Президентската надпревара започва с отчетлива преднина за една от двойките, но социолозите оставят отворена врата за сериозна динамика до 25 октомври. Проучването на „Алфа Рисърч“ поставя Илияна Йотова и Кирил Вълчев начело с 44,5% сред твърдо решилите да гласуват, следвани от Андрей Гюров и Георги Кандев с 26,1%.
Голямата дистанция е налице, но кампанията тепърва започва
Трети в проучването са Костадин Костадинов и Петър Волгин с 10,5%. След тях се нареждат Иван Христанов и Стоянка Черкезова с 3,4%, Радостин Василев и Красимир Манов с 2,5%, Ивелин Михайлов и Юлиана Матеева с 2,2%, Николай Ненчев и Цвета Кирилова с 1,8%, Ивайло Симеонов и Косьо Стойчев с 1,6%, а Георги Димов и Димитър Шивиков са с 0,9%.
Според социолога Боряна Димитрова, към този момент се очертава балотаж между първите две двойки. Тя обаче подчертава, че до изборния ден остават три седмици и нагласите могат да се променят.
Около 30% от решилите за кого ще гласуват посочват, че все още могат да променят избора си. Отделно значителна част от избирателите все още не са взели окончателно решение.
Активността може да се окаже решаваща
„Алфа Рисърч“ очаква около 37% избирателна активност, което означава между 2,4 и 2,6 млн. души да стигнат до урните. Според Боряна Димитрова постигането на активност над 50% от избирателите в списъците би било трудно.
Тя припомня и двете конституционни условия за избиране на президент на първи тур: да има активност над половината от избирателите и кандидат-президентската двойка да получи повече от половината действителни гласове.
Именно активността може да промени съотношението между кандидатите. По думите на Димитрова при рязък спад на участието във вота по-голяма тежест ще получат твърдите електорални ядра.
ГЕРБ и ДПС остават голямата неизвестна
Другият фактор, който според социолога може да размести сметките, са избирателите на ГЕРБ и ДПС. Двете партии не издигат собствени кандидат-президентски двойки, но разполагат със значими структури.
Засега няма ясни индикации дали и към кого биха насочили подкрепата си, а евентуални решения на партийните ръководства могат да окажат влияние върху втория тур.
Така зад голямата разлика в началото на кампанията остава една от най-важните неизвестни: колко от колебаещите се ще променят избора си и накъде ще се насочи вотът на избирателите, чиито партии не участват със свои кандидати.
Какъв президент искат избирателите
В проучването, направено съвместно с въпроси на БНР, участниците са могли да посочат до две характеристики на ролята на президента. 54,8% смятат, че той трябва преди всичко да бъде обединител. 40,4% очакват от държавния глава да заема активна публична позиция по важни за обществото проблеми, а 34,5% го виждат като независим коректив на правителството.
Според Боряна Димитрова именно функцията на обединител е важна за кандидатите, но тя е била прекалено експлоатирана през последните години и според нея е загубила част от съдържанието си.
Личната репутация излиза на преден план
При мажоритарен вот като президентския личността на кандидата има особена тежест. 47,2% от анкетираните посочват личната репутация като ключов критерий при избора.
На второ място с 40,9% са ясните позиции по важни и спорни за обществото въпроси.
Именно затова според Димитрова атаките срещу личната репутация се превръщат в съществен елемент от подобни кампании. А това означава, че при оставащите три седмици до вота числата могат да останат само началната снимка на една битка, чийто най-интересен обрат все още не е дошъл.
Източник: БНР, „Алфа Рисърч“
