Рекордната санкция от близо 76 млн. евро, наложена на „Кауфланд“ от Комисията за защита на конкуренцията, може да се окаже тежест не само за търговската верига, но и за нейните доставчици и крайните потребители. Според бившия министър на земеделието Иван Христанов компанията може да компенсира загубите чрез по-високи цени за клиентите или чрез натиск за още по-големи отстъпки от производителите.
В предаването „Офанзива с Любо Огнянов“ по NOVA NEWS Христанов постави и въпроса дали независимият регулатор не започва да действа в зависимост от правителството. Той коментира още печалбите на големите вериги, разпределението на средствата от глобите и проблемите в проектобюджета.
Защо чак сега КЗК налага толкова голяма санкция
Христанов определи като изненадващи както размерът на глобата, така и моментът, в който тя е наложена.
Той припомни предишни санкции през годините, които според него са били значително по-малки: 80 000 евро през 2016 г., 176 000 евро през 2020 г. и 256 000 евро през 2025 г. Част от тези глоби са били отменени или обжалвани.
„През последните 10 години КЗК констатира едни и същи нарушения. Тя не ги констатира само в тази верига. Ако влезете в социалните мрежи, ще видите много въпроси по отношение на олио, хляб, веригите, бензиностанциите, мобилните оператори“, коментира бившият министър.
По думите му дълго време санкциите са били символични, а сега се наблюдава рязка промяна в подхода на комисията.
Българските вериги с по-високи печалби от европейските
В разговора Христанов сравни санкции срещу търговски вериги в различни европейски държави. Той посочи глоба от 162 млн. евро за полската верига „Бядронка“ през 2020 г. и санкция от 38 млн. евро за френската „Льоклер“ през 2024 г.
По думите му общият размер на глобите за тригодишен период в целия Европейски съюз е бил около 42 млн. евро, като става дума за различни случаи и компании. Христанов посочи, че според данните за санкционираната търговска верига нарушенията обхващат 754 случая. По негова сметка това прави приблизително 50 000 евро на случай.
„Не виждам основание за твърденията за непропорционална санкция“, заяви той.
От своя страна „Кауфланд“ определи глобата като прекомерна и заяви, че тя пренебрегва утвърдените европейски стандарти за пропорционалност.
Христанов представи и данни за печалбата като процент от оборота на няколко търговски вериги. Според посочените от него числа „Кауфланд“ в България отчита 4,8%, а „Лидл“ – 4,4%. За сравнение той даде 3,8% за „Кауфланд“ в Румъния, 3% за финландската Kesko, 2% за нидерландската Ahold и полската Biedronka, както и 1% за френската Carrefour.
„Когато гледаме справките, виждаме, че всъщност най-голяма е печалбата на веригите в България. Значително по-високо от тази в Европа“, коментира бившият министър.
Той добави, че производители, преработватели и доставчици се притесняват да говорят публично за отношенията си с големите търговски вериги.
„Няма да платят глобата от джоба си“
Според Христанов самата санкция няма автоматично да доведе до по-ниски цени или по-добри условия за производителите. Той предупреди, че търговската верига може да прехвърли финансовата тежест върху клиентите и доставчиците си.
„Те няма да платят тази глоба от джоба си. Ще избият тези пари или от цените към нас, клиентите, или от цените, които получават от доставчиците. Ще натиснат за още по-големи отстъпки“, предупреди той.
Бившият министър предложи да се промени начинът, по който се разпределят средствата от подобни санкции. Като пример посочи практики във Франция и Чехия, при които според него при определени случаи парите се връщат към ощетените производители и преработватели, вместо да постъпват единствено в държавния бюджет.
„Тези санкции трябва да бъдат разпределени обратно към производители и преработватели, които са ощетени“, заяви Христанов.
Христанов постави под въпрос независимостта на КЗК
Бившият земеделски министър разкритикува и изказванията на министъра на икономиката след скандала около глобата. Според него представител на кабинета не бива да говори по начин, който може да бъде възприет като позиция на независимия регулатор.
„Комисията за защита на конкуренцията е по същество независим орган, независим включително от кабинета. И когато министърът на икономиката започне да говори от името на КЗК, тогава вече започваме да си задаваме въпроса дали властта, разбирайте кабинета, и независимият регулатор не са станали зависими един от друг“, заяви той.
Христанов припомни и предишна среща между премиера и представители на търговските вериги, на която по думите му е било поискано цените да бъдат намалени с 15%.
Той обърна внимание и на съдебното обжалване на предишни санкции, като подчерта, че сега е изключително важно глобата да издържи пред съда.
„Изключително важно е тази санкция да не падне в съда. Защото ако тя падне в съда, това обезсмисля целия закон и цялата дейност на КЗК“, заяви Христанов. Окончателната преценка ще бъде на съда въз основа на събраните доказателства.
Съкращават над 430 души от контролните звена на АПИ
В разговора беше засегнат и проектобюджетът, както и планираните промени в администрацията на земеделския сектор. Според Христанов бюджетът няма ясна визия, а съкращенията се предвиждат без достатъчно обоснована стратегия.
„Бюджетът има един фундаментален проблем – няма визия в него. Най-вероятно министърът на финансите е пуснал едно допитване към всички останали министри и агенции: дайте си сметките. След което е обобщил и е наредил да режат“, коментира той.
Като пример бившият министър посочи планираните съкращения в Агенция „Пътна инфраструктура“. По думите му се предвижда да бъдат освободени над 430 души от контролните звена, което представлява около 67% от състава им. За сравнение съкращенията в централната администрация на агенцията щели да бъдат едва 3-4%.
Христанов свърза тези планове с тежките катастрофи по пътищата и изрази съболезнования към близките на загиналите при произшествието на АМ „Тракия“.
„При положение че България е на водещо място по смъртност на пътищата, може ли да махнете контролния орган, но в същото време централната администрация да не бъде засегната по никакъв начин?“, попита той.
Като друг сериозен пропуск в проектобюджета Христанов посочи липсата на конкретни мерки за борба с корупцията и олигархията. Според него тези теми отсъстват от планираните промени и съкращения.
Така спорът около рекордната глоба се превръща в по-широк въпрос за това кой плаща цената на нарушенията, доколко независими са регулаторите и дали държавата не отслабва именно контролните механизми, от които зависи защитата на потребителите и безопасността на гражданите.
Източник: NOVA NEWS
