Безнадежно е в политиката да се борави с отвлечени морални критерии. Политическият морал произтича от самата политика и е нейна функция. Само политиката, която служи на велика историческа задача, може да осигури морално безупречни методи на действие. И обратно, спадането на равнището на политическите задачи, неизбежно води до морален упадък!
В този ред на мисли лакеите, които проведоха т.нар. „антикомунистическата революция“ в България трябва да обяснят коя е матерялната основа на днешното им благосъстояние? С кои приватизирани активи водят днешните „идеологически“ битки за демокрация? Тези въпроси трябваше да се задават непрестанно от всички журналисти и картината щеше да бъде съвсем различна…..

Партиите на статуквото, т.е. на посолството, са тези, коитио робуват на установения неолиберален консенсус по всички значими социално-икономически въпроси. Те провеждат или поне декларират, че ще провеждат политиката на неолибералния глобализъм, която цели да ерозира фундаментални ценностни категории и общности като нация и национална държава, религията, семейство и полова идентичност. За тези партии т.нар. „общо благо“ е сведено само и единствено до максимализация на печалбите на много тесен кръг от хора, които са реалните собственици на капитала. Тази суперкласа естествено никога не се появява в телевизионните студиа и по никакъв начин не присъства в това, което наричаме публично пространство. Тя има своите говорители в лицето на един лишен от ценности елит, който всъщност е обслужващ персонал.
Това доведе до ситуация, в която огромна част от населението е в режим на оцеляване – загубили социален статус и житейска перспектива!