Десетки онлайн платформи предлагат незаконно лекарства и пептиди, включително препарати, използвани за отслабване и естетични процедури. Над 30 подобни сайта вече са установени, а според организатора на кампанията „Здраве без риск“ Десислава Власакиева дигиталната среда се развива по-бързо, отколкото институциите успяват да реагират.
„Намираме се в затворен цикъл, в който трудно успяваме да настигнем динамичното развитие на дигитализацията“, заяви тя в „Интервюто на NOVA“.
Искат незаконната търговия с лекарства да стане престъпление
Министерството на здравеопазването настоява незаконната търговия с лекарствени продукти и пептиди да бъде криминализирана. Според Власакиева пълното премахване на нелегалните онлайн платформи е трудно постижимо, но въвеждането на наказателна отговорност може да ограничи подобни практики.
„Чрез криминализирането на тези действия ще може да се ограничи проактивността при извършването на подобен тип нарушения“, посочи тя.
По думите ѝ Изпълнителната агенция по лекарствата може да налага административни наказания и парични санкции при установени нарушения, но възможностите за контрол остават ограничени.
Власакиева обърна внимание и на разликата в законодателството: при ветеринарните препарати и лекарства има действаща уредба, предвиждаща подобни мерки, докато при лекарствата за хуманна употреба липсва аналогична регулация според представената от нея информация.
„Този разговор тепърва предстои“, заяви тя.
Кой контролира лекарствата и хранителните добавки?
Власакиева съобщи, че Министерството на здравеопазването и Изпълнителната агенция по лекарствата са поели ангажимент да работят активно за намиране на решение. Тя уточни, че лекарствените продукти са под контрола на Изпълнителната агенция по лекарствата, докато хранителните добавки попадат в компетенциите на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).
По думите ѝ добавките подлежат на регистрационен режим, а организаторите на кампанията разполагат с официална информация за процедурата. Очаква се обаче категоричен отговор от БАБХ по конкретните въпроси около регистрацията.
Разграничението е важно, тъй като продукт, рекламиран като хранителна добавка, не е непременно лекарство, а режимът за контрол и изискванията към двете категории са различни.
Проверяват българи, рекламиращи препаратите в социалните мрежи
Списъци с български граждани, за които има данни, че рекламират и популяризират продажбата, разпространението и употребата на подобни препарати в социалните мрежи, вече са предоставени на структури на Министерството на вътрешните работи. По думите на Власакиева в момента се проверява самоличността на посочените лица.
„В рамките на следващите дни лицата ще бъдат призовани от компетентните органи, като се очаква да им бъдат наложени парични санкции“, допълни тя.
Към момента става дума за проверки и очаквани действия на компетентните органи, а не за окончателно установена отговорност на всички посочени лица.
Предизвикателството пред институциите е да ограничат нелегалната онлайн търговия, без да оставят потребителите без ясна информация кои продукти са разрешени, кой ги контролира и какви рискове крие употребата им без медицинско наблюдение.
Източник: NOVA
