Докато руските ракети и дронове атакуват украински градове, Владимир Путин предложи друга картина на Русия – Ноев ковчег, в който могат да намерят спасение всички вярващи в Христос. В същото интервю руският президент призова украинските военни да преминат на руската страна, която определи като „общата“ и „правилната страна на историята“.
Путин разви тезата за Русия като духовен наследник на християнството и възроди имперската концепция „Москва – Трети Рим“ в разговор със сръбския режисьор Емир Кустурица.
Интервюто е част от документалния филм „Наше кръщение. Предстоятел“, посветен на 80-годишнината на патриарх Кирил, главата на Руската православна църква (РПЦ). Първи канал излъчи продукцията вечерта на 20 ноември, а сайтът на Кремъл публикува пълната стенограма и 45-минутния запис на разговора.
Ноевият ковчег на руската цивилизация
Метафората за Ноевия ковчег принадлежи на Кустурица. Режисьорът припомни, че РПЦ е представена в над 100 държави, а руската държава е „основата на цялата руска цивилизация“. След това попита Путин дали руската цивилизация може да бъде своеобразен ковчег, в който да се спасят всички вярващи в Христос.
„Може. Може. Със сигурност“, отговори руският президент.
В обяснението си Путин се върна към концепцията „Москва – Трети Рим“, според която след падането на Рим и Византия Москва наследява ролята на духовен център на християнството. По думите му именно там се е съхранило християнското наследство и Русия е станала „духовен пазител на тези светини, на това наследство“.
Формулата произлиза от посланията на монаха Филотей от Елеазаровия манастир в Псков до великия княз Василий III и дякона Михаил Мисюр-Мунехин от 1523–1524 г. В тях се появява прочутото твърдение: „Два Рима паднаха, а трети стои, а четвърти няма да има“.
Тази претенция обаче не е безспорна дори в православния свят. През 2024 г. Вселенският патриарх Вартоломей отхвърли концепцията. По думите му не е имало нито Първи, нито Втори Рим в този смисъл, а историческите центрове са Древният Рим и Константинопол, Новият Рим, съобщи британското издание Church Times.
През май 2025 г. Путин вече използва формулата „Москва – Трети Рим“ в документален филм на телевизия „Россия-1“, посветен на 25-те години от управлението му. Тогава той също свърза идеята с убеждението, че руснаците са наследници на истинското християнство.
Ковчегът е отворен и за други религии
В разговора с Кустурица Путин разшири представата за руския духовен ковчег отвъд християнството.
„Това се отнася, между другото, не само за православните християни, и изобщо не само за християните“, заяви той.
Президентът посочи четири традиционни религии в Русия – православие, ислям, будизъм и юдаизъм, чиито последователи според него споделят общи фундаментални ценности. По думите му държавата осигурява пространство, в което хората могат да живеят според тези убеждения.
Путин даде за пример и чужденци, включително от европейски държави, които се преселват в Русия, за да отглеждат децата си в среда на традиционни религиозни ценности. Самият той обаче призна, че подобни случаи не са масови.
В същия разговор руският президент отправи критики към западните общества за отношението им към правата на малцинствата. Според него „определени групи започнаха да се държат по-агресивно“.
Твърдението му, че в Русия никого не ограничават, обаче стои в противоречие с решението на Върховния съд от 30 ноември 2023 г., с което т.нар. „международно ЛГБТ движение“ беше обявено за екстремистко и дейността му беше забранена в страната.
Империята, която според Путин не е подчинявала никого
Руският президент представи и собствена историческа версия за политиката на Руската империя. Според него Русия никога не е подчинявала народите, които са влизали в състава ѝ, а им е осигурявала възможност да запазят религията, традициите и езиците си.
Историческите документи обаче показват и друга картина. Емският указ на император Александър II от 1876 г., който продължава ограниченията, въведени с циркуляра на вътрешния министър Пьотр Валуев от 1863 г., забранява печатането на оригинални произведения и преводи на украински език, вноса на украински издания от чужбина, театралните постановки и публичните четения на украински.
Любопитно е, че в същото интервю Путин критикува политиката на ополячване, провеждана от Полско-Литовската държава спрямо предците на днешните украинци. Той я определя като сурова и дори жестока.
Украйна като част от „общата страна“
Когато Кустурица попита Путин какво би казал на украинците и защо победата на Русия отговаря на техните интереси, руският президент първоначално се поколеба.
„Много деликатен въпрос. Дори не знам дали да отговарям“, каза той.
След това определи войната като продължение на римската стратегия „разделяй и владей“ срещу Русия. Според него хората в Украйна трябва да се стремят към обединение, макар и не непременно в рамките на една държава.
Путин заяви, че Украйна е загубила корабостроенето, самолетостроенето и ракетостроенето, а населението ѝ, по думите му, е намаляло до около 20 милиона души. Той обвини за разпада на страната „националистите“, завзели властта в Киев.
Тази оценка се разминава с данните на украинския Институт по демография „Птуха“ към Националната академия на науките. Според директорката му Ела Либанова населението на Украйна в средата на 2026 г. е около 28,5 милиона души. Данните бяха съобщени на 22 октомври.
Путин също така представи руската война като опит за преодоляване на изкуственото разделение между народи, които според него имат обща история и цивилизационна принадлежност.
Призивът към украинските военни
Най-прекият му апел беше насочен към военнослужещите от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).
Путин заяви, че не иска да ги призовава да се предават в плен, защото това би звучало „донякъде унизително“. Вместо това предложи да преминат на руска страна.
„Бих искал да кажа: преминавайте на наша страна, защото тя е нашата обща страна. Ето, на общата страна, на правилната страна на историята преминавайте“, заяви руският президент.
Така военният призив беше облечен в идеята за завръщане към обща историческа и цивилизационна принадлежност. Украинските военнослужещи не бяха призовани просто да сложат оръжие, а да приемат руската страна като своя.
Духовната война е по-важна от териториите
Идеологическата рамка на интервюто е заложена и в официалното описание на филма на сайта на Първи канал. Според него същността на съвременните конфликти е „война в сферите на духовния, културния живот на всички народи“, а победата в нея е по-ефективна от разгрома на войските и завземането на територии.
Сред „каноничните територии“ на РПЦ, където вярващите са изправени пред „цивилизационни предизвикателства“, са посочени преди всичко Русия, Беларус, Украйна и Молдова. Екипът на Кустурица е записвал интервюта с представители на църквата и в окупираните Донецк и Севастопол.
Тук се появява същественото противоречие: докато филмът представя Украйна като част от духовното пространство на Руската православна църква, украинският закон № 3894-IX, в сила от 23 септември 2024 г., предвижда прекратяване на дейността на религиозни организации, свързани с РПЦ.
Посланието за духовното единство прозвуча на фона на поредната масирана руска атака срещу Украйна. В нощта срещу 20 ноември Русия изстреля 84 крилати ракети и 404 дрона, от които 123 реактивни, съобщиха украинските Военновъздушни сили. В сводката се посочваше, че към 10:30 ч. попадения са регистрирани на 23 места.
В Киев загинаха шестима души, а 15 бяха ранени, според данните на Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна.
В руския Ноев ковчег, според представената от Путин концепция, има място за последователите на различни религии, стига да споделят определени ценности. За украинските военни обаче посланието е друго: те трябва да преминат на страната, която Москва обявява за правилна и обща с тях.
Източник: Frontline Monitor



