Безкраен асфалт, рев на двигатели, неонови светлини, прашни градчета и хоризонт, който сякаш никога не свършва. Това е Route 66 – легендарното американско шосе, превърнало се в символ на свободата и мечтата за пътешествие без край. Сто години след създаването си то продължава да разказва истории за Америка, за надеждата на хиляди мигранти и за онова неповторимо усещане, че най-важното не е крайната цел, а самият път.
Според местните има тайна рецепта за великото американско пътешествие с автомобил, а напоследък все по-често и с мотоциклет.
Тя изглежда приблизително така: вземете асфалтова лента, която си проправя път през дива и невероятно красива природа, добавете щипка класически американски кич и поръсете с няколко малки семейни крайпътни заведения.
Път 66 преминава през осем щата – Илинойс, Мисури, Канзас, Оклахома, Тексас, Ню Мексико, Аризона и Калифорния, и три часови зони.
По протежението му се редуват разнообразни пейзажи – от пустини и планини до обширните прерии между Големите езера и Тихия океан. Първоначалният исторически маршрут е с дължина 3940 километра, но през 1937 г. е съкратен до 3665 километра. Според опитните пътешественици най-добре е да отделите поне три седмици за това приключение.
Тази година легендарният път отбелязва своята стогодишнина – за негова рождена дата се приема 11 ноември 1926 г.
Обезсмъртен в десетки песни, филми и книги – от „Гроздовете на гнева“ на Стайнбек до анимационния филм „Колите“ на „Пиксар“, Route 66 е изваден от официалната пътна мрежа през 1985 г. и постепенно се превръща в история.
Днес проследяването на първоначалното му трасе е донякъде трудно: някои участъци са заменени от модерни многолентови магистрали (т.нар. междущатски пътища), други са непроходими, а трети са напълно изоставени и заличени от картата. Въпреки това над 80% от първоначалния маршрут са запазени и хора от цял свят продължават да идват, за да изживеят нещо незабравимо.
Разбира се, не всичко по митичното трасе е цветя и рози. Има отсечки, по които с часове се шофира сред монотонни, прашни пейзажи. Но и това е неизменна част от приключението.
Легендарният път започва от бреговете на езерото Мичиган, пресича земеделските полета на Илинойс, достига хълмистите възвишения на Озарк в Мисури, преминава през миньорските градчета в Канзас и продължава през Оклахома – там, където горите на Изтока се срещат с откритите равнини на Запада.
Следват обширните ранчота на Тексас, омагьосаните плата на Ню Мексико и Аризона, пустинята Мохаве и накрая – „земята, в която текат мляко и мед“: мегаполисът Лос Анджелис и бреговете на Тихия океан.
Само допреди два века прекосяването на САЩ – тази необятна земя – е било почти невъзможно. Влакът се превръща в първото средство за свързване на двата океана: първата трансконтинентална железопътна линия е открита в края на 60-те години на XIX век. В началото на XX век автомобилът, чиято популярност е до голяма степен свързана с Хенри Форд, променя представите за придвижване. През 1916 г. се оформя и националната транспортна политика, инициирана от президента Удроу Уилсън, а необходимостта от изграждането на трансконтинентален автомобилен път става все по-очевидна.
Действайки съвместно, Американската асоциация на държавните пътни служители и Бюрото за обществени пътища приемат на 11 ноември 1926 г. единна система за номериране на пътищата, придружена от официална карта.
Новата система заменя хаотичната съвкупност от маршрути, съществували дотогава, с организирана мрежа от номерирани шосета.
С течение на времето някои от тези пътища се превръщат в истински икони на американската култура. Но най-известен сред тях несъмнено е Route 66. От една страна, той е реално шосе, олицетворяващо развитието на американската инфраструктура през XX век. От друга, около него се изгражда мит, пропит с носталгия и свързан с особена представа за романтика, приключения, свобода и покоряване на американския Запад.
Комисарят по пътищата в Оклахома Сайръс Ейвъри е сред най-пламенните поддръжници на идеята за създаване на връзка между Чикаго и Лос Анджелис, която да стимулира автомобилния трафик в Средния запад. Именно той предлага пътят да получи номер 66, който според него звучи запомнящо се и има потенциал да се превърне в разпознаваема марка.
Необходими са обаче още близо 20 години, докато Route 66 бъде напълно завършен и се превърне в първата федерална магистрала в САЩ с твърда настилка по цялото си протежение. Най-дълъг е участъкът в Ню Мексико – 487 мили, докато в Канзас трасето е едва 13 мили.
Изграждането на легендата за Route 66 започва почти незабавно. През януари 1927 г. влиятелни личности от градовете по трасето се събират, за да основат Асоциацията на магистрала 66 с цел да популяризират пътуванията по новия маршрут.
Организацията започва да рекламира пътя като най-добрия маршрут към Западното крайбрежие и дори регистрира слогана „Главната улица на Америка“.
Асоциацията организира и зрелищни събития като трансамериканското бягане, за да привлече вниманието към новото трасе. Състезанието стартира от Лос Анджелис на 4 март 1928 г. и получава широко медийно отразяване. Журналистите описват с въодушевление постиженията на бегачите, като същевременно рисуват ярки картини на пейзажите в американския Югозапад.
По време на Голямата депресия хиляди мигранти от Големите равнини и Средния запад поемат към Калифорния по Route 66 с надеждата да намерят работа и да започнат нов живот.
В романа си „Гроздовете на гнева“ Джон Стайнбек го нарича „Майката на пътищата“, оприличавайки го на пъпна връв, която отвежда бежанците от Оклахома – принудени да напуснат земите си, опустошени от прашните бури – към надеждата за по-добро бъдеще.
Едва след Втората световна война пътят се превръща в символ на следвоенния просперитет. Песента Route 66, записана за първи път през 1946 г. от триото на Нат Кинг Коул и претърпяла десетки кавър версии през годините, превръща пътната артерия в своеобразен ритуал на прехода в следвоенна Америка.
Впоследствие милиони американци се отправят на семейни ваканции из Югозапада, нощуват в малки семейни мотели край пътя, хапват хамбургери в заведения с огромни неонови табели и позират пред гигантските атракции, разпръснати по протежението на маршрута.
В началото на 60-те години обаче упадъкът на Route 66вече е започнал. За това допринася и големият брой катастрофи по трасето. В един момент то дори получава зловещото прозвище „Кървавият 66“.
Федералният закон за подпомагане на пътната мрежа от 1956 г. ускорява изграждането на нова система от междущатски магистрали.
Приоритетът вече е бързото придвижване между големите градове и техните предградия. По-високата скорост обаче е за сметка на малките населени места, останали встрани от новите магистрали. Така много от обектите по Route 66 губят клиентите, от които зависи оцеляването им.
Модернизацията се превръща в истинска драма за хиляди малки бизнеси. Докато по стария път оцеляват семейни мотели, ресторанти и бензиностанции, край изходите на новите магистрали все по-голямо присъствие придобиват националните вериги.
Но шепа ентусиасти правят всичко по силите си, за да спасят легендарния маршрут. Начело на движението за неговото съхраняване застава Ейнджъл Делгадило, известен като „Ангелът на Път 66“. Бръснар от градчето Селигман в Аризона, той обединява съмишленици по цялото протежение на трасето и през 90-те години поставя началото на инициатива за опазването му.
Усилията им се увенчават с успех. Благодарение на решимостта и упорития труд на тези хора, както и на носталгията, която Път 66 събужда, маршрутът е съхранен като самостоятелна туристическа дестинация. И до днес той привлича около 2,5 милиона посетители годишно.
Днес е известен като „Исторически Път 66“. Самото му споменаване продължава да извиква в колективното съзнание образи на каубои и коренни американци, крайпътни заведения с черно-бели карирани подове и сервитьорки в униформи в стил 50-те години.
Към тях се добавят музика, сякаш идваща от стар джубокс, рекламни табели с остроумни послания, търговски пунктове, пълни с всевъзможни джунджурии, емблематични ретро надписи на мотели, колоритни личности и атракции край пътя – едновременно възхитително ексцентрични и очарователно остарели.
Източник: 24 часа





