Убийството на пловдивския бизнесмен Илиян Филипов поставя въпроси не само за сигурността, но и за начина, по който големият бизнес и властта взаимодействат в България. Според политическия PR експерт Арман Бабикян случилото се има отражение далеч отвъд конкретния случай и създава усещане за несигурност сред хората, които наблюдават как се променят отношенията между бизнеса, политиката и властта.

„Фактът, че един толкова влиятелен човек бе премахнат от бизнес терена, от политическия терен на Пловдив, е изключително знаков, защото това дава онова тънко чувство, което никога не изказваме, но всеки път го мислим, а то горе-долу гласи: след като него могат, защо пък нас да не могат?“, заяви Бабикян.

По думите му проблемът не е ограничен само до Пловдив, а е свързан с модел на отношения между властта и големия бизнес, който според него се наблюдава в редица икономически центрове в страната.

„Трябва да сме наясно, че това е модел на работа или по-скоро на неработа в повечето сериозни икономически центрове на България. И това е отражение на властта, на начина, по който се консумира власт, и на начина на взаимодействие между големия бизнес и властта“, каза той.

От убийството на Филипов разговорът премина към президентската кампания и липсата на съдържателен политически дебат

Според Бабикян именно визията за развитието на България отсъства от публичния разговор.

„Точно визионерство е думата, която липсва. Всъщност съдържанието, което липсва, а не думата. Точно това съдържание на този етап от кампанията липсва и има достатъчно време да чуем убедителни послания в тази посока… България се нуждае от визия, която да е свързана с модернизацията и със стъпването ѝ в епохата 4.0, която е неминуема, и страната ни не може да остане при старите послания.“

По думите му президентът не бива да бъде възприеман единствено като церемониална фигура, а като човек, способен да вижда по-далеч и да задава посока.

„Президентът като фигура е добре да е провиденец, да е човек, който вижда по-надалеч, за да може да увлече след себе си хора. Да бъдеш държавен глава не е просто церемониална функция. Това, ако се изпълни със смисъл, а не просто с визия, би било една много силна и много завладяваща фигура, която може да издърпа България в тази посока.“

Бабикян коментира и отсъствието на предизборни дебати между кандидатите

Според него зад нежеланието за пряк сблъсък стоят страхът от загуба и стремежът политиците да говорят пред вече убедени свои избиратели.

„Защото ги е страх. Защото тези, които имат много, се страхуват да не загубят дори малко. Защото тези, които имат малко, не са сигурни дали ще спечелят. Просто това е страх. Те предпочитат да говорят пред собствени публики и да не се срещат с голямата публика, наречена България. Те проповядват в тяхната църква, сред собственото си паство. Така не можеш да постигнеш обединение в тази страна.“

Според него кандидатите трябва да носят отговорност за решенията и позициите си и да могат да ги защитават публично.

„Не може да ми говорят за многопластова политика и многолистно тесто, и всякакви неща, докато 200 хиляди българи са под бомбите на войната, която Русия започна срещу Украйна.“

Бабикян постави акцент и върху разграничението между руската държава и политиката на Владимир Путин

„Там има един самозабравил се диктатор, но това не е Русия. Както имаше един самозабравил се диктатор в Германия, но това не е Германия. Такъв имаше и в Италия, но това не е Италия. Нито Франко представлява цяла Испания. Всеки един народ, включително много културни народи, народи, които много са дали на Европа, не е имунизиран срещу това да му се случи такова нещастие.“

В разговора той засегна и икономическите проблеми и начина, по който властта комуникира с обществото. Според него политическите демонстрации и шумните послания не могат да заменят усещането на хората за реалното им материално положение.

„Ако щете и целият въздушен флот на България да беше посрещнал цар Самуил, тези кьорфишеци не могат да заместят състоянието на хладилника на българина. Когато в рамките на две седмици успееш да заплашиш банките и ракията, това означава, че си голям, уникален талант в управлението. И в същото време заплашваш и тези, които са скрили две щайги в шкафа за зимата. Ей, няма такъв талант – да можеш да настроиш хората срещу себе си.“

Затова според Бабикян политиците трябва да говорят на разбираем език и да се занимават с проблемите, които хората реално усещат.

„Посланията към хората трябва да са прости, ясни и разбираеми и да ги интересуват. Не могат през цялото време да ми говорят за сигурност, стабилност, спокойствие и да ме приспиват като малко дете. След като всички виждаме какво става в резервоарите на хората, колко са празни хладилниците, как убиват хора по улиците. Не могат да ни смятат за тъпи. Не могат или не бива.“

Източник: Дарик