Надценки, достигащи 150% при отделни хранителни стоки, са установени при първоначалните проверки на Комисията за защита на потребителите (КЗП) в големите търговски вериги. Данните бяха оповестени от председателя на комисията Мая Манолова в ефира на БНТ, като най-сериозните разминавания между доставните и крайните продажни цени са отчетени при млечните продукти.

Кашкавалът, сиренето и маслото с най-високи надценки

Сред продуктите с най-големи разлики в цените са млечните стоки. По данни, представени от Манолова, надценката при кашкавала достига 99%, при сиренето е 95%, а при прясното мляко – до 99%. При маслото показателят е още по-висок и достига 125%.

„Данните са скандални. С очите си видях само от една верига как надценките на млечните продукти, например на кашкавала, стигат до 99%. На сиренето са 95%, маслото е със 125% надценка“, заяви председателят на КЗП.

По думите ѝ при някои хранителни стоки разликата между доставната и продажната цена достига 150%. Манолова определи подобни практики като неприемливи и подчерта необходимостта от по-ефективни инструменти за защита на потребителите.

Проверяват пет големи търговски вериги

В рамките на проверките са обхванати пет от големите търговски вериги в страната. Очаква се по-пълна информация за резултатите да бъде представена през следващата седмица.

Предстоящите данни ще обхванат не само надценките при основните хранителни продукти, но и тези при стоките, включени в инициативата „Кошница с грижа“, както и при артикулите, предлагани с промоционални отстъпки.

Резултатите от проверките трябва да дадат по-ясна представа за начина, по който се формират цените в търговската мрежа, и за разликите между стойността на доставката и сумата, която плащат крайните клиенти.

Високата надценка не означава непременно по-висока крайна цена

Манолова направи уточнение, че търговската надценка и крайната продажна цена са различни показатели. Според нея високият процент на надценката сам по себе си не доказва, че даден продукт се продава в България на цена, която е два пъти по-висока от тази в друга европейска държава.

Въпреки това председателят на КЗП обърна внимание на разликите в ценовите равнища у нас и в останалите европейски страни. По думите ѝ данни на Евростат, на които тя се позова, показват съществено по-високи цени при определени групи основни хранителни продукти в България спрямо средните за Европа.

„Евростат многократно посочи, че българите плащат най-скъпите млечни продукти в Европа“, заяви Манолова.

Покупателната способност остава сериозен проблем

Освен върху цените на храните Манолова акцентира и върху покупателната способност на българските домакинства. Според посочените от нея данни тя възлиза на едва 68% от средноевропейското равнище.

Това съотношение поставя въпроса не само колко струват основните продукти, но и доколко доходите на хората им позволяват да покриват ежедневните си разходи. При съществена разлика между цените и финансовите възможности на домакинствата поскъпването на храните оказва допълнителен натиск върху семейните бюджети.

Законодателни промени срещу необосновано високите надценки

Като възможен подход за ограничаване на проблема Манолова посочи законодателни промени, които да създадат условия за по-ефективна намеса при необосновано високи надценки на основни хранителни продукти.

Тя даде за пример Хърватия, Румъния и Унгария, където по думите ѝ са въведени механизми за ограничаване на надценките при определени обстоятелства.

Според председателя на КЗП е необходимо да се търси баланс между интересите на потребителите и тези на българските производители. За целта тя настоя за по-голяма прозрачност при ценообразуването по цялата верига на доставки – от производителя и доставчика до търговеца и крайния клиент.

Предстоящото оповестяване на подробните резултати от проверките се очаква да даде допълнителна яснота за установените надценки, включително при промоционалните стоки и продуктите от инициативата „Кошница с грижа“.