Докладчикът на Европейския парламент за Сърбия Тонино Пицула смята, че сръбският президент Александър Вучич засилва антиевропейските си послания на фона на нарастващата вътрешнополитическа несигурност. Според хърватския евродепутат целта е да се консолидира подкрепата за управляващите и да се подкопае доверието в политическите опоненти, като те бъдат представяни като заплаха за страната.

Промяна в отношението на Брюксел към Вучич

През последните години Европейската комисия е демонстрирала значителна търпимост към политическите действия на сръбския президент. Според Пицула обаче настъпилите промени в политическата обстановка са накарали Брюксел да преосмисли подхода си към сръбското ръководство. Като един от факторите за тази промяна той посочва събитията около погребението на Ратко Младич, бивш командир на босненската сръбска армия, осъден за военни престъпления.

В интервю за хърватската телевизия H1 Croatia, дадено снощи, Пицула коментира перспективите пред европейската интеграция на Сърбия и поведението на нейния президент. Според евродепутата действията и посланията на Вучич поставят под въпрос реалната му ангажираност с членството на страната в Европейския съюз.

„Дори Вучич не вярва, че такава Сърбия може да стане член на ЕС или да напредне по този път“, заяви Пицула.

Нападките срещу хърватските медии и предизборната стратегия

Хърватският евродепутат коментира и критиките на Вучич към хърватските медии, като ги определи като част от политическата му стратегия в момент на засилено напрежение в Сърбия. По думите му сръбският президент използва подобни теми, за да мобилизира поддръжниците си и да укрепи позициите си преди избори.

Пицула смята, че поведението на Вучич е свързано с опитите му да запази политическото си влияние в условията на нарастваща несигурност. Той подчерта, че както за Сърбия, така и за Хърватия е от съществено значение сръбската държава да се развива като по-демократична и стабилна страна.

„Това е реториката, която Вучич използва от дълго време, както и всички негови сътрудници, а впечатлението за заплаха се подсилва от медиите под негов пряк контрол. Вучич показва повишена нервност, защото се страхува от това, което може да му се случи в Сърбия, а не толкова от подкрепата на политическите му опоненти от чужбина“, каза Пицула.

Политическата несигурност променя ситуацията в Сърбия

Според оценката на евродепутата Вучич е изправен пред сериозно политическо предизвикателство. В миналото сръбският президент нееднократно е настоявал за провеждането на предсрочни избори, които впоследствие е печелил, възползвайки се от разединението и слабостта на опозиционните сили.

Сега обаче обстановката е различна, смята Пицула. По думите му променената политическа среда създава нови рискове за управляващите и обяснява засилването на конфронтационните послания, както и усилията за мобилизиране на президентските привърженици.

Евродепутатът вижда в нападките срещу него и други представители на европейските институции показател за действителното отношение на Вучич към Европейския съюз. Според Пицула сръбският президент заявява стремеж към европейска интеграция, но поведението му показва противоречие между официалните му позиции и политическите му действия.

Обвинения в делегитимиране на политическите опоненти

Пицула смята, че една от основните цели на Вучич е да представи критиците си като противници на националните интереси. Според него сръбският президент използва познати политически послания, чрез които свързва опозицията с външни сили и с традиционно представяните като врагове на Сърбия групи.

„Това са избори за Вучич, независимо дали е или не. Той е наясно, че е изправен пред политическа формация, която има изключителна подкрепа от електората, и това, което се опитва да направи, е един вид делегитимиране на политическите опоненти и критици, свързвайки ги с обичайните „врагове на Сърбия“ от неговата политическа митомания, които обикновено са албанци и хървати“, каза Пицула.

Според евродепутата атаките срещу опозицията и представителите на ЕС са част от по-широка стратегия за запазване на властта. В условията на засилено вътрешнополитическо напрежение Вучич се стреми да укрепи позициите си, като изостря конфронтацията и представя политическите си опоненти и европейските критици като заплаха за Сърбия.

В заключение Пицула определя тази линия на поведение като отражение на нарастващата несигурност около политическото бъдеще на сръбския президент и на противоречието между декларирания европейски курс на Белград и конфронтационната реторика на управляващите.