Подводни роботи, автономни апарати, интелигентни буйове и системи с изкуствен интелект вече помагат на български учени да изследват Черно море и да следят състоянието на морската екосистема. Новата техника позволява наблюдение на морското дъно, проследяване на биоразнообразието, откриване на замърсявания и събиране на данни в реално време.
Инвестицията за българските партньори по проектите надхвърля 2,5 млн. евро. Средствата са осигурени по Програма Интеррег NEXT „Черноморски басейн“ 2021–2027, а националният орган за управление в България е Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Програмата подкрепя транснационални инициативи за научни изследвания, иновации и опазване на околната среда.
Подводен дрон изследва морето до 350 метра дълбочина
По проекта „ANEMONE PLUS“ Институтът по океанология към Българската академия на науките е закупил подводен дрон, който може да работи на дълбочина до 350 метра. Той е предназначен за инспекции, наблюдение, вземане на проби и измервания в морска среда, както и за идентифициране и документиране на живи организми.
Апаратурата е маневрена и стабилна дори при силни течения. Снабдена е с компоненти и аксесоари за прецизни измервания и подводно картографиране. Освен за екологични изследвания, дронът може да се използва за оглед на подводни обекти, включително археологически, за откриване на морски отпадъци по дъното, картиране на местообитания и батиметрични изследвания, както и за инспекция на плавателни съдове.
В рамките на проекта се предвижда използването и на подводни камери, технологии за дистанционно наблюдение, пасивна акустика, машинно обучение и моделиране. БАН работи съвместно с институции от Румъния, Украйна и Турция.
Вече са проведени две експедиции с подводния дрон
Изследвани са акваториите между нос Галата и устието на река Камчия, между нос Калиакра и Тюленово, както и участъци по южното Черноморие. Учените са наблюдавали риби, ракообразни, мекотели и мешести, както и различни местообитания в крайбрежната зона на българската акватория.
Взети са и проби за анализ на екологична ДНК (eDNA). Методът позволява да бъдат установени видовете, които обитават дадена среда, без да се налага тяхното улавяне.
Мрежа от подводни апарати и интелигентни буйове
С близо 370 хил. евро Техническият университет във Варна и Асоциацията на черноморските общини изграждат мрежа за морски мониторинг по проекта „EfxINNOs“. В нея ще бъдат включени автономни подводни апарати (AUV), дистанционно управляеми подводни апарати (ROV) и интелигентни буйове.
Технологиите ще събират информация за живота по морското дъно, биоразнообразието и влиянието на човешката дейност върху екосистемите. Данните ще се обработват с помощта на машинни алгоритми и изкуствен интелект.
Проектът се изпълнява с партньори от Гърция, Грузия, България, Турция и Румъния. На базата на събраната информация участниците ще търсят общи решения за опазването на екосистемите в Черно и Егейско море, където също се изгражда подобна мрежа.
Робот и изкуствен интелект следят водораслите
По проекта „AlgaeRevive“ на стойност близо 550 хил. евро Фондация „Виа Понтика“ и Бургаският държавен университет са придобили подводен робот Deep Trekker. Дистанционно управляемият апарат разполага с камера за наблюдение и заснемане на подводни зони и ще се използва за изследване на водораслови местообитания и мониторинг на морската екосистема.
Проектът включва и други технологии. В Бургаското езеро се изгражда плаваща станция за следене на качеството на водата, а автоматизирани сензори ще събират данни за околната среда в реално време.
Изкуствен интелект ще подпомага наблюдението и анализа, като се комбинират сателитни данни от програмата „Коперник“ с измервания на място. Целта е да се откриват и прогнозират цъфтежи на водорасли.
В лабораториите на университета ще се изследва способността на водораслите да адсорбират тежки метали, както и потенциалът за отглеждане на макроводорасли. Партньори по проекта са организации от Грузия, Гърция, Румъния и Украйна.
Нови технологии за устойчив риболов
Институтът по рибни ресурси във Варна изгражда лабораторна мрежа в пет държави по проекта „TIMMOD-NEXT 6“. В нея ще бъдат изпитвани и демонстрирани технологични решения за рибарството и аквакултурите.
Те ще подпомагат учените при оценката на рибните запаси и ще осигуряват информация за институциите, които вземат решения за управлението на риболова. Предвижда се да бъдат проучвани и популяризирани автономни дронове, хидроакустични методи, изкуствен интелект, сателитен мониторинг, интелигентни системи за оценка на биомасата и дигитални инструменти за подпомагане на решенията.
Бюджетът на проекта е 350 хил. евро, а изпълнението му ще продължи до края на февруари 2028 г. Институтът си сътрудничи с шест организации от България, Румъния, Гърция, Грузия и Турция.
Следят микропластмасите и качеството на водата
Модифициран воден дрон, въздушен дрон и плаващи буйове са доставени по проекта „LEARN4SEA“, изпълняван от Асоциацията за изследване и развитие на Черноморското крайбрежие и Община Шабла.
С помощта на оборудването се изследва съдържанието на микропластмаси, нитрати и нефтопродукти във водата, както и качеството на въздуха в района на устието на река Камчия и пристанище Варна. Стойността на проекта е малко над 276 хил. евро.

Морската вода се наблюдава и в реално време чрез проекта BLACKBOX на Института по океанология към БАН. По него на кораби, движещи се по редовни линии, са инсталирани автоматични системи FerryBox. Те функционират като плаващи лаборатории и измерват постоянно показателите на водата по време на плаване.
Проектът е на стойност малко над 228 хил. евро, а изпълнението му трябва да продължи до юли 2028 г.
Проследяват миграцията на есетрите
Друг проект на Института по океанология – DINO-PATH, е насочен към телеметрично проследяване на есетрови риби. Те се маркират със специални устройства и се пускат обратно в природата, за да бъде проследявана миграцията им.
Данните се обработват машинно, а за целите на изследването са разработени географска информационна система и мобилно приложение. В проекта участват и Тракийският университет, който разполага със специализирана рибовъдна ферма за маркиране на есетрите, както и Институтът по рибни ресурси, който организира обучения за работа с телеметричните устройства и за обработка на данните от повторно уловени риби.
Стойността на проекта е близо 500 хил. евро.
Рифовите риби се изследват без улавяне
По проекта „WatchReefFish“ Институтът по океанология към БАН извършва неинвазивен мониторинг на рифови риби. Вместо да бъдат улавяни, видовете се установяват чрез анализ на екологична ДНК от водни проби, а изкуственият интелект подпомага разпознаването им.
Изследователите сравняват биоразнообразието в стридени банки в защитени и незащитени зони. Резултатите ще допринесат за мониторинга на рифовете, обогатяването на базата данни за екологична ДНК и създаването на цифрова карта. Бюджетът на проекта е 140 хил. евро.
По проекта BlueC се извършва картиране на водораслите чрез географски информационни системи и дистанционни изследвания. За наблюдение на морските отпадъци се използва приложението Marine Litter Watch. Проектът е на Бургаската регионална туристическа асоциация и е на стойност 147 хил. евро.
Източник: МРРБ





