Наскоро министърът на финансите на САЩ Скот Бесент стартира програма, наречена „икономически Денят Д“, целяща да изолира Иран от всичките му търговски партньори. Досега тази засилена икономическа блокада е допринесла единствено за ескалация на конфликта между САЩ и Иран, вместо да го доближи до разрешаване.

Пътят за мир минава през Китай

Това вероятно няма да се промени, тъй като Китай не желае да сътрудничи. И това е реалността, с която американските политици трябва да се сблъскат: повечето възможни пътища към траен мир минават през Китай.

Войните приключват, когато една от страните се предаде, когато влиятелни фигури и от двете страни се уморят от загубите и пожелаят да продължат напред или когато мощна трета страна наложи мир. Разглеждан от тази гледна точка, конфликтът между САЩ и Иран може да продължи дълго време. Твърдолинейните елементи и от двете страни вече са заели непоколебими позиции. Иран не възнамерява да се предаде, САЩ няма да рискуват пълномащабно нахлуване, а Китай, единствената трета страна с достатъчно влияние, за да промени ситуацията, изглежда склонен просто да наблюдава. Кампанията на Бесент за икономическа изолация едва ли ще се окаже решаваща без подкрепата на най-важния търговски партньор на Иран.

Ако Китай продължи да търгува с Иран, настоящото иранско ръководство най-вероятно ще се задържи на власт. Всякакви заплахи от страна на САЩ към Пекин остават неубедителни предвид лостовете за влияние, с които Китай разполага по отношение на доставките на критично важни минерали, необходими за секторите, движещи икономическия растеж в САЩ и други големи държави.

Липсата на критични минерали означава липса на компютърни чипове, а оттам – липса на инвестиционен бум в сферата на изкуствения интелект за САЩ.

През юни Иран и САЩ постигнаха споразумение за прекратяване на огъня, последвано бързо от меморандум за разбирателство. Нищо от това обаче не доведе до реален мир. Иран на практика продължава да ограничава преминаването през Ормузкия проток, а САЩ все още не допускат преминаването на повечето плавателни съдове, свързани с Иран. Меморандумът изглеждаше добре на хартия, но така и не беше напълно изпълнен от нито една от страните.

Китай се оказа слабо засегнат от войната

Когато в края на февруари САЩ и Израел атакуваха Иран, а Иран отвърна, като затвори Ормузкия проток, някои стратези смятаха, че Китай ще настоява за бързо разрешаване на конфликта – главно защото доскоро цели 60% от вноса му на петрол преминаваха именно през този проток. Това обаче се оказа погрешна преценка. В началото на конфликта Китай разполагаше с над 1,2 милиарда барела петрол – с 200 милиона над обичайните си резерви. И дори днес поддържа запаси от над 1,15 милиарда барела.

Същевременно сътресенията и повишаването на световните цени на петрола стимулираха търсенето на възобновяема енергия и електромобили, което подпомогна китайския износ. По ирония на съдбата, именно в тези сектори Пекин разполага с огромен излишен производствен капацитет. В този смисъл, настоящата криза отложи във времето финансовите загуби в тези отрасли.

Като цяло, Китай се оказа една от страните, най-слабо засегнати от настоящата криза. Този факт следва да бъде взет предвид при бъдещи анализи от страна на американските политици и изключва нестабилността в Близкия изток като инструмент за сдържане на Китай.

Основният губещ е Близкият изток

Основният губещ от тази война е регионът на Близкия изток като цяло. Световната икономика се учи да функционира при нива на износа на петрол и газ от региона, възлизащи на около половината от обемите преди войната. Разбира се, това е сравнително скъпоструващ процес на адаптация, но колкото по-дълго продължава кризата, толкова по-малко чувствителна може да стане световната икономика към сътресения в Близкия изток. Това вероятно не е добра новина за страните износителки на петрол в региона, тъй като те са изложени на риск да загубят пазарен дял в средносрочен план.

Държавите от региона, и по-специално Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Катар, също така разбраха, че разчитането на гаранциите за сигурност от страна на САЩ може да не се окаже толкова ефективно, колкото са предполагали. Саудитска Арабия се опитва да засили сътрудничеството си с други съюзници в региона, докато Катар и ОАЕ водят преки разговори с Иран и използват икономически стимули, за да си осигурят известна степен на сигурност. Тези промени подкрепят тезата, че регионалната икономическа интеграция трябва да бъде част от решението на настоящата патова ситуация.

На пръв поглед засилената дипломатическа активност на регионалните играчи би могла да подкрепи идеята САЩ да се дистанцират от въпроса и да оставят решаването на проблема на съседите на Иран. Трудно е обаче да си представим как при такъв сценарий би се намерило решение на ядрения въпрос. А без да се адресира това опасение, свързано с Иран, би било изключително трудно да се изготвят дългосрочни планове или дори да се постигне частична икономическа интеграция в региона.

Единственото устойчиво решение на тази криза е такова, което включва Китай и засилва икономическата интеграция в региона, като същевременно решава ядрения въпрос чрез интегриране на иранската програма в регионална верига за доставки за производство на електроенергия за граждански нужди, ръководена от Пекин.

Предстои китайският президент Си Дзинпин да посети Вашингтон в края на септември. Възможно е конфликтът между САЩ и Иран да бъде разрешен в рамките на по-широк диалог с президента Доналд Тръмп. Или пък Китай може да предпочете просто да наблюдава и да изчаква.

Project Syndicate/превод: SafeNews