Ниската избирателна активност на президентския балотаж е сериозен сигнал за политическите партии в парламента и управляващите. След края на изборния ден те трябва да си дадат сметка какво ги очаква и как да се подготвят за следващите политически изпитания, включително местните избори. Това коментира политологът Атанас Радев в интервю за БНР.
Според него президентският вот не показва само отношението на гражданите към кандидатите, но и нагласите спрямо управлението. Резултатът може да отвори възможност за по-широк разговор за преструктуриране на политическата система.
Президентът ще трябва да търси широка подкрепа
„Президентските избори показват и нагласи, и отношения към управлението, но за мен това някак си отваря вратата за разговор за преструктуриране“, заяви Радев пред програма „Хоризонт“ в деня на балотажа.
Политологът подчерта значимата роля на държавния глава при кризисни ситуации. По думите му обществото често се обръща към президентската институция с очакването тя да даде подкрепа и да помогне за преодоляване на политически сътресения.
„Реално погледнато, нацията ги припознава и се обръща към тях за подкрепа и да решат кризисни ситуации. Геополитическата ситуация също има значение, но е важно, предвид ниската избирателна активност и независимо кой ще е президент – тя или той, ще имат голям проблем. Защото подкрепата, която биха могли да получат, е между 700 000 и 800 000 гласа и е двойно по-ниска от мнозинството“, коментира той.
Разликата в гласовете може да се окаже решаваща
Радев призова да се гледа не само процентното изражение на резултатите, но и реалният брой гласове зад кандидатите. Той припомни предишни изборни резултати, при които разлика от 2-3 процентни пункта е означавала около 40 000 гласа.
Според политолога ниската подкрепа може да постави въпроса за обществената легитимност на бъдещия президент и да затрудни работата му.
„Впоследствие това поставя сериозен въпрос за легитимността, защото президентът в последствие ще трябва да трупа рейтинг. При 1,5 млн. гласове дава възможност на президента да критикува, а при настоящата изборна активност ще трябва да търси диалог с много и различни политически партии“, посочи Радев.
Неучастието във вота също е политическо послание
Политологът обърна внимание и на хората, които не отиват до урните. По думите му тяхното отсъствие е сериозен знак за доверието към институциите и отношението към политическата система.
Тези нагласи ще дадат важни индикации за това как партиите работят с избирателите на терен и доколко успяват да поддържат връзка с гражданите.
Политиката загуби стратегическата си визия
Радев постави и по-широк проблем пред българската политика: липсата на дългосрочна визия за развитието на страната. Според него през последните години политическият разговор е бил сведен до непосредственото ежедневие, без ясна представа каква България трябва да има след десетилетие.
„Президентската институция се занимава стратегически, а всички са влезли в битовото ежедневие, което принизява институцията и не ѝ дава възможността да се разгърне“, заяви политологът.
Така балотажът поставя пред политическите сили не само въпроса кой ще спечели президентския пост, но и какво следва след изборите. Според Радев партиите трябва да разчетат сигнала от ниската активност и да преосмислят отношенията си с избирателите, защото без обществена подкрепа и ясна посока дори институциите с най-широки правомощия трудно могат да изпълнят очакванията към тях.
Източник: БНР
