България трябва активно да потърси съюзническа подкрепа заради заплахите за корабоплаването в Черно море, вместо да рискува да остане изолирана в момент на повишена опасност. За това настоя лидерът на ДСБ и съпредседател на „Демократична България“ Радан Кънев в интервю за БНР, коментирайки атаките с дронове срещу търговски кораби и възможностите за реакция на страната ни.
Възможности за помощ има, въпросът е дали ги търсим
Кънев напомни, че договорите с НАТО и Европейския съюз дават възможност на България да поиска съдействие при сериозна заплаха за сигурността. Той посочи, че в Европейския парламент предстои гласуване на резолюция, която призовава за разполагане на военноморска мисия на ЕС в Черно море с цел защита на гражданското и търговското корабоплаване.
Според него ключовият въпрос е дали българската страна активно търси подобна подкрепа.
„България съзнателно натрапчиво се изолира от поредица общи европейски политики, от поредица общи европейски съгласия във връзка с външната политика и сигурността“, заяви Кънев пред БНР.
По думите му държава, която системно се дистанцира от общите европейски позиции, сама се поставя в по-трудна ситуация, когато се нуждае от съдействие от партньорите си.
ДСБ готви критика към бюджетната рамка
В петък, след заседание на националното ръководство, ДСБ ще обяви официалната си позиция за публикуваната предварителна бюджетна рамка, съобщи Кънев. Той уточни, че още на този етап отношението на партията към проекта е силно критично. Като аргумент посочи оценката на икономиста Георги Ганев, според когото предложеният бюджет изчерпва ресурсите на средната класа, без да създава нови икономически възможности.
„Бюджет, който не създава нови икономически възможности, но изстисква тези, които ги създават, тези, които създават продукта, който се разпределя“, коментира Кънев.
Според него подобен подход създава сериозен риск за държавата, защото натоварва хората и бизнеса, които произвеждат икономическата стойност.
„Всичко, което се разпределя, го създават около 1 милион души“
Кънев определи бюджетната рамка като пореден проект, който според него създава опасности за производителните хора в България. Той я постави в поредица с проваления бюджет на кабинета „Желязков“ и бюджета за 2026 г., който нарече „бюджета Радев“. По думите му икономическата тежест се стоварва върху сравнително ограничен кръг хора, които създават продукта, от който впоследствие се разпределят публичните средства.
„Всичко, което се разпределя в крайна сметка го създават около 1 милион души“, заяви лидерът на ДСБ.
Така Кънев постави два въпроса в центъра на политическия дебат: дали България ще потърси по-активно съюзническа подкрепа за сигурността в Черно море и дали бюджетната политика ще създава условия за икономически растеж, вместо да увеличава натиска върху работещите и бизнеса.
Източник: БНР





