Завръщането на тленните останки на цар Самуил в България може временно да обедини обществото, но след церемонията отново ще се върнем към познатите разделения. Това коментира в предаването „Тази събота“ историкът проф. Петър Стоянович.

„Ще се съберем като агитка на мач, а после пак ще се мразим“

„В момента, в който мачът свърши и останките на царя се положат в белия саркофаг, ще си тръгнат обратно различните агитки и ще влязат в същите свои времеубежища, от които ще се мразят на кръв и според мен до гроб“, смята той.

Според историка около подобни национални събития българското общество успява за кратко да преодолее разделенията си, но това единство трудно се запазва след края на самото събитие.

Усилията за връщането започнали много преди сегашните преговори

Стоянович подчерта, че опитите за връщане на останките на цар Самуил не са започнали с последните действия на държавата.

„Надали има някой, който да ви каже с подпис и печат откога е започнало усилието на българската държава за това съвсем естествено завръщане на тленните останки на цар Самуил. Аз съм чул няколко пъти, че и по времето на тогавашния министър на културата Людмила Живкова имал такива опити. И не се съмнявам, че това нещо е опитвано“, коментира проф. Петър Стоянович.

По думите му въпросът не трябва да се разглежда като заслуга на една конкретна политическа фигура, правителство или период.

„Проблемът в България не е в това, че е имало достатъчно опити. Проблемът е в това, че всеки смята, че светът започва от него и че преди него никой не си е мръднал пръста по този въпрос, искайки непременно да докаже, че неговите лични усилия и на неговия кръг са били решаващи или най-важни“, коментира Стоянович.

„Трябва да се научим да разпознаваме националните усилия“

Историкът смята, че едно от важните условия за по-зряло обществено отношение към подобни каузи е признаването на приноса на поколенията преди нас.

„Ако се научим по някакъв начин като българи да се идентифицираме с национални усилия и с някаква наследственост на заслугите, ще изглеждаме истински европейци. В момента все още продължаваме, пък и времената не стават по-човешки и по-добри, с това цялостно озлобление и оскотяване“, смята той.

Стоянович посочи, че зад продължилите с години усилия стоят редица правителства и отделни личности.

„Заслуги има много. Заслуги имат поне за мен 10 на 15 правителства, да не говорим за лицата. След тях има височини и спадове, има хора, които последователно са се посветили на това нещо“, обясни историкът.

Какво се е случило през 2014 г.?

На въпроса защо спогодбата между България и Гърция не се е случила по-рано, проф. Стоянович разказа за своя мисия от 2014 г.

„Не знам дали има давност за нещата, които съм знаел тогава, за да мога да ви разкрия цялата истина, но 2014 г. тогавашното българско правителство, със знанието на президента, с ръководството на БАН, бях изпратен, за да направя един сондаж за възможностите за завръщането на костите на цар Самуил, или поне на неговата плащаница“, разказа историкът.

Той припомни, че разговорите са били свързани не само с останките на владетеля, но и с по-широк кръг от исторически въпроси и предмети, свързани с българското минало.

„С гърците трябва много да внимаваме“

По думите му контактите с гръцката академична и институционална общност са били сложни и са изисквали особено внимание.

„Винаги с гърците, в най-хубав смисъл, трябва много да внимаваме, защото в същия този ден бях подложен на такъв кръстосан разпис от академичната общност на гръцката държава, че ще го помня и досега, именно по повод на фактите и обстоятелствата, които са довели до това някои вещи и пособия, които гърците смятат за техни, да се намират в българските трезори“, обясни проф. Стоянович.

Историкът даде като пример начина, по който според него гръцката страна отстоява своите исторически претенции и интереси.

„Вижте гърците. Ние, ако можем да бъдем наполовина на гърците, по начин по който изработваме нашето, ние ще бъдем царе. Ние, за жалост, винаги се делим, винаги се мразим и винаги не се признаваме един друг. Това за жалост е нещо, което засега не виждам възможност някога да преодолеем“, на мнение е проф. Стоянович.

Какво ще върне България на Гърция?

По думите на историка все още не е ясно какви точно ще бъдат ангажиментите на България в рамките на договореностите с Гърция.

„Нямам представа какво реално ще върнем на Гърция и дали има и други условия, които двете страни са поставили една над друга“, допълни той.

Стоянович разказа и за предишни опити за договаряне на условия, свързани с исторически обекти и наследство.

„Тогава имаше условия, които ние опитахме да договорим с министри за Македония и Тракия в Солун, които бяха неприемливи за българската страна. И макар че след това аз обиколих като официално лице всички свидни за българската история места около Преспа, това не доведе до желания резултат“, разказа проф. Петър Стоянович.

„Всеки ще каже, че е бил близък с булката“

Историкът отново подчерта, че зад дългогодишната работа по темата стоят множество правителства, институции и личности, а не един-единствен политически или обществен кръг.

„Усилията са последователни. Усилията са имали всякакви правителства. Разбира се, когато имате една много разнородна сватба, всеки един от поканените и леко подпийнали ще ви кажа, че е бил близък с булката“, допълни той.

Според Стоянович именно претенциите за изключителна заслуга могат да засенчат дългия процес, предшествал евентуалното връщане на тленните останки на цар Самуил.

Предупреждение за нови дипломатически условия

По думите му съществува и риск връщането на едни исторически ценности да доведе до поставянето на нови искания.

„Върнете ли зъбче, скоро ще ви поискат ченето. Това е принцип на големите дипломатически заплахи“, каза Стоянович.

В края на разговора историкът изрази надежда, че процесът ще има положителен ефект върху отношенията между двете държави, без да създава нови спорове.

„Дано се направи една позитивна крачка в българо-гръцките отношения и да не стане отварянето на кутията на Пандора“, изрази надежда историкът.

Историческата церемония в Солун започна в присъствието на Румен Радев и Кириакос Мицотакис

Документите ще бъдат подписани от министрите на културата на България и Гърция – Евтим Милошев и Лина Мендони.

С подписването на протоколите ще бъде оформено официално предаването на останките на цар Самуил от гръцката на българската страна.

Вижте тленните останки на цар Самуил!

НА ЖИВО: Цар Самуил се връща у дома – започна церемонията в Солун