Българите, които живеят извън страната, са обща отговорност на всички български институции, заяви президентът Илияна Йотова по време на церемонията по връчването на отличията в конкурса за есе, предназначен за ученици и студенти от българските общности по света.

Инициативата се провежда за втора поредна година от Българското национално радио под патронажа на държавния глава и с подкрепата на Изпълнителната агенция за българите в чужбина и Министерството на образованието и науката.

Тазгодишното издание даде възможност на младите участници да споделят своите виждания по две теми – „С какво България може да помогне на Европа (на света)?“ и „Каква кауза може да обедини българите по света“.

Съхраняването на българската идентичност е държавна отговорност

Президентът Илияна Йотова акцентира върху необходимостта България да провежда последователна и дългосрочна политика за запазване на националната идентичност на сънародниците ни зад граница. По думите ѝ особено важно е младите българи да имат реален достъп до обучение по български език, история и литература.

Държавният глава отбеляза, че възможността за изучаване на български език не е гарантирана във всички страни, в които живеят български граждани и представители на българската диаспора.

Йотова настоя за по-голяма държавна подкрепа за неделните училища

Сред основните акценти в изказването на президента беше ролята на българските неделни училища в чужбина. Йотова подчерта, че броят им продължава да нараства, което според нея изисква и по-сериозна ангажираност от страна на държавата.

„Те стават все повече и държавата трябва да се грижи и повече за тях. Нека тези училища бъдат по-стабилни и да получават достатъчно финансиране“, заяви Йотова.

Тя отправи призив и за увеличаване на броя на българските учители, които се изпращат в местата с по-големи български общности. Според нея присъствието на преподаватели, които могат да обучават децата на родния им език и да ги запознават с българската култура, има съществено значение за връзката им с България.

По думите на президента идеята за съхраняване на националната идентичност сред българите извън страната постепенно обединява все повече хора и се превръща в кауза с широк обществен отзвук.

„Навсякъде, където има българи – по-стара и по-нова емиграция, ние не ги делим на наши и чужди. Навсякъде сме българи“, подчерта президентът.

„България живее в нея“ – как младите българи виждат родината

В своето приветствие Илияна Йотова се спря и на част от есетата, представени от младите участници. Според президента техните разсъждения показват по особено ясен начин как новото поколение възприема България, както и как вижда нейната роля в Европа и света.

Йотова даде за пример Мая от Виена, която поставя въпроса какво означава България да бъде част от Европа, когато страната вече участва активно в европейския процес и взема решения.

„Мая от Виена пита какво значи България да бъде в Европа, при положение че ние сме там, участваме в европейската политика, не сме получатели, а правим тази политика. Ан-Мишел от Франция пък заявява, че тя не живее в България, но България живее в нея“, посочи президентът.

Българското образование като връзка с родината

В речта си президентът припомни и развитието на филиала на Русенския университет „Ангел Кънчев“ в Тараклия, където вече се обучават 200 студенти.

Йотова изрази благодарност към административния директор Александър Боримечков за неговата работа, свързана със съхраняването на българската памет, култура и идентичност сред сънародниците ни в Молдова.

Президентът отправи и предложение следващото издание на конкурса да бъде разширено, така че в него да могат да се включат и деца, които живеят в България. По този начин инициативата би могла да създаде още по-широко пространство за сравнение на гледните точки на младите хора в страната и на техните връстници от българските общности зад граница.

Млади българи от пет държави получиха награди

В тазгодишния конкурс отличията в двете възрастови категории бяха присъдени на български младежи от Франция, Украйна, Молдова, САЩ и Белгия.

Специална поощрителна награда получи и участник от Гърция, който живее извън България.

Церемонията отново постави във фокуса значението на връзката между младите българи и родината, независимо къде се намират те. Посланията в техните есета показват, че българската идентичност може да бъде съхранявана и развивана отвъд границите на страната, когато има образование, институционална подкрепа и активна връзка с българския език и култура.