Българската федерация на пенсионерските съюзи и организации настоява ежегодното осъвременяване на пенсиите да започва от 1 януари, а не от 1 юли, както е по действащия модел. Искането е отправено във връзка с подготовката на Бюджет 2027, съобщават от БГНЕС.

Зимните разходи поставят пенсионерите под натиск

В специална декларация до Народното събрание, Министерството на труда и социалната политика и омбудсмана пенсионерските организации представят основните си искания за предстоящата бюджетна процедура. Сред водещите предложения е „швейцарското правило“ за ежегодно увеличение на пенсиите да започне да се прилага още в първия ден на годината.

От федерацията аргументират предложението с финансовото натоварване през зимните месеци, когато разходите на домакинствата за електроенергия, отопление и лекарства традиционно се увеличават. Според организацията именно тогава възрастните хора имат най-голяма нужда от по-високи доходи, а не няколко месеца по-късно.

В позицията си пенсионерските организации определят като „напълно неприемливо“ хората да посрещат високите сметки през януари, февруари и март, докато очакваното увеличение на пенсиите влиза в сила едва в средата на годината. Според тях промяната на датата би осигурила по-голяма предвидимост на доходите и би облекчила финансовия натиск върху възрастните домакинства в най-тежкия период от годината.

Предупреждение за възможен данъчен шок

Сериозно безпокойство сред пенсионерските организации предизвиква и предвиденото поетапно увеличение на данъчните оценки на недвижимите имоти. Според посоченото в декларацията се планира ръст от 30 процента през 2027, 2028 и 2029 година.

От федерацията предупреждават, че подобно увеличение може да се превърне в сериозен проблем за бюджетите на възрастните хора, особено за тези, които разполагат единствено с пенсия и нямат допълнителни доходи. В документа се посочва, че подобна финансова тежест може „буквално да остави много пенсионери на улицата“, тъй като те няма да могат да поемат увеличаващите се данъчни задължения.

Пенсионерските организации подчертават, че за огромна част от гражданите собственото жилище не е източник на доходи, а единствено дом, в който живеят. По думите им това са имоти, придобивани след десетилетия труд и спестявания, поради което увеличаването на данъчната тежест върху тях трябва да бъде внимателно преценено.

Затова от федерацията настояват планираният ръст на данъците да бъде намален до поносими за домакинствата нива и да бъде разпределен в по-дълъг период. Предложението е увеличението да бъде разсрочено за най-малко десет години, за да не се стига до рязко натоварване на семейните бюджети.

Повече безплатни медицински услуги

Сред останалите предложения е и разширяване на пакета от безплатни здравни услуги, достъпни за възрастните хора. Пенсионерските организации искат в него да бъдат включени повече възможности за профилактични прегледи, медицински изследвания и стоматологична помощ.

Според тях разширяването на профилактиката и достъпа до медицинска помощ е особено важно за пенсионерите, тъй като разходите за здравеопазване заемат значителна част от месечните им средства. По-добрият достъп до профилактични прегледи и изследвания би могъл да помогне и за по-ранното установяване на заболявания, посочват организациите.

Пенсионерите искат представителство в институциите

Наред с финансовите и социалните мерки, федерацията поставя и въпроса за по-силното институционално представителство на възрастните хора. От организацията настояват техни представители да получат места в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, както и в Икономическия и социален съвет.

Друго предложение е да бъде създаден постоянен Консултативен съвет към Министерството на труда и социалната политика, който да дава възможност проблемите и предложенията на пенсионерите да бъдат обсъждани пряко с институциите.

Според федерацията е „недопустимо“ над два милиона българи да нямат свой глас в тристранния диалог и при обсъждането и подготовката на държавния бюджет. Оттам настояват възрастните хора да бъдат включени по-активно в процесите, при които се вземат решения, пряко засягащи техните доходи, социални права и условия на живот.

„Пенсионерите не търсят привилегии, а справедливост“

В заключителната част на декларацията се подчертава, че исканията на пенсионерските организации не са насочени към получаване на специални привилегии. Те настояват за „справедливост, предвидимост и право на участие“ при вземането на решения, които засягат живота на възрастните хора.

Позицията завършва с категорично послание, че не може да се говори за социална държава, ако хората, които са я изграждали с труда си, не разполагат с реална възможност да участват във вземането на решения за собственото си настояще и бъдеще.