Предстоящият вот се очертава като най-сериозното изпитание за управляващия лагер на Александър Вучич от идването му на власт преди 14 години. Съмнения около избирателния списък, обвинения в опити за влияние върху изборния процес, разкрития за шпионски софтуер и сигнали за насилие поставят под въпрос общественото доверие в изборите.
Над 500 000 избиратели с непълни адресни данни
Един от основните поводи за безпокойство преди вота е състоянието на избирателния списък. Разследване на Радио Свободна Европа показва, че в него фигурират над 500 000 избиратели без посочени улица и номер. Журналистическата проверка открива и стотици регистрации на обществени сгради, както и адреси, за които броят на записаните избиратели изглежда несъразмерно висок спрямо възможностите на съответните обекти.
При публикуването на материала компетентните министерства не са предоставили отговори на всички въпроси, отправени от медията.
Установените несъответствия обаче не са доказателство, че над половин милион души са фиктивни избиратели, нито че гласовете им непременно са незаконни. От организацията за наблюдение на изборите CRTA подчертават, че липсващите адресни данни и необичайно големият брой регистрации на едно място сами по себе си не позволяват да се направи заключение за изборна измама.
За да бъдат проверени съмненията, е необходим достъп до информация от държавните регистри. Комисията, натоварена с одита на избирателния списък, обаче не е получила пълен достъп до тези данни преди изборния ден. Така въпросът не се изчерпва с наличието на нередности в регистрите, а обхваща и липсата на достатъчно възможности за независима проверка преди гласуването.
Конгресмен от САЩ настоява за санкции срещу четирима бизнесмени
На 14 октомври американският републикански конгресмен Джо Уилсън е изпратил писмо до държавния секретар Марко Рубио, в което призовава за налагане на визови и финансови санкции срещу четирима сръбски бизнесмени. Сред посочените са Иван Бошняк и Стоян Вуйко от строителната компания Millennium Team, Давор Мацура от Alta Bank, както и собственикът на телевизия Pink Желко Митрович.
В писмото Уилсън твърди, че четиримата подкрепят управлението на Вучич и са „активно замесени в нагласяването“ на изборите на 25 октомври.
Тези твърдения представляват обвинения, изложени от американския конгресмен, а не съдебно установени факти. Самото изпращане на писмото също не означава, че Вашингтон е взел решение за налагане на санкции.
От Millennium Team и Alta Bank отхвърлят обвиненията като неверни. Желко Митрович не е дал пряк отговор на отправените към него твърдения.
Pegasus е засечен на телефона на ректора на Белградския университет
На 19 октомври Асошиейтед прес съобщи за установено заразяване с шпионския софтуер Pegasus на телефона на ректора на Белградския университет Владан Джокич. Изследователи от Citizen Lab и сръбската фондация SHARE са потвърдили „с висока степен на увереност“, че устройството е било компрометирано през 2026 г.
Джокич е сред публичните фигури, изразили подкрепа за студентските протести, които от месеци са основен фактор за политическото напрежение в страната.
Случаят не е изолиран. Преди това организации, работещи в областта на дигиталните права, са съобщавали за други предполагаеми случаи на заразяване с шпионски софтуер на телефони, използвани от активисти и студенти.
В конкретния случай с ректора техническият анализ потвърждава, че телефонът му е бил компрометиран. Не е установено публично кой е извършил атаката и кой стои зад евентуалното ѝ възлагане. Сръбските власти и преди са отричали да имат отношение към подобни операции.
Шестима задържани са разпитани по подозрения за подготовка на насилие
В дните преди изборите прокуратурата в Белград е разпитала шестима души, задържани по подозрение, че са планирали „насилие, безредици и нападения“ в изборния ден. Информацията е публикувана от британския вестник The Guardian.
Към момента описаните данни не представляват доказателство за вина, нито означават, че срещу задържаните има влязла в сила присъда. Съобщението за разпитите идва на фона на нарастващото напрежение в предизборната кампания.
Според наблюдателската организация CRTA по време на кампанията са регистрирани 116 инцидента с елементи на физическо насилие или словесни заплахи. Данните обхващат конкретно отчетени случаи, но сами по себе си не доказват, че всички инциденти са организирани от една и съща страна или са част от общ план.
Социологическите проучвания показват оспорвана надпревара
Последните публикувани социологически данни очертават различни сценарии за изхода от изборите. Според проучване на Ipsos, проведено между 20 и 22 октомври сред 3624 души, листата на Александър Вучич получава подкрепа от 47,4%, докато студентската листа събира 40%.
Изследването е поръчано от листата „Александър Вучич – Обединена Сърбия“ — обстоятелство, което е важно при представянето на резултатите и контекста, в който са получени.
Различна картина показва проучване на института NSPM, според което студентската листа има преднина с 44,5% срещу 42,7% за управляващия блок. Това изследване обаче е проведено по-рано — между 25 септември и 5 октомври.
Разликите между двете анкети не позволяват да се направи категорична прогноза за резултата. Социологическите проучвания отразяват заявени нагласи, а не реалния вот, който ще бъде отчетен след приключването на гласуването.
Изборите поставят на изпитание доверието в институциите
Натрупването на скандали и съмнения преди изборния ден не дава основание предварително да се заключи кой ще спечели или че изборите непременно ще бъдат манипулирани. То обаче засилва натиска върху институциите да осигурят прозрачност, проверимост и доверие в изборния процес.
За лагера на Александър Вучич гласуването е възможност да затвърди политическите си позиции след продължителен период на обществено недоволство. За студентското движение изборите представляват важен тест дали подкрепата, натрупана по време на протестите, може да се превърне в реална политическа алтернатива.
В центъра на вниманието остават не само очакваните резултати, но и условията, при които ще бъде проведен вотът. Доверието в избирателния списък, реакцията на институциите при сигнали за нарушения и възможността за независимо наблюдение ще бъдат сред ключовите фактори за оценката на изборния процес в Сърбия.
