Изборите не са факторът, който обединява или разделя българското общество. Те по-скоро разкриват вече съществуващите разделителни линии и липсата на диалог между различните групи. Това коментира пред БНР доц. д-р Алексей Пампоров, социолог от Българската академия на науките (БАН).

Обществото е затворено в отделни ценностни групи

По думите на социолога българското общество отдавна е фрагментирано на малки общности с различни ценности, които все по-трудно намират общ език. Според него хората не успяват да водят нормален разговор, да запазват добрия тон и да изслушват позициите на останалите.

„Нашето общество много отдавна се разпадна на малки групи с различни ценности и на групи, които и тези избори показаха, че не умеят да си говорят, не умеят да спазват добър тон помежду си, не умеят да се изслушват, не искат да се чуват. Някак си затворихме се в едни сапунени мехури – те много лесно се пукат, но не се притесняваме да стоим в тях. Не мога да кажа по-разединени, но може би ще са по-спокойни по-голяма част от хората“, изказа мнението си той.

Пампоров смята, че резултатите от вота не са изненадващи, като според него по-скоро се потвърждават вече познати обществени нагласи.

Социалните мрежи не достигат до широк кръг избиратели

Социологът обърна внимание и на предизборната комуникация в социалните мрежи. Според него подобни кампании могат да бъдат забавни и да предизвикват реакции, но реалното им въздействие остава ограничено до сравнително тесни групи от хора.

„До много малки сегменти хора, до често пъти политически неактивни, хора, които просто използват това за нещо смешно. В случая можем да кажем, че имаше грозна кампания, грозно лице на кампанията в социалните мрежи. Когато се правят грозни типове, грозни внушения, грозни послания – това нарушава стандартите на Мета. Ако това е нещото, което смятате, че може да ви спечели избори, значи вие работите само със собствения си твърд електорат“.

По оценката му негативните послания и агресивният тон не са били характерни само за една политическа сила, а са се проявили и при двете страни в изборното противопоставяне.

„Загуби се добрият тон, нямаше дебат по същество, а през цялото време се възпроизвеждаха едни опорки, неща, които обслужват само твърдите електорати“, обобщи Алексей Пампоров в интервю за предаването „Хоризонт до обед“.

Той допълни, че политическото противопоставяне не е предложило реален сблъсък на идеи и конкретни решения.

„Не мога да кажа, че изборът е бил между опорки, но остана на ниво опорки“.

Липсва ясно разграничение между ляво и дясно

Според Пампоров традиционното разделение на политическите сили на леви и десни все по-трудно може да обясни реалната ситуация у нас. Причината е отсъствието на ясно формулирани политики, конкретни ангажименти и визия за бъдещето.

„За да има ляво и дясно, трябва да има ясни политики, трябва да има ясна позиция кой какво прави, какво се случва и каква ще е промяната. Тук нямаше – тук имаше калташки неща“.

Социологът коментира и позициите на основните политически участници след изборите. По думите му ПП и ДБ не са успели да изместят ГЕРБ от второто място.

Решението на ГЕРБ да не излъчи кандидат за президент е било стратегически ход

Пампоров определи като мъдро решението на ГЕРБ и Бойко Борисов да не издигат собствен кандидат за президент. Според него този ход е предпазил партията от допълнителен политически риск и евентуален негативен резултат.

„Той си даваше сметка, че след като той е плашилото, след като ГЕРБ са плашилото, по-добре да не се излагат. Ако имаше кандидат на ГЕРБ и той се беше оказал на трето място, тогава вече партията щеше да е компрометирана. Сега всъщност не е“.

Социологът коментира и опита за търсене на подкрепа между политическите формации, като обърна внимание на разминаването между очакванията на Борисов и поведението на екипа около Гюров и Кандев.

„Бойко Борисов очевидно очакваше исканата неформална от него подкрепа да бъде артикулирана формално. В същия момент екипът около Гюров – Кандев не искаше толкова пък ясно да излиза, че искат подкрепата на ГЕРБ. И накрая стана така, че той влезе в това – декларацията – хайде да подкрепим, ето аз казвам, аз си преглъщам егото, ама не мога да накарам моите симпатизанти, което е една такава разкрачена позиция“, коментира Пампоров.

Местните избори ще бъдат следващият голям политически тест

Според социолога местният вот ще има много по-съществено значение за бъдещото пренареждане на политическите сили. Именно на местно ниво той очаква по-сериозна активизация, мобилизация и разместване на политическите позиции.

„Те по-лесно се контролират, по-лесно се овладяват, по-лесно се случват там неща“, смята той.

Пампоров подчерта, че политическите процеси в отделните населени места тепърва ще се развиват, като не изключи появата на нови съюзи и промени в местните конфигурации.

„Винаги на местно ниво в някакъв момент се появяват едни размествания, така че тепърва предстои да се види какво ще стане“, отбеляза той.

България се нуждае от нов Висш съдебен съвет

В края на разговора доц. Алексей Пампоров постави акцент върху необходимостта от нов Висш съдебен съвет (ВСС). Той заяви категорично, че страната има нужда от промяна в съдебната система, и отправи призив към „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ да се съобразят с този обществен призив.

Според него, ако това не се случи, съществува реален риск от повторение на досегашния политически модел и възпроизвеждане на т.нар. „сглобка“.