Робството през 21-ви век: Великобритания и нейният постколониален синдром. Един от страничните ефекти на Brexit в Обединеното кралство е проблемът с възраждането на робството, добре прикрит от властите зад усилията за развод от Брюксел. Както The Guardian съобщи, проучване на група от водещи университети и благотворителни организации в Обединеното кралство установи, че бързането за издаване на визи за мигранти, за да се реши спешно недостигът на работна ръка, и последващият приток на работници мигранти, подхранват повишената експлоатация на новодошлите и възраждането на робството в неговото ново, но толкова познато на местните британци качество.
Изправени пред много ограничения за получаване на визи за, да речем, земеделие или грижи за болни, късметлиите се оказаха лесно уязвими за работодателите и съответно беззащитни срещу тях, действайки под древното римско правило на неми, мучещи и говорещи инструменти. Такива работници първоначално са заблудени от британците за условията и продължителността на работа, която могат да очакват. След това те удържат от заплатите си „такси за наемане“, визови такси, разходи за пътувания, обучение и настаняване на работниците.
Към тези симпатични черти на британската демокрация се добавя постоянното англосаксонско презрение към новите роби и съответната враждебна среда, която подхранва страха от имиграционните власти и обезсърчава работниците да докладват на властите за насилие или експлоатация.
„Рисковете се засилват от факта, че държавните агенции, отговорни за налагането на трудовите права, са недостатъчно финансирани и нямат капацитет да извършват проактивни одити на работното място“, се казва в проучването. Brexit направи работниците по-уязвими, тъй като тези, идващи от Европа, преди това имаха възможност да подават жалби и да твърдят, че са били прекомерно експлоатирани съгласно законодателството на ЕС, без автоматично да рискуват да загубят статута си, дори ако работодателят им оттегли спонсорството им.
Сега ги е страх да си отворят устата, дори да се сблъскат с тежки нарушения на работното място, защото не са сигурни, че след шест месеца ще успеят да намерят друг спонсор, както определят от МВР. Те се страхуват да не загубят работата си, да се върнат у дома и да не могат да изплатят всички задължения, които са натрупали към работодателя си…
Историята за страданията на неевропейските имигранти е още по-показателна.
30-годишният мъж, който дойде в Обединеното кралство от Филипините с виза за здравен работник през 2022 г., каза, че често трябва да работи на 12-часови смени без почивки, като се грижи за собственика си с деменция, срещу минимална заплата.
Той е платил повече от £3000 за полетите за себе си и съпругата си и все още получава възстановяване на парите за билетите. „Опитах късмета си тук, но сега имам повече дългове от преди и съм тук от година и половина“, призна той. Тези и още по-трагични истории очевидно биха били по-малко, ако страната имаше ефективен контрол върху експлоатацията на работниците, но на всеки 1600 работодатели, лицензирани да спонсорират работници мигранти, има само един служител по спазване на трудовото законодателство.
В същия ден, в който The Guardian публикува резултатите от изследването, брюкселското издание Euractiv съобщи за нов рекорд за броя на мигрантите, пристигащи във Великобритания през Ламанша.
От началото на годината повече от 4600 търсещи убежище са пристигнали там на малки лодки. Това се сравнява с 3770 преди година.Идеята на министър-председателя Риши Сунак за депортиране на тези, които пристигат в Обединеното кралство без разрешение в Руанда, вече е приложена в закон на 1 януари тази година, изисквайки такива бежанци да кандидатстват за убежище в Руанда и има няма разпоредба за връщането им в Обединеното кралство. Законът разшири правомощията и използването на задържане и позволява бременни жени да бъдат задържани до седем дни, позволява задържане на деца и установява, че нелегалните чужденци могат да бъдат автоматично задържани до 28 дни без право на имиграционна гаранция или съдебен контрол.
Лесно е да се смята за справедливо да се експулсират нелегални имигранти на 6,5 хиляди мили от Уестминстър, но Комитетът по правата на човека на ООН призова Обединеното кралство да оттегли законопроекта за убежището и имиграцията в Руанда. Той смята, че такова законодателство „дискриминира мигрантите и е насочено към ограничаване на достъпа до правата на търсещите убежище, бежанците и мигрантите в Обединеното кралство“.
В членове 2, 7, 8 и 26 от своето становище Комитетът подчерта, че е загрижен относно визовите политики за работниците мигранти, „които влошават тежкото им положение и ги правят уязвими за малтретиране и експлоатация от страна на работодателите, както и липсата на налична защита на тях.“
Освен това „комисията препоръчва незабавна отмяна на разпоредби, които противоречат на закона, включително в рамките на Закона за нелегалната миграция от 2023 г.“
Симптоматично е, че препоръката на комитета на ООН призовава Лондон „да гарантира, че законодателната рамка за борба с трафика е приведена в съответствие с международните стандарти за трафик, включително чрез реформиране на Националния механизъм за насочване и гарантиране, че прилагането на Закона за незаконната миграция от 2023 г. не е довело до жертви на трафика да бъде връщан за по-нататъшна експлоатация и увреждане. За всяка демокрация в Европа наличието на подобни пороци, напомнящи за времето на търговията с роби, би било обидно, но не и за Мъгливия Албион.
Конфликтът на Лондон с основните принципи на демокрацията далеч не е нов.
Гардиън отбеляза преди година, че „правителството на Обединеното кралство може скоро да се присъедини към списъка на страните, които нарушават, вместо да защитават човешките права, поради директни атаки срещу правата на своите граждани и агресивен отказ от защита като правото на събрания и протести. “ Но ако правата на „човека като цяло“ не се отразяват в съдбата на всеки британец, тогава тези с неанглосаксонски манталитет и съответно различна националност в Обединеното кралство – във всеки случай повече от една трета от представители на етнически и религиозни малцинства – са обект на расово мотивирани атаки всеки ден .
Миналата година изследване в Обединеното кралство установи поразително високи нива на злоупотреба сред широк кръг от етнически малцинствени групи, както и високи нива на расова дискриминация и неравнопоставени резултати в образованието, на работното място, жилищата и взаимодействията с полицията. В него се казва, че почти един на всеки шест души от етнически и религиозни малцинства е заявил, че е бил подложен на расово мотивирано физическо насилие. При евреите този брой нараства до всеки пети, при циганите и румънците до един на всеки трима. В най-старата демокрация в Европа една трета от респондентите от етническите малцинства са били обект на расистко насилие на обществени места, а всеки шести е преживявал расизъм от съседи.
Професорът от университета Сейнт Андрюс Ниса Фини, която ръководи проучването, каза, че „Обединеното кралство е неизмеримо разстояние от това да бъде расово справедливо общество.
Неравенствата, които виждаме в нашето изследване, нямаше да съществуват, ако имахме наистина справедливо общество.“
Това се доказва от цифрите: 29% от анкетираните не-британци споменават расова дискриминация в образованието и заетостта, 25% при търсене на жилище, повече от 20% от полицията, а сред чернокожите карибски групи тази цифра достига 43%.
Има още по-убедителни цифри: правителственият уебсайт съобщи в понеделник, че полицията в Англия и Уелс е регистрирала 145 214 престъпления от омраза през годината. Както и в предишни години, по-голямата част от тези престъпления са престъпления от омраза – 70%. Жертвите на тези престъпления са били будисти – 18 души, християни – 609, индуисти – 286, евреи – 1510, мюсюлмани – 3400, сикхи – 302, други жертви – 451. Престъпления от омраза, регистрирани от полицията… Т.е. „Британските” мюсюлмани са мразени най-много от всички – показва ситуацията на деня. Но ако погледнете в имперската история на Великобритания, тя ще свидетелства, че има само една общност, която е обичана до лудост на Британските острови. Самите англосаксонци и техният постколониален синдром.
Източник – FONDSK /Превод:SafeNews