Изборът на Илияна Йотова за държавен глава е категорична воля на българския народ и не бива да бъде оценяван през реакциите на Брюксел, Москва или Вашингтон. Това заяви председателят на АБВ Румен Петков в предаването „Делници“, където коментира президентския вот, бъдещето на левицата, еврозоната и войната в Украйна. Най-острата му позиция беше насочена към помощта за Киев: според него България трябва да спре както финансовата, така и военната подкрепа.

„Наложи се страх“: Петков за президентския вот

Румен Петков определи победата на Илияна Йотова като „много солиден, добре аргументиран избор“ на българските граждани. По думите му кампанията на Йотова и кандидата за вицепрезидент Вълчев е била почтена и позитивна, а двамата са защитавали българския интерес.

Лидерът на АБВ обърна внимание и на притеснението на част от избирателите да разкрият за кого са гласували. Той се позова на данни от екзитполовете, според които 40% от анкетираните са отказали да отговорят на въпроса за вота си. Впоследствие 60-65% от тази група са заявили подкрепа за Йотова и Вълчев.

„Наложи се страх и това трябва да си дадем всички сметка докъде може да ни доведе. Нека да се изправяме с лицето и с достойнството си“, коментира Петков.

„Това е наш избор“: България не трябва да чака одобрение отвън

Според председателя на АБВ страната трябва да отстоява суверенните си решения, вместо да се вторачва в реакциите на големите международни политически центрове.

„Не знам защо ние трябва да се вторачваме кой как ще реагира на нашия избор. Това е наш избор. Ние сме суверенна държава“, заяви той.

Петков отправи критики към Европейската комисия и даде примери с решения и действия в други европейски държави, които според него поставят под въпрос демократичните принципи. По думите му все по-ясно се откроява стремежът на отделните страни да защитават националните си интереси, а идеята за единна Европа е под натиск заради вътрешните противоречия и протестите.

Той отново разкритикува и присъединяването на България към еврозоната. Според него обществото е било подвеждано с обещания за икономически ползи, които не са се оправдали.

„Тези хора живеят в името на лъжата и от лъжата“, заяви Петков по адрес на политиците, подкрепили приемането на еврото. Той припомни и призива на тогавашния президент Румен Радев за провеждане на референдум.

Лидерът на АБВ предупреди, че поскъпването на електроенергията и природния газ може да засегне не само домакинствата, но и производителите, а оттам да доведе до ново увеличение на цените на стоките. Той призова правителството да предприеме мерки за защита на българската индустрия и да изясни как ще бъдат компенсирани различните доставчици на енергия.

Йотова има опит и кураж да води политика

Петков отказа да прави предварителни прогнози за политическата линия на новоизбрания президент, но изрази увереност, че тя ще работи в интерес на държавата.

„Г-жа Йотова има изключителен опит и има куража, има достойнството да води политика. Сигурен съм, че тя и г-н Вълчев ще работят в интерес на българското общество и българската държава“, каза той.

Според него Йотова и Вълчев са хора с институционално мислене и могат да помогнат за нормализирането на диалога между държавните институции.

Председателят на АБВ не очаква изборният резултат да доведе до появата на нов политически проект или до съществено пренареждане на политическото пространство. По думите му в момента няма предпоставки за подобна промяна.

АБВ свиква конгрес и сменя ръководството

По темата за бъдещето на левицата Петков заяви, че в АБВ има приток на млади хора. Той отбеляза, че подобни процеси се наблюдават и в БСП. На 15-и партията ще проведе конгрес, на който ще бъдат избрани ново ръководство и ново младежко ръководство.

„Ние сме част от обновителния процес, но обновление с разум, с отговорност, с уважение към всички, които могат и трябва да бъдат полезни“, посочи Петков.

Според него политиката трябва отново да бъде възприемана като отговорна дейност, която може да се практикува почтено. Той призова и за повече прозрачност около финансирането на политическите партии и организациите, участващи в обществения дебат.

„Край на парите и оръжията за Украйна“

Най-категоричната част от позицията на Петков беше свързана с войната в Украйна и европейската подкрепа за Киев. Той отправи остри критики към украинското ръководство и към европейските лидери, които подкрепят страната.

Председателят на АБВ настоя България да прекрати финансовата и военната помощ за Украйна, а средствата да бъдат насочени към нуждите на българските граждани.

„Край на парите за Украйна, защото ни трябват първо за нас, край на оръжията за Украйна и на даренията за Украйна“, заяви Петков.

Той разкритикува и германския канцлер Фридрих Мерц за подкрепата му към украинския президент Володимир Зеленски. Според Петков европейските държави трябва да преосмислят политиката си спрямо конфликта и да насочат усилията си към постигането на мир.

Лидерът на АБВ коментира и отношенията между България и Русия, като заяви, че поддържането на диалог с Москва не противоречи непременно на ангажиментите на страната ни към Европейския съюз и НАТО.

„Някой има ли илюзиите, че европейската сигурност е възможна без Русия? Всички знаем, че това е абсурд“, заяви той.

По думите му Европа трябва да възстанови диалога с Москва, докато Русия, САЩ и Китай продължават да разговарят и да търсят решения по международни въпроси.

Енергия, киберсигурност и бъдещето на Европа

В края на разговора Петков се спря на енергийните цени, кибератаките и сигурността на европейските държави. Той предупреди, че поскъпването на тока и газа може да нанесе сериозен удар върху българската индустрия дори ако битовите потребители временно бъдат предпазени от увеличение на сметките.

Лидерът на АБВ отправи критики и към европейските служби за сигурност. Според него политическите им приоритети са погрешно насочени и не защитават достатъчно интересите на гражданите.

Петков призова Европа да постави на първо място мира, социалната политика и образованието, вместо милитаризацията и конфронтацията. В заключение той настоя за защита на националните и европейските ценности, сред които посочи православието, семейството и природата.

Източник: Евроком