Този месец „Хамас“ обяви, че ще разпусне правителството си в Газа, за да прехвърли управлението на подкрепян от САЩ палестински комитет. Това беше едно от изискванията на мирното споразумение между Израел и „Хамас“, постигнато с посредничеството на САЩ миналата година. На ход сега е „Хизбула“.

Макар това да означава, че „Хамас“ няма да изпълнява управленски функции в ивицата, то не води непременно до разпускане или разоръжаване на военното крило на организацията.

Възможно е ходът да е чисто символичен – начин „Хамас“ да промени имиджа си. Според критиците истинското предаване на властта в Газа би изисквало демонтиране на апарата за сигурност на „Хамас“.

Независимо как ще се развият събитията, изглежда, че „Хамас“ прави крачка назад в Газа. Дали сега „Хизбула“ ще последва примера ѝ в Ливан?

„Хизбула“ под натиск

От началото на войната на Израел в Газа „Хизбула“ и „Хамас“ демонстрират единен фронт като част от иранската „ос на съпротивата“. Подобно на „Хамас“, по време на войната „Хизбула“ понесе значителни загуби в командния състав и военния си капацитет. Въпреки това организацията успя да запази своята вътрешна сплотеност и военна боеспособност.

През 2024 г. Израел и „Хизбула“ постигнаха споразумение за крехко примирие, но то се разпадна по-рано същата година, след като САЩ и Израел започнаха война срещу Иран.

Миналия месец Израел и Ливан подписаха поредното споразумение за прекратяване на огъня, без участието на „Хизбула“, което предвиждаше разоръжаване на въоръжената групировка. Лидерът й обаче заяви, че организацията му ще продължи да се сражава, докато израелските войски не се изтеглят от Ливан.

На фона на нарастващия натиск върху „Хизбула“, групировката ще трябва да преосмисли ролята си както в Ливан, така и в региона. По-конкретно, тя ще трябва да преразгледа крехкия баланс, който поддържа между военната си активност, политическата си легитимност и стратегическата си позиция като част от мрежата от проксита на Иран.

Съществуват редица сценарии за това как биха могли да се развият събитията.

Политическа трансформация

Възможно е „Хизбула“ да се стреми да се превърне в чисто политическа организация в Ливан, като напълно се откаже от военното си крило.

Това би осигурило на групировката нова легитимност в региона и би подобрило отношенията ѝ, по-специално със страните от Персийския залив.

Въпреки това, подобна стъпка би променила фундаментално основната идеологическа идентичност на „Хизбула“ – групировката възниква през 80-те години като въоръжено формирование с цел освобождаване на Южен Ливан от израелската окупация. Може би ще промени и отношенията ѝ с Иран.

В краткосрочен план това изглежда малко вероятно, предвид факта, че „Хизбула“ продължава да получава значителна военна, дипломатическа и политическа подкрепа от Техеран. В очите на поддръжниците на „Хизбула“ продължаващите военни операции на Израел в Ливан също така доказват, че все още има нужда от военно крило.

Превръщането в обикновена политическа партия би сложило край и на възможността на „Хизбула“ да заема двусмислена позиция в Ливан. Дълго време групировката се е ползвала от възможността да критикува ливанското правителство за корупция, без самата тя да носи отговорност. Като поредната партия без ясна политическа платформа или програма, тя би могла да претърпи пълен провал.

Преименуване на военното крило

Вместо да се откаже от въоръженото си крило, „Хизбула“ би могла да го преименува като национална необходимост, за да възпре по-нататъшни израелски атаки.

Това би могло да бъде успешно, ако групата се представи като компенсатор за слабата армия на Ливан, опирайки се на нейния наратив за съпротива.

Но това би било постижимо само ако ливанският народ продължи да вижда Израел като основна заплаха, а „Хизбула“ като националистическа организация. И това изглежда се променя.

Популярността на групировката намаля напоследък поради броя на войните, в които въвлече Ливан. Много ливанци също така смятат, че „Хизбула“ дава приоритет на регионалната програма на Иран пред националните интереси на Ливан.

Постепенна маргинализация

Ако обществената подкрепа за „Хизбула“ продължи да намалява, групировката може да изпадне в още по-голяма изолация.

Някои от най-верните поддръжници на „Хизбула“ сред шиитската общност в Ливан, които в миналото са се въздържали да критикуват организацията, може да се почувстват още по-разочаровани от нея.

Този процес може да се ускори, ако групата загуби способността си да оказва финансова помощ на своята база от поддръжници. За част от ливанците именно това е основната причина да подкрепят организацията.

Ако „Хизбула“ стане още по-маргинализирана, натискът за разоръжаване би дошъл от самото ливанско общество, а не само от международната общност.

Запазване на статуквото

И накрая, споразуменията за прекратяване на огъня между Израел и Ливан биха могли да се провалят, което да доведе до подновяване на сраженията между „Хизбула“ и Израел.

Това може да се случи вследствие на подновените през последните седмици враждебни действия между Иран и САЩ, на продължаващия отказ на „Хизбула“ да приеме каквото и да е споразумение между Израел и Ливан или на отказа ѝ да се разоръжи.

Ливанското правителство е подложено на огромен натиск от страна на САЩ и Израел да разоръжи групировката с всички необходими средства. Заплахата от нова опустошителна гражданска война обаче досега е възпирала армията да прибегне до силово разоръжаване.

Иран също играе роля в тази ситуация. Въпреки че „Хизбула“ се опитва да създаде впечатление, че действа полуавтономно спрямо Иран, бъдещето ѝ до голяма степен зависи от Техеран – и от това доколко иранският режим преценява, че „Хизбула“ продължава да бъде необходима.

Засега „Хизбула“ остава ключов елемент от стратегическата отбрана на Иран. Докато това не се промени, „Хизбула“ няма да изчезне от сцената.

The Conversation/превод: SafeNews