Въвеждането на забрана за провеждане на социологически изследвания в деня на изборите е напълно неоправдано, тъй като подобни проучвания не могат да окажат влияние върху крайния резултат от вота. Това коментира в предаването „България, Европа и светът на фокус“ по Радио ФОКУС директорът на агенция „Медиана“ Кольо Колев. Според него екзитполовете имат по-скоро ролята на механизъм за контрол и защита срещу евентуални нарушения, отколкото да променят обществените нагласи в самия изборен ден.
Екзитполовете като инструмент за контрол върху изборния процес
По думите на Кольо Колев евентуалното ограничаване на социологическите изследвания в деня на гласуването не носи реална полза и е лишено от практическа необходимост.
„Абсолютно никакво влияние няма, освен това е до голяма степен една предпазна мярка против евентуални опити за въздействия от административна страна. Представете си да кажем – ЦИК казват, че дадено лице печели с 50 на сто, а всички социологически агенции казват, че всъщност това е се случило с 30 на сто“, обяснява социологът пред медията.
Според него подобно разминаване между официално обявените резултати и данните от независими изследвания би създало обществен натиск и би изисквало отговорност от институциите. Именно това, смята Колев, е една от ролите на паралелните измервания – да осигурят допълнителен контрол и прозрачност върху изборния процес.
Той посочва, че практиките за заобикаляне на ограниченията чрез публикуване на междинни резултати под формата на класации за книги, цени на зеленчуци или други условни показатели също не оказват влияние върху крайния резултат. Според него в последните часове на изборния ден вече е твърде късно да се променят нагласите на избирателите, а реалните тенденции могат да се видят най-вече в късния следобед.
Влиянието върху общественото мнение се търси преди изборния ден
Директорът на „Медиана“ коментира и темата за съмненията около поръчкови социологически проучвания в България. Той подчертава, че ако се правят опити за манипулиране на обществените нагласи, това обикновено се случва значително преди изборния ден, когато все още има време резултатите да повлияят върху поведението на избирателите.
„Манипулациите, тези, които влияят върху изборния процес, се правят далеч преди изборния ден. И тяхната цел е ясна – да внушат по един начин, че едни се качват, а други падат. Колкото повече наближава изборният ден, толкова по-малко се лъже, по простата причина, че тогава веднага лъжата ще блесне“, заявява Колев, цитиран от „Агенция Фокус“.
Социологът допълва, че в много държави по света подобни изследвания са свободно достъпни, а резултатите от паралелни преброявания се представят веднага след края на изборния ден като предварителни данни, които дават ориентир за развитието на вота.
Професионалните стандарти и изкушенията в социологическата професия
По отношение на отношенията между политиците и социологическата общност Колев отбелязва, че в България има специалисти с висока професионална подготовка, но съществуват и случаи, в които отделни представители на бранша показват политическа обвързаност или зависимост.
„И при социолозите, както навсякъде, има и свестни – такива, които са на високо професионално ниво и които малко или много държат на професионалната си съвест, и други, които така не изпълняват тези критерии. Тоест, заради една бълха да не се гори юрганът“, призовава експертът.
Колев прави сравнение и с журналистическата професия, където също съществува риск от нарушаване на професионалните стандарти и преминаване на етични граници.
„Ние сме такива професии, които винаги са пред изкушението, пред съблазънта да преминат границата на професионалното в нечий интерес“, обобщава Кольо Колев.





