Високите цени, инфлацията, състоянието на икономиката и предстоящият бюджет за 2027 г. бяха сред основните акценти в разговора на Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и бивш заместник-министър на финансите, пред bTV. Той коментира причините за продължаващото поскъпване, ролята на държавните разходи и дефицита, динамиката на заплатите и пазара на труда, както и необходимостта от реформи през следващите години.
Еврото не е причината за поскъпването
По повод въпроса дали увеличението на цените е свързано с приемането на еврото, Дацов отхвърли подобна зависимост. Според него самата смяна на валутата не може да бъде посочена като механизъм, който автоматично води до по-високи цени.
„Истината е, че еврото няма как да вдигне цените, защото как ще вдигне еврото цените? Някой, когато зададе този въпрос, би трябвало да си го обясни“, заяви той.
По думите му причините за инфлационния натиск трябва да се търсят преди всичко във вътрешната икономическа и бюджетна политика, провеждана през последните години.
„Основната причина за вдигане на инфлацията, е държавата. Държавата с политиката си, която води през последните 4 години“, каза Дацов.
Дефицитът е сред основните фактори за инфлацията
Дацов обърна специално внимание на бюджетния дефицит, който според него има съществено значение за развитието на инфлационните процеси. Той подчерта, че дефицитът не трябва да се разглежда единствено като разлика между приходи и разходи, а като фактор, който влияе върху цялата икономическа среда.
„Всеки трябва нормален човек да знае, че когато има дефицит в тази държава, това не означава само по-големи разходи. И съответно други неща. Но дефицит е основната причина за увеличаване на инфлацията в една държава“, заяви членът на Фискалния съвет.
Според него продължителното поддържане на значителен дефицит създава допълнителен натиск върху икономиката и затруднява процеса на охлаждане на търсенето.
Ръстът на заплатите също оказва натиск върху цените
Друг важен фактор, който Дацов посочи, е увеличението на възнагражденията. По думите му през последните две години заложеният в бюджетите ръст на средномесечната работна заплата е бил приблизително 20–26%.
В същото време вече се наблюдава известно забавяне на темпа. „В момента вече има едно охлаждане и е някъде около 11–12% на месечна база, спрямо в същия период на предходната година“, каза той.
Дацов обърна внимание и на мащаба на заетостта в бюджетната сфера. По негови думи там работят приблизително 500–600 хиляди души, което представлява около 20–25% от всички заети в страната.
Той подчерта, че толкова значителен ръст на възнагражденията в един голям сектор не остава изолиран ефект, а се пренася и към останалата част от икономиката.
„Може да видите тази тежест още повече, че когато в един сектор толкова ударно нарастват да заплатите, това оказва влияние върху всички останали“, посочи той.
Прегряването на пазара на труда поддържа инфлационния натиск
Според Дацов инфлацията е свързана и с прегряването на пазара на труда. Сред основните проблеми той открои недостига на работна ръка, особено когато става дума за квалифицирани кадри.
Недостигът на хора увеличава натиска върху работодателите да предлагат по-високи възнаграждения, което от своя страна може да се отрази върху разходите на бизнеса и крайните цени на стоките и услугите.
Той очаква през следващата година ситуацията да не се подобри значително, като особен риск вижда при цените на храните.
Външните фактори също влияят върху цените на храните
В разговора бяха обсъдени и външните фактори, сред които войната в Залива, цените на петрола и горивата. Дацов подчерта, че България няма възможност пряко да контролира подобни процеси, които се определят от международната икономическа и геополитическа обстановка.
Той предупреди, че натискът върху хранителните цени може да остане и през следващата година.
В същото време обаче не бива автоматично да се приема, че увеличаването на разходите за производство води до същия процент ръст на крайните цени. Като пример Дацов посочи торовете и горивата.
„Цялата реколта, която е подготвена, е станала с торове, които, например, са три пъти по-високи, с горива, които са нараснали едни 15–20%“, каза той.
Така според него по-високите производствени разходи несъмнено оказват влияние, но това не означава, че всяко увеличение на разходите трябва да се пренася трикратно върху цената на хранителните продукти.
Общият европейски пазар дава относителна стабилност
Дацов коментира и ролята на Европейския съюз и общия европейски пазар за българската икономика. Според него принадлежността на България към европейското икономическо пространство е сред факторите, които осигуряват определена устойчивост в условията на международна несигурност.
„Благодарение на това, че България участва в Европа, в общия пазар, а пък Европа като цяло активно търгува абсолютно със всички краища, като че ли леко избяга от тези войни и пререкания, които се получават в света и се засилват. Но това горе-долу помага на Европа, включително на България, да има една относителна стабилност“, заяви той.
По думите му България не може да определя развитието на международните процеси, но има възможност да предприема действия в рамките на вътрешната икономика.
Това означава, че при неблагоприятна външна среда основният инструмент на държавата остава правилното управление на публичните финанси и създаването на условия за по-устойчиво развитие на икономиката.
Икономиката започва да се охлажда, но не заради държавната политика
Според Дацов вече се забелязват признаци на икономическо охлаждане. Той обаче не смята, че това е резултат от добре проведена политика по отношение на публичните финанси или икономиката.
По думите му настоящото забавяне по-скоро е резултат от естествената цикличност на икономиката.
Дацов прогнозира, че ефектът от това охлаждане може да стане по-осезаем през 2028 г. Именно затова, според него, държавата трябва още сега да изработи по-ясен подход към управлението на публичните финанси през следващите години.
Необходим е по-ясен план за намаляване на дефицита
Членът на Фискалния съвет коментира и досегашния подход към намаляването на бюджетния дефицит. Според него стратегията за постепенно свиване на дефицита не е най-подходящият вариант.
„И ние, например, във Фискалния съвет, тук казвам и обща позиция, не само мое лично мнение, както беше до сега, всъщност стратегията за намаляване на дефицита по малко, като беше публично оповестена, според нас не е най-добрата. Трябваше да има по-ясно намаляване на дефицита, за да има по-ясно охлаждане на системата“, заяви той.
Според него по-решителното ограничаване на дефицита би помогнало за охлаждането на икономиката и би намалило част от инфлационния натиск.
Сега е подходящ момент за реформи
Дацов смята, че настоящият момент предоставя сравнително добри условия за провеждане на структурни реформи. Основната причина е, че икономиката все още се намира в относително добро състояние, а пазарът на труда има капацитет да поеме хора, които могат да бъдат освободени при преструктуриране на отделни сектори.
„И всъщност, в един такъв период, който икономиката все още е добре, дори ако има преструктурирана пазара на труда, пазарът на труда може да поеме хора, които се освобождават от едно място и дойдат на друго, без някакви проблеми“, каза Дацов.
Това според него създава възможност реформите да бъдат извършени в период, когато икономиката може да абсорбира по-лесно негативните ефекти от преструктурирането.
Бюджетът за 2027 г. не трябва да бъде просто формална промяна
В края на разговора Дацов коментира и предстоящото представяне на проекта за държавния бюджет за 2027 г. Според него основният въпрос не е само какви числа ще бъдат заложени в документа, а дали зад тях стои реална промяна в начина, по който се управляват публичните средства.
Той подчерта, че една реформа не трябва да представлява механично преместване на средства или формално въвеждане на нови решения. Необходимо е предварително да бъде направен реален анализ на проблемите, след което да се предприемат конкретни мерки за тяхното решаване.
„Не е достатъчно да направиш нещо автоматично или да вземеш да облечеш във власт някаква безумна идея, защото реформата е когато имаш реален анализ и адресираш реалните проблеми“, заяви той.
Според Дацов именно това трябва да бъде водещият принцип при подготовката на бюджета за 2027 г. – не просто формално изпълнение на бюджетна процедура, а търсене на реални решения за дефицита, инфлацията, публичните разходи, пазара на труда и конкурентоспособността на икономиката.





