Атаката срещу два търговски кораба в българската изключителна икономическа зона изправи институциите пред необходимостта от нова оценка на рисковете за морската сигурност и заплахата за България. Ден след инцидента президентът Илияна Йотова свика Консултативния съвет за национална сигурност, за да бъдат обсъдени заплахите за корабоплаването и защитата на критичната инфраструктура на страната.

Атаките с морски и въздушни дронове в Черно море вече променят средата за сигурност и поставят България пред нови рискове. Това е един от основните изводи след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност, свикано от президента Илияна Йотова на фона на атаките срещу търговски кораби в българската изключителна икономическа зона. Темата на заседанието беше свързана именно с актуалните рискове за морската сигурност и критичната инфраструктура на страната.

В заседанието участваха председателят на Народното събрание, министър-председателят, министрите на отбраната, вътрешните работи, външните работи и финансите, ръководителите на специалните служби и разузнавателните структури, както и представители на парламентарно представените политически сили.

Какво се случи на КСНС

В рамките на срещата специалните служби са представили оценка на реалните рискове за сигурността на корабоплаването, свързани с войната в Украйна. Обсъждано е и доколко защитена е стратегическата инфраструктура на България при евентуални атаки с дронове.

Все повече атаки, все по-голям риск

„В рамките на заседанието бе констатирана ескалация на военните действия в конфликта между Русия и Украйна, която засяга морската сигурност и свободното корабоплаване в черноморския регион“, заяви след заседанието президентът Илияна Йотова.

По думите ѝ се наблюдава тенденция към увеличаване на атаките с морски и въздушни дронове срещу търговски кораби. Те водят до повреждане и потапяне на плавателни съдове, както и до загуба на човешки живот.

Йотова посочи и пряко отражение върху корабоплаването и икономиката.

„Това доведе до ограничаване на свободата на корабоплаването, рязък спад на корабния трафик, повишаване на застрахователните разходи, икономически загуби и опасност от екологично замърсяване“, заяви държавният глава.

Дроновете вече са заплаха и за критичната инфраструктура

Според президента използването на безпилотни системи с все по-големи възможности променя мащаба на потенциалните заплахи за България.

„Беше постигнато съгласие, че използването на все повече на брой, все по-технологични, все по-далекобойни безпилотни системи съществено увеличи заплахите за критичната инфраструктура на България, намираща се не само в близост до Черно море, но и на цялата територия на страната“, заяви Йотова.

Тя подчерта, че пред България стоят сериозни предизвикателства при осигуряването на защитата на критичната инфраструктура.

По думите на президента по време на заседанието е била констатирана ескалация на военните действия между Русия и Украйна, която създава все по-сериозни рискове за корабоплаването и сигурността в Черноморския регион.

„Тя застрашава морската сигурност и свободното корабоплаване в Черноморския регион“, посочи държавният глава.

Ще се променя нормативната уредба

Членовете на КСНС са се обединили около необходимостта да продължи изпълнението на вече приетите от Министерския съвет мерки за противодействие на посочените заплахи.

„Необходимо е извършването на анализ относно промени в нормативната уредба, които да подпомогнат изпълнението на тези мерки“, заяви Илияна Йотова.

Така наред с непосредствените мерки за сигурност на преден план излиза и необходимостта от промени в правилата, които да дадат по-добра възможност на институциите да реагират при подобни заплахи.

Три парламентарни групи са били против

Членовете на КСНС са се обединили около няколко предложения към изпълнителната и законодателната власт. Те са били приети с необходимото по закон мнозинство от три четвърти, но представителите на три парламентарни групи са гласували против.

Заседанието на КСНС беше свикано именно заради нарастващите рискове за морската сигурност и критичната инфраструктура на България в контекста на войната в Украйна.

С атаките срещу търговски кораби в българската икономическа зона темата за сигурността на Черно море вече има пряко измерение и за България, а институциите са изправени пред необходимостта да укрепят защитата на страната срещу заплахи, които могат да идват както от морето и въздуха, така и далеч отвъд непосредствената зона на конфликта.

Два кораба бяха ударени в българската икономическа зона

Ден по-рано, около 3:00 часа, два търговски кораба бяха атакувани с морски и въздушни дронове в изключителната икономическа зона на България, на около 70 морски мили източно от Бяла. И двата плавателни съда получиха поражения. (bta.bg) Единият кораб, „Алфа Уатан“, потъна само за няколко минути. Според информацията на българските власти ударът е бил наблюдаван от намиращия се в района моторен кораб „Диоскурия“, след което са били насочени спасителни екипи. От втория атакуван кораб са спасени 18 моряци, като част от тях са били ранени. В спасителната операция са се включили както граждански спасителни екипи, така и българските въоръжени сили. (bta.bg)

Търсенето на екипажа на потъналия кораб е прекратено

Междувременно операцията по издирването на моряците от потъналия кораб беше прекратена, след като не бяха открити следи от тях. По данни на „Морска администрация“ търсенето е приключило във вторник в 17:00 часа и няма да бъде подновено. (bta.bg) Екипажът, спасен от другия кораб, остава във Варна.

Фокусът вече е върху защитата

Свикването на КСНС постави инцидента в по-широкия контекст на сигурността в Черно море. Освен конкретната атака, институциите трябва да оценят риска за корабоплаването и уязвимостта на стратегическата инфраструктура при използването на безпилотни системи.

Самото заседание беше свикано още на 6 октомври, непосредствено след атаката, а темата беше формулирана като оценка на актуалните рискове за морската сигурност и критичната инфраструктура. (bta.bg)

След удара по корабите въпросът за сигурността на българската икономическа зона вече не е само част от военната оценка на ситуацията в Черно море, а пряко изпитание за способността на държавата да наблюдава, защитава и реагира при заплахи за търговското корабоплаване и критичната инфраструктура.