Секссомния! Това смущаващото разстройство на съня, за което никой не иска да говори. 38-годишен мъж многократно се опитва да принуди съпругата си да прави секс посред нощ, но когато се събужда, не си спомня за действията си. Омъжена жена в средата на 20-те си години често разкъсва дрехите си и мастурбира, но не помни нищо, когато партньорът ѝ я събуди. В продължение на десетина години 31-годишен мъж мастурбира, докато спи, като понякога наранява слабините си. Засрамен заради несъзнателното си поведение, той избягва връзки в продължение на осем години.
Това са клинично документирани случаи на секс по време на сън, или секссомния, част от група разстройства на съня, наречени парасомнии, които включват ходене насън, говорене насън, ядене насън и сънни страхове.
Въпреки че може да изглежда, че хората разиграват сънища, много парасомнии се появяват, когато мозъкът не е в състояние на сън, казва д-р Карлос Шенк, професор и главен щатен психиатър в Медицинския център на окръг Хенепин към Университета в Минесота.
„Това са разстройства на възбудата“, казва Шенк, който изучава парасомниите от десетилетия. „Те най-често се появяват по време на най-бавния, най-дълбок стадий на съня, наречен делта сън. Сякаш в централната нервна система се задейства аларма или спусък и вие за нула време се премествате от мазето на покрива. Това е опасно, защото след това започвате да ходите, да тичате и да правите всякакви неща, без съзнанието ви да е будно.“
Трудно е да се изследва секссомнията, защото ако хората не се наранят, много от тях нямат представа за несъзнателната си сексуална активност, докато партньорът в леглото не им каже за това.
Проучване от 2010 г. анкетира 1000 произволно избрани възрастни в Норвегия и установява, че около 7% са изпитвали секссомния поне веднъж през живота си, а близо 3% в момента живеят с това състояние.
„Има хора, които се занимават със сексуална активност с партньора си и това не е притеснително за нито един от тях. Така че е възможно за някои това да е по взаимно съгласие“, казва Дженифър Мундт, доцент по медицина на съня, психиатрия и поведенчески науки в Медицинското училище „Файнберг“ към Северозападния университет в Чикаго. „Но определено има случаи, в които това е тревожно за партньора и за човека, който го прави, след като осъзнае какво е направил.“
Sexsomnia: An embarrassing sleep disorder no one wants to talk about – CNN
— Scott Adams (@Scottadams4321) April 29, 2024
Сексуалното безсъние може да съсипе живота
Според съпруга на една жена епизодите започват за първи път през 2005 г. Около два пъти месечно съпругата му стенела сексуално и се впускала в „мръснишки разговори“ – думи, които никога не използвала, докато била будна, разказва той на Шенк, който лекува жената и публикува анонимния ѝ случай през 2021 г.
Понякога жената опипвала съпруга си през нощта и те правели секс, докато тя не идвала в съзнание и не обвинявала съпруга си, че я принуждава да прави секс.
Освен това тя мастурбирала, докато викала имената на други мъже, включително на колега, което накарало съпруга ѝ да повярва, че му изневерява. Партньорите обаче не бива да приемат, че хората със секссомния позволяват на някаква тайна да се измъкне от подсъзнанието им, казва Шенк.
„Мозъкът по време на сън е устроен по много различен начин от този в будно състояние“, казва той. „Когато спите, не сте в съзнание, така че не можете да стигнете до никакви валидни заключения за така нареченото лъжене или казване на истината в съня.“
Жената години наред отказвала да повярва на описанията на поведението на съпруга си, като накрая потърсила професионално лечение през 2015 г., след като 9-годишният ѝ син я чул да стене сексуално по време на сън.
„Това беше ужасно, ужасно“, казва Шенк. „И това, което е наистина смущаващо за тези пациенти, е, че те имат пълна амнезия. Партньорът в леглото или членът на семейството им казва: „Ти направи това, защо направи това?“, а пациентът казва: „Не си спомням нищо“. Така че те са наистина смутени, умиращи отс срам, многгузни и напълно нещастни.“
Понякога хора дори са били арестувани заради поведението си.
„Със сигурност може да има правни последици от сексуалното поведение, особено с непълнолетни, както и от агресивното поведение по време на сън“, казва Шенк. „Съществува цяла област на съдебната медицина за съня, която се занимава с тези проблеми“, каза той. „Те правят много подробни оценки, истории на случаите и интервюта с роднини и други лица, за да се разбере дали това е извинение или истинско нещо.“
Какво предизвиква появата на секссомния?
Няма начин да се предвиди, че ще развиете парасомния. Някои хора, които са преживели говорене или ходене насън като деца, развиват секссомния или друг вид парасомния като възрастни, но много други не го правят, казва Шенк.
„Не знаем каква е крайната причина, но има генетичен компонент“, казва той. „Ако имате поне един роднина по първа линия в семейството с парасомния, вероятността да развиете такава е по-голяма. След това колкото повече роднини по първа или втора линия имат парасомния, толкова по-вероятно е състоянието да се запази в зряла възраст или да се появи отново.“
Наличието на обструктивна сънна апнея също може да бъде отключващ фактор.
Наричана още ОСА, обструктивната сънна апнея е сериозно заболяване на съня, при което дишането спира за 10 секунди до две минути много пъти на час всяка нощ. Състоянието се среща предимно при мъжете, въпреки че все повече жени го развиват.
„Задържането на дишането или апнеята при обструктивна сънна апнея предизвикват възбуда, обикновено при мъжете, която след това предизвиква сексуално поведение по време на сън“, казва Шенк. „След като диагностицирате сънната апнея и лекувате пациента, лечението не само контролира сънната апнея, но и вторичното сексуално безсъние.“
Съществуват медикаменти като клоназепам, лекарство, използвано при епилепсия, синдром на неспокойните крака и паническо разстройство, които могат успешно да контролират нежеланата секссомния при много хора, но не при всички.
Медикаментите не помогнали на 41-годишната жена, която Шенк лекувал, след като синът ѝ я чул, но напускането на високонапрегнатата ѝ работа помогнало. Тя започнала да спи твърдо по шест-седем часа, без да се появява отново сексомнията ѝ.
„Това е толкова интересно, защото много хора със стрес стават хипосексуални, не се интересуват от секс“, казва Шенк. „При други пък е обратното. Така че няма 100% абсолютно правило.“
Налични са и поведенчески лечения
Медикаментите за лечение на сексомния имат странични ефекти и могат да се превърнат в навик. Хората, които не желаят да използват лекарства, могат да опитат различни поведенчески подходи за контролиране на състоянието, казва Мундт от Северозападния университет, който през септември 2023 г. публикува преглед на такива лечения.
„От литературата и от моя собствен опит определено се вижда, че можем да намалим драстично симптомите или евентуално да ги елиминираме при някои хора“, каза тя. „При други може да има само частично подобрение или да няма подобрение и тогава може да се наложи прием на медикаменти.“
Образоването по въпроса е на първо място, казва Мундт, тъй като много хора не разбират етапите на съня и не разбират по какво секссомнията се различава от кошмарите или ярките сънища.
По време на първия и втория стадий на съня тялото ви започва да намалява ритмите си. След това идва третият етап – дълбок, бавновълнов сън, при който тялото буквално се възстановява на клетъчно ниво. Сънят с бързо движение на очите, наречен REM, е времето, когато се появяват сънищата – в този последен етап тялото се парализира, за да не можете да действате в сънищата си и да се нараните.
Тъй като всеки цикъл на съня е с продължителност приблизително 90 минути, според американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията повечето възрастни се нуждаят от седем до осем часа относително непрекъснат сън, за да постигнат възстановителен сън.
„Ако можем да намалим стреса и тревожността, това помага“, казва Мундт. „След това се насочвам към хигиената на съня, като например намаляване на кофеина или алкохола, спазване на по-постоянен график на съня, поддържане на хладно в спалнята и премахване на шума в околната среда“, каза тя. „Следват техники за релаксация, а ако имаме нужда от допълнителни стратегии, мога да премина към хипноза.“
Клиничната хипноза не е нещо подобно на фокусника, който се опитва да въздейства на публиката, казва Мундт. Вместо това тя насърчава човека доброволно да премине в състояние на сънуване или транс.
„Това е все едно да се возите в автобус, да гледате през прозореца и дори да не виждате какво има пред вас, защото сте потънали в мисли“, казва тя.
Състоянието на транс е полезно от клинична гледна точка, защото хората са по-отворени за нови идеи, предложения и образи, като например да се видят как спят спокойно и мирно през нощта, казвва тя.
„В някои отношения това е подобно на епизод на парасомния“, каза Мундт. „Хората се различават по това колко лесно им е да изпаднат в това състояние на транс, но то може да бъде много, много ефективно.“
Източник – CNN/Превод:SafeNews
