Енергийният шок, рекордният публичен дълг и бумът на изкуствения интелект поставят световната икономика пред нова комбинация от рискове, въпреки очаквания ръст от около 3% през 2026 г. Предупреждението отправи управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева след срещата на финансовите министри и централните банкери от Г-20 в Ашвил.
Оценката на МВФ за глобалната икономика се е подобрила спрямо април.
По думите на Георгиева досега световната икономика е успяла да понесе енергийния шок по-добре от първоначалните очаквания. За това са помогнали освобождаването на количества от стратегическите петролни и газови резерви, намирането на алтернативни енергийни източници и ограничаването на потреблението.
Опасността обаче не е отминала. Ормузкият проток остава до голяма степен затворен, изразходваните енергийни резерви ще трябва да бъдат възстановени, а предстоящата зима в Северното полукълбо може да окаже допълнителен натиск върху пазарите.
Инвестиционният бум около изкуствения интелект се превръща в един от двигателите на икономическия растеж.
Огромни средства се насочват не само към самите технологии, но и към енергийната инфраструктура, необходима за функционирането им.
Ефектът е особено видим в САЩ, както и в държави, които заемат ключово място във веригата за производство и разработване на технологии за изкуствен интелект. Като пример Георгиева посочи Южна Корея.
Бумът обаче има и друга страна – центровете за данни и останалата инфраструктура, свързана с изкуствения интелект, увеличават потреблението на електроенергия именно в момент, когато глобалните енергийни пазари остават под напрежение.
МВФ отчита и значителни различия между отделните държави. Затова по-добрите общи перспективи за световната икономика не означават, че рисковете са намалели еднакво навсякъде.
Друг сериозен проблем е бързото натрупване на задължения.
Глобалният публичен дълг вече се приближава до равнище, еквивалентно на 100% от световния БВП, като надхвърля нивата, наблюдавани след Втората световна война. Очакванията са възходящата тенденция да продължи.
Успоредно с това процесът на овладяване на инфлацията е загубил инерция в редица държави. Засилващият се натиск върху публичните финанси повишава доходността по ключови държавни облигации и поражда нови опасения на финансовите пазари.
Според Георгиева при тези условия централните банки трябва да запазят фокуса си върху ценовата стабилност. Правителствата, от своя страна, трябва да представят убедителни средносрочни планове за ограничаване на бюджетните дефицити.
Необходими са и реформи, които да намалят административната тежест и да премахнат бариерите пред инвестициите и икономическия растеж.
Особено уязвими остават развиващите се икономики и страните с ниски доходи. Според ръководителя на МВФ положението с държавния им дълг постепенно се подобрява през последните години благодарение както на предприетите от самите държави мерки, така и на международното сътрудничество. Напредъкът обаче е силно неравномерен.
По-високите лихви в развитите икономики повишават цената на финансирането и в останалата част от света. За много държави това означава по-скъпо рефинансиране на натрупаните задължения и все по-големи разходи за обслужването им.
Последицата е по-малко свободен ресурс за инфраструктура, здравеопазване и образование – проблем, който е особено остър за най-бедните икономики.
Натискът се засилва и от свиването на външното финансиране. Георгиева посочи намаляването на официалната помощ за развитие и спада на новото кредитиране от държави извън Парижкия клуб.
Според нея международната общност трябва да помогне на засегнатите страни да освободят средства за инвестиции, които могат да генерират икономически растеж.
МВФ очертава три основни посоки за действие – преструктуриране на дълговете там, където те са станали неустойчиви, ускоряване на реформите в държавите, които все още могат да обслужват задълженията си, и подобряване на управлението и прозрачността на дълга.
Кристалина Георгиева обърна внимание и на увеличаващите се различия във външните позиции на големите икономики.
Според последните оценки на МВФ прекомерните глобални дисбаланси – тези, които не могат да бъдат обяснени с основни икономически фактори – са нараснали през 2025 г. с 0,7 процентни пункта от световния БВП. Това е най-сериозното им увеличение за последните десет години.
Тенденцията не е концентрирана само в отделни държави, като значителна роля за увеличението ѝ имат двете най-големи икономики в света – САЩ и Китай.
От Фонда предупреждават, че задълбочаването на тези дисбаланси може да се пренесе отвъд националните граници, да изостри търговските конфликти и да ускори фрагментацията на световната икономика.
Решението според Георгиева изисква действия и от двете страни – както от икономиките, натрупващи големи излишъци, така и от тези с прекомерни дефицити.
МВФ ще продължи да работи с държавите членки и международните институции за подобряване на статистиката за външния сектор и за по-задълбочен анализ на връзката между търговската и индустриалната политика и дисбалансите по текущите сметки.
„Г-20 предлага уникална платформа за този диалог и ние ще продължим да подкрепяме държавите членки“, каза Кристалина Георгиева.
Източник: БТА
