Черно море може да се превърне в самостоятелна тема на извънредни европейски преговори. България и Румъния настояват за спиране на бойните действия и използването на дронове в региона, като президентът Илияна Йотова очаква общо решение на ЕС за ограничаване на опасността за корабоплаването.

Това съобщи държавният глава в Бургас след телефонен разговор с румънския си колега. По думите ѝ двете страни подготвят общ документ, с който ще поискат темата за сигурността в Черно море да бъде отделена от по-широкия дебат за войната в Украйна и да получи самостоятелно място в дневния ред на предстоящата среща на върха на ЕС.

София и Букурещ настояват за мораториум

„Основното ни искане е за спирането на всякакви бойни действия и употреба на дронове в Черно море“, заяви Йотова.

Външните министерства на България и Румъния вече работят по обща позиция. В нея ще бъдат описани инцидентите и заплахите за корабоплаването, както и конкретните искания към европейските партньори за подкрепа.

Сред приоритетите са засиленото наблюдение на морската акватория и съдействието при разследването на атаките срещу търговски кораби. България ще търси и техническа помощ от Европейската агенция за морска безопасност (EMSA), включително оборудване за проучване на потъналите плавателни съдове.

Йотова заяви, че България и Румъния подкрепят френското предложение за мораториум върху ударите в Черно море. Според нея идеята постепенно печели подкрепа сред европейските партньори.

„Мисля, че ние печелим все повече съюзници и моята прогноза е, че ще има общо решение на Европейския съюз“, каза президентът.

Без Русия и Украйна няма трайна гаранция за сигурност

Дипломатическите усилия обаче няма да приключат с обща европейска позиция. Йотова подчерта, че устойчиво решение за безопасността в Черно море не може да бъде постигнато без участието на Русия и Украйна. Затова България води разговори и с Турция, която би могла да използва собствените си дипломатически канали за постигане на договореност.

„Най-добре би било да има среща за сигурността на Черно море с представители на всички черноморски държави, включително и на воюващите страни“, заяви държавният глава.

Тя предупреди, че подобен процес няма да бъде бърз и ще изисква продължителни преговори на дипломатическо и техническо равнище.

„Няма как да се реши безопасността в Черно море без участието на двете държави. Това е ясно като бял ден“, подчерта Йотова.

BG-ALERT може да предупреждава за опасни отломки

Заплахите в Черно море не се изчерпват с риска за търговските кораби. Опасност има и за рибарите, както и за хората по българското крайбрежие, предупреди президентът. По думите ѝ се разработват национални мерки за своевременно предупреждаване на населението при откриване на опасни плаващи предмети и отломки. Сред обсъжданите възможности е използването на системата BG-ALERT.

„Би трябвало да се помисли за начини да се включва и системата BG-ALERT, когато се наблюдават такива остатъци в Черно море, защото знаете, сега особено е и риболовен сезон. И трябва да предпазим хората на всяка цена“, заяви Йотова.

Тя припомни, че през лятото в морето нееднократно са били забелязвани различни плаващи предмети, които могат да представляват риск за хората.

Йотова похвали спасителните екипи и поиска по-добра координация

Президентът даде висока оценка на действията на българските служби при последните инциденти с търговски кораби. Според нея координацията е била изключително бърза, а спасителните екипи са проявили смелост при издирването и спасяването на моряците.

„Още в първите часове и при първите инциденти, сега при вторите, имаше невероятно бърза координация и невероятна смелост на тези мъже, които успяха буквално за няколко часа да спасят оцелели моряци“, посочи Йотова.

Тя изрази съжаление, че част от моряците не са могли да бъдат спасени заради бързото потъване на корабите. Специално беше отбелязана работата на екипажите на катерите на „Гранична полиция“, участвали в спасителните операции.

След посещение в Координационния граничен център Йотова предложи структурата му да бъде разширена. В работата му според нея трябва да участват представители на местната власт, областната администрация, съответните министерства и Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Целта е при нов инцидент информацията да се обменя по-бързо, а действията на местните и националните институции да бъдат по-добре съгласувани.

„Ние сме изправени в ситуация, в която нямаме право на грешка“, предупреди президентът.

Черно море се превръща в изпитание за европейската реакция

България и Румъния искат едновременно по-силна европейска ангажираност, по-добра защита на корабоплаването и дипломатически усилия за прекратяване на атаките. Предложението за извънредна точка на срещата на върха цели да постави сигурността в Черно море в центъра на европейския дневен ред, вместо тя да остане само част от по-широките разговори за войната в Украйна.

Предстои да стане ясно дали общата позиция на двете държави ще получи необходимата подкрепа и дали тя ще доведе до конкретни мерки. Междувременно София трябва да укрепи координацията между институциите и механизмите за предупреждение, защото рисковете за корабите, рибарите и хората по крайбрежието остават.

Източник: bTV