко икономическо състояние след „Виденовата зима“. Магазините са опразнени, а националната валута – левът, е обезценена.

Сега положението е далеч от това, но България е изправена пред сериозно увеличение на цените. То започна още миналата година, а сега се задълбочава допълнително и заради затруднените глобални доставки на петрол след началото на войната в Иран.

Кабинетът на Луканов

Негативният пример са предходните самостоятелни правителства на Луканов и Виденов, като и двете довеждат страната до сериозни кризи – остър дефицит на стоки и инфлация.

Правителството на Андрей Луканов е трудно отделимо от правителство със същия премиер. То е създадено още преди изборите за Велико народно събрание. Луканов е премиер два пъти и решенията му преди и след изборите не се отличават особено. Кабинетът му обявява мораториум над изплащането на външния дълг и страната се оказва без помощ отвън в момент на неизбежна посткомунистическа криза.

Вносът и износът са спрени. Външната политика е поверена на генерал от Държавна сигурност – Любен Гоцев.

Кабинетът на Луканов е свален насред празни магазини от окупационна студентска стачка и множество други протести. Това е първият пример за това, как мнозинството в парламента не е гаранция, че ще останеш на власт.

Кабинетът на Жан Виденов

Жан Виденов печели изборите в края на декември 1994. Управлението му видимо обръща гръб на Западна Европа и реформиращите се държави от Източна Европа. То спира реформите, започнати от две предходни правителства, възражда подобие на планова икономика, допуска източването на държавни предприятия, не овладява обезценяването на лева.

То използва националистически аргументи, когато отхвърля заем на Световната банка за образование, подготвя стратегия за национална сигурност, в която са заложени конфликти със съседни държави, опитва да наложи цензура на филми, уволнява водещи журналисти от националното радио. Кабинетът „Виденов“ пада от власт в условията на хипер инфлация и при протести, залели цялата страна.

Абсолютното мнозинство не е задължително рецепта за успех, казва Кръстева. Тя добавя:

„Дори и с пълно мнозинство можеш да докараш страната до драматични кризи“.

Кабинетът на Иван Костов

Последното абсолютно мнозинство преди сегашното на Румен Радев е това на Обединените демократични сили с лидер Иван Костов. Победата им идва след края на кабинета „Виденов“, през 1997.

„Тогава Костов пое страната в положение на тежка криза и не само я изправи на крака, а много ясно я насочи по пътя към ЕС и НАТО“, посочва Кръстева.

По време на управлението на ОДС България започва здравната реформа, връща земята на предишните стопани, ликвидира или приватизира над две трети от държавните предприятия, част от които са „източени“ при кабинета „Виденов“, довежда до отмяна на визите с ЕС, реорганизира армията, частично отваря архивите, гони от страната хора, които определя като руски шпиони, не пуска Русия да прелети над България по време на войната в Косово.

От времето на Костов е популярен един израз, който по-късно е забравен – високите рейтинги съществуват, за да бъдат загубени в името на непопулярни реформи.

Има ли Радев автократски уклон

Но самостоятелното управление крие и още един риск: властта да се превърне в еднолична.

Критиците на „Прогресивна България“ я обвиняват, че е проект, изграден изцяло около личността на Радев. Те казват например, че от имената на бъдещите му депутати познатите се броят на пръсти.

„Забелязвате ли, че през цялото време говорим за Радев? Не говорим за партията. Говорим за личността на Радев – той няма програма, с която хората да са се запознали, известен е той самият“, каза журналистът Иво Инджев в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“.

Кръстева обаче отбелязва, че това не е ново явление за българския политически живот. Напротив, лидерските партии са по-скоро правило, отколкото изключение.

„Типично е у нас партиите да са лидерски – вземете ГЕРБ на Бойко Борисов, НДСВ на Симеон Сакскобурготски, ДПС, дори и малките партии като „Възраждане“ и МЕЧ“, каза Кръстева в интервю за Свободна точка.

По думите ѝ ключово в случая е, че „има разлика между това една партия да е лидерска и това едно управление да е еднолично или авторитарно“ и за момента не знаем накъде ще завие това на Румен Радев.

Какво е казвал самият Радев за това

В края на януари, в първото си телевизионно интервю след като подаде оставка от президентския пост, Радев отхвърли опасенията, че може да завие към еднолично управление.

„Не стъпвам в политиката с амбицията за еднолична власт, нямам мания за спасител и са ми чужди всякакви месиански идеи“, каза тогава Радев пред „Панорама“ по БНТ.

„Демокрацията се крепи на диалог, на търсене на сложни и тежки компромиси в името на постигането на големи национални цели“, добави Радев.

Какво чуваме от самата му партия

Но от самата „Прогресивна България“ идват сигнали, че партията все пак може да се окаже лидерски проект, какъвто сме виждали и преди.

Бившият политически коментатор Слави Василев, който сега ще е депутат от „Прогресивна България“, каза пред „Дарик“, че категоричната им победа на изборите се дължи конкретно на Радев. Той не спомена програмата на формацията или други от лицата в нея да са изиграли такава роля.

„Всичко това се дължи на постоянството на Радев“, каза Василев.

Той повтори и че резултатът на вота миналата неделя е показал, че избирателите са дали „отличен 6+ на Радев“.

Недоволните от Доган. Как Румен Радев намира подкрепа сред българските турци

Но от кого зависи завоят към еднолична власт

След като Радев ще разполага с контрол върху правителството, пълно мнозинство в парламента, а президент е неговата собствена заместничка, най-големият риск остава той да се опита да овладее и съдебната власт.

Едно от основните обвинения по време на многохилядните протести срещу правителството през декември беше, че ГЕРБ и ДПС използват влиянието си в прокуратурата за собствени цели, включително за покриване на дела или за образуването на такива като атака срещу опоненти.

Сега един от големите въпроси е дали Радев ще стане приемник на старите зависимости.

Но политолози като Анна Кръстева казват, че в целия този дебат не трябва да се забравя, че самите гражданите са тези, които могат да допуснат или да спрат един потенциален завой към еднолична власт.

„Да има авторитаризъм се дължи на два фактора: на елитите, но и на гражданите“, отбелязва Кръстева.

По думите ѝ протестите през декември, които свалиха от власт миналия кабинет, са доказали, че властта на управляващите не може да бъде нито безкрайна, нито безотчетна. В една демократична страна е право на гражданите да упражняват контрол над своите лидери.

„В нашите ръце е да ги контролираме“, казва Кръстева.

Източник: Анализът е на Дамяна Велева, Свободна точка