Новата бюджетна процедура поставя България пред сериозни предизвикателства като член на еврозоната, а започналата процедура за свръхдефицит повдига въпроси за мерките, с които правителството ще овладее публичните финанси. Ще има ли увеличение на заплатите в бюджетната сфера над 5% и как страната ще отговори на изискванията на Европейския съюз? Темата коментира бившият министър на труда и социалната политика Христина Христова.
„За първи път България преминава през толкова специфична бюджетна процедура като държава от еврозоната, а започналата процедура за свръхдефицит допълнително усложнява процеса. Въпреки това новият подход може да доведе до по-добро планиране на публичните финанси и до по-ясно обвързване на бюджета с конкретни политики и реформи“, каза тя.
По думите ѝ бюджетният план, изпратен до Европейската комисия, не представлява бюджета в традиционния смисъл, а описва рамката, която предстои да бъде внесена в парламента. Документът е предоставен и на народните представители за информация, но съдържа по-малко конкретни финансови показатели от тези, по които обичайно се водят дебатите за държавния бюджет.
Христова обърна внимание на специфичните изисквания на Съвета на ЕС, заложени в пета точка от плана.
Те са пет на брой и изискват от България конкретни действия в области, в които вече са установени проблеми.
„Тук наистина от нас се иска политика и то се искат конкретни неща, за които трябва да дадем аргументи и за които се знае, че имаме проблем“, посочи тя.
Според бившия социален министър предстои да се види как тези изисквания ще бъдат отразени в конкретните параметри на бюджета.
Христова коментира и възможността възнагражденията в бюджетната сфера да нараснат с повече от 5%. Според нея това е въпрос на преговори, като срещите между синдикатите и Министерството на финансите могат да се разглеждат именно като част от този процес.
По думите ѝ от представения бюджетен план става ясно, че ще продължи диференцираният подход към заплащането в публичния сектор. Предвиждат се изключения за образованието и за сектор „Сигурност и отбрана“.
„Бюджетният план е повече текст, отколкото числа. Тепърва ще чакаме числата, за да коментираме“, подчерта Христова.
Според бившия социален министър основният нерешен въпрос остава как правителството ще обоснове и постигне ограничаването на бюджетния дефицит.
Тя постави под въпрос какви аргументи ще представи държавата в подкрепа на планираната бюджетна рамка и как ще покаже, че предприема необходимите мерки за справяне с проблема.
Предстоящото представяне на конкретните бюджетни числа ще даде по-ясна представа за намеренията на правителството, за разпределението на публичните средства и за начина, по който България ще изпълни ангажиментите си към Европейския съюз.
SafeNews припомня, че бюджетната политика за 2027 г., очакваното увеличение на приходите, растящите публични разходи и рисковете за икономиката заради напрежението в Черно море предизвикаха разнопосочни оценки.
Източник: БНР
