12 221 347 лева са получили от държавата партиите и коалициите от 51-ото народно събрание от изборите миналата есен досега. За 9-те му месеца живот депутатите заседаваха 97 пъти, а сега са пред третата си ваканция, откакто се заклеха.
Всяка от парламентарно представените сили има право на субсидия от бюджета в размер на 8 лева на получен глас на последните избори. Парите от хазната се изплащат от деня на изборите, а не от старта на новия парламент
Те се дават на 4 транша през годината – на тримесечие.Отделно партиите събират средства от членски внос и от дарения.
Държавна субсидия се полага и на партиите, които минат 1% на парламентарен вот, а на 27 октомври миналата година това беше само “Величие”. Формацията взе 3,999% и първоначално остана на 21 гласа от влизане в 51-ото НС, но след решението на Конституционния съд днес вече е парламентарна сила. Така за тези близо 9 месеца хората на Ивелин Михайлов са взели над 332 хил. лв. от хазната.
Три транша от субсидията си са получили партиите от този парламент досега. Нищо, че работата на 51-ото НС реално не започна на 11 ноември, а с цели два месеца закъснение. Толкова отне на партиите да се споразумеят за съставянето на управленско мнозинство, което да застане зад кабинета “Желязков”, избран чак в средата на януари.
На него му бяха гласувани два вота на недоверие още преди да е навършил 100 дни, а за 6-те си месеца дотук е вече с четири опита да бъде свален.
За 9-те си месеца работа депутатите приеха окончателно 29 закона, сред които държавния бюджет, но сямо няколко изцяло нови – за личния фалит и пазарите за криптовалути. Отметната 11 ратификации, приеха няколко декларации.
Но пък и свършиха нещо, което няколко други парламента поред отлагаха поради липсата на ясно мнозинство, попълниха голяма част от овакантените висши държавни постове в комисии и регулатори като КЕВР, Бюрото за СРС-та, Комисията за защита от дискриминация.
Избраха и омбудсман миналия петък, след като институцията беше обезглавена повече от година. Предстои да гласуват и за нов управител и подуправител на НОИ.
4,2 милиона са парите за парламентарните сили за второто тримесечие на тази година, когато са и поработили повечко. 4,6 милиона е сумата, която държавата им е отпуснала като субсидия за първото тримесечие на 2025 г., а над 3,3 милиона са парите на парламентарните сили за двата месеца в края на миналата година, става ясно от публикуваните данни.
Логично най-голямата сума е за най-голямата парламентарна сила. ГЕРБ и СДС са взели близо 3,5 милиона.Те обаче си делят субсидията спрямо броя на депутатите си, затова хората на Румен Христов са получили само 86 119 лв.
Другите две управляващи сили – ИТН и БСП, са взели съответно 893 549 и 997 хиляди лева.
БСП влезе в парламента с най-голямата коалиция – широкото ляво обединение от 17 формации, но всъщност взима цялата субсидия. Причината е, че партньорите реално нямат депутати и така цялата сумата отива на “Позитано” 20.
Делба на държавните пари правят и трите формации в групата на ПП-ДБ, взела общо над 1,8 милиона. “Промяната” е получила над 961 хиляди лева, “Да, България” – 607 135 лв., а ДСБ – 303 661 лв.
1,7 млн. лева е получила “Възраждане” като трета парламентарна сила. Над 1,5 млн. е субсидията на “ДПС – Ново начало”.
МЕЧ на Радостин Василев пък е взела от държавата малко над 382 хиляди.
Всички пари, които се полагат на Алианса за права и свободи – 985 хил. лева, отиват в сметките на Земеделския народен съюз, чиято регистрация формацията на Ахмед Доган използва за изборите.
Общо 85 милиона струват на данъкоплатеца последните четири политически години само за издръжка на партийните централи, това е общата сума, която те са получили като държавна субсидия от април 2021 г., когато бе избрано 45-ото народно събрание, до 1-ви юли 2025 година.
По-голямата част от тези години преминаха в политическа криза с няколко провалени парламента и седем броя избори. Само два от седем избрани парламента успяха да излъчат редовно правителство – на Кирил Петков в 47-ото НС и на сглобката и Николай Денков в 49-ото НС, но и двата не просъществуваха дълго.
Сега 51-ото НС избра правителството на Росен Желязков и макар че вече е на малцинството, то продължава да стои стабилно и лесно преодоля и четирите си вота на недоверие дотук.
Отделно от тази сума са парите, които държавата харчеше за организиране на поредните предсрочни избори. Те възлизат на близо 515 милиона за 4-те години. Тук влизат и редовните президентски избори през есента на 2021 г., и вотът за Европарламент от юни 2024 г., като двата се проведоха заедно с предсрочните за Народно събрание.
SafeNews припомня, че БСП бе сериозно заплашена, че ще бъде изгонена от централата си на „Позитано“ 20 в София.
Паричните проблеми на Столетницата датират още от 2019 година. Тогава със закон субсидията на партиите бяха намалени до 1 лев, но за сметка на това те бяха освободени от задължението да плащат наем.
Въпреки законовото положение бившата председателка Корнелия Нинова не е попълнила документите, за да се възползва от новата опция, и на БСП е бил начисляван наем за всички години оттогава.
Източник: 24 часа
