Белият дом иска украинският президент Володимир Зеленски да си тръгне. „Мисля, че е време Украйна да има нов президент“, заяви миналата събота президентът на САЩ Доналд Тръмп пред журналисти. Той твърди, че продължилите месеци наред украински удари по руски петролни рафинерии са навредили на световните доставки на дизелово гориво. Но желанието на Тръмп не означава, че Украйна е длъжна да го изпълни.
Макар петгодишният президентски мандат на Зеленски да изтече през 2024 г., украинската конституция и въведеното военно положение му позволяват да остане на поста по време на войната. Много украинци искат политическият елит на страната да бъде обновен, но не са склонни да подкрепят президентски избори, преди да приключи войната, продължаваща вече четири години и половина.
В отговор на изявленията на Тръмп Зеленски предложи да бъдат произведени избори, ако руският президент Владимир Путин гарантира 60-дневно прекратяване на огъня.
Но ако изборите се проведат в близко бъдеще, кой би могъл да се изправи срещу Зеленски?
„Ако изборите бъдат организирани скоро, един от бившите военни командири е най-вероятният съперник на Зеленски“, заяви базираният в Киев анализатор Игар Тишкевич.
Междувременно утвърдени политически фигури от миналото, като бившия президент Виктор Порошенко, загубил президентските избори през 2019 г. от Зеленски, и бившия премиер Юлия Тимошенко, срещу която се води разследване за корупция, нямат реални шансове, посочи той.
Валерий Залужни: „Най-вероятната алтернатива“
Бившият главнокомандващ на украинската армия и настоящ посланик на страната във Великобритания оглавява списъците с потенциални съперници на Зеленски.
„Най-малкото от 2023 г., а особено след оставката му през 2024 г., Валерий Залужни е най-вероятната алтернатива на Зеленски. Той е и най-опасният му конкурент, който може да го победи на избори“, заяви Володимир Фесенко, ръководител на базирания в Киев мозъчен тръст „Пента“.
Според проучване на социологическата агенция Rating Group, базирана в Киев, публикувано на 8 октомври, почти две трети от украинците – 64%, имат доверие на Залужни, докато едва 25% заявяват, че не му се доверяват.
Това доверие се корени във военните му успехи през 2022 г. След като ръководи отбраната на Киев през първите седмици на пълномащабното руско нахлуване през 2022 г., Залужни оглавява контранастъпления, в резултат на които Украйна си връща 40% от териториите под руски контрол.
Той е освободен от поста си през 2023 г., след като дългоочакваното лятно контранастъпление не постига резултати.
Залужни продължава да бъде загадъчна фигура по отношение на най-важните въпроси, пред които Украйна ще се изправи след войната.
Едър и внушителен, 53-годишният генерал съзнателно избягва многословието и оставя обществото да гадае какви са възгледите му за икономическото възстановяване на Украйна, тежката демографска криза и стремежа на страната да се присъедини към Европейския съюз.
Той не участва в телевизионни дискусионни предавания, почти не разговаря с журналисти и от време на време публикува аналитични материали с подробни оценки на проблемите, свързани с войната. В тях обикновено излага общи позиции за необходимостта от траен мир и гаранции за сигурност от западните партньори на Украйна.
Втори шанс за Зеленски?
Бившият комик беше избран за президент през 2019 г. със 73% от гласовете – най-високият резултат в постсъветската история на Украйна.
Въпреки поредицата от корупционни скандали сред най-близкото му обкръжение, 48-годишният Зеленски все още е достатъчно популярен, за да опита отново да спечели президентския пост.
Според проучването на Rating Group повече от половината украинци – 53%, му имат доверие, макар че 40% не му се доверяват.
Подновената враждебност на Тръмп обаче може отново да се окаже в полза на Зеленски.
След конфликта между двамата в Овалния кабинет през февруари 2025 г. рейтингът на одобрение на украинския президент достигна военновременен връх от 67%.
Въпреки това Зеленски може сам да е навредил на шансовете си с политиката си при назначаването на ключови фигури във властта.
„Той дойде на власт с обещания за обновяване на управлението и за назначаване на най-компетентните хора, а не на онези, на които има най-голямо доверие“, посочи анализаторът Тишкевич.
Кирило Буданов: Има доверието на повече от половината украинци
Генерал-лейтенант Кирило Буданов е вторият най-популярен и харизматичен военен лидер, който има шансове да стане президент на Украйна.
40-годишният бивш ръководител на военното разузнаване беше назначен за началник на президентската администрация на Зеленски през януари.
Буданов ръководи дръзки операции срещу Русия, включително нападение през 2016 г. в анексирания от Русия Крим, при което украински сили поставят експлозиви на военно летище.
През 2020 г. Зеленски го назначава за ръководител на Главното управление на разузнаването към украинското министерство на отбраната (ГУР). Под негово ръководство ведомството се превръща в агресивна служба за специални операции, която активно използва технологични решения.
Атаките с морски дронове на ГУР нанасят сериозни щети на руския Черноморски флот и го принуждават да се изтегли от анексирания Крим към руското пристанище Новоросийск.
Според проучването на Rating Group 53% от украинците имат доверие на Буданов, докато 31% не му се доверяват.
Михайло Федоров: Млад, популярен и смел
На 35 години Федоров е най-младият сред потенциалните кандидати за президент.
Той става известен, след като Зеленски го назначава за министър на цифровата трансформация през 2019 г. Федоров успява значително да опрости бюрократичните процедури в страна, измъчвана от корупция.
Неговото министерство създава Diia – мобилно приложение, което позволява на потребителите да получават достъп до повече от 100 държавни услуги онлайн.
През януари Зеленски назначава Федоров, който няма никакъв военен опит, за министър на отбраната. Той получава отговорност за логистиката, бюджетите, реформите, мерките срещу корупцията и сключването на споразумения за осигуряване на западна помощ и заеми на стойност милиарди долари.
Федоров предприема мерки срещу корупционни схеми, като прави по-прозрачни обществените поръчки за ново въоръжение, храна и медицински консумативи. Той увеличава значително броя на дроновете, използвани за парализиране на руските снабдителни маршрути, унищожаване на оръжейни и горивни складове, петролни рафинерии и системи за противовъздушна отбрана.
Увеличава и броя на наземните роботи, които доставят храна и боеприпаси и евакуират ранени войници.
Реформите обаче предизвикват недоволството на фактическия главнокомандващ украинската армия Олександър Сирски, който според съобщения в медиите е настоявал Федоров да бъде отстранен през юли.
Поддръжници на Федоров организират митинги в цяла Украйна в продължение на седмици, а рейтингът му на одобрение скача от 35% през юни до 65% през юли, сочат проучванията на Rating Group.
През август обаче той прави непопулярен ход, като заявява, че Украйна трябва да проведе президентски избори. В момента рейтингът му на одобрение е 38%.
Евгений Хмара: Неизвестният министър на отбраната на Украйна
Петицата на най-вероятните кандидати завършва с Евгений Хмара – генерал, който наследява Федоров на поста министър на отбраната.
До назначаването си през юли той е сравнително неизвестен за широката общественост. На Хмара имат доверие 29% от украинците, докато 16% не му се доверяват.
Той е дългогодишен служител в разузнаването, който избягва публичността. Според проучването обаче още 43% от анкетираните не знаят кой е той.
Слаби шансове за външния министър и бившия президент
На шесто и седмо място в списъка са външният министър Андрий Сибиха – дипломат от кариерата, който е осигурил ключова подкрепа за Украйна от Турция и Полша, съответно и бившият президент Виктор Порошенко.
И двамата се ползват с доверието на 24% от украинците.
Порошенко обаче, който идва на власт през 2014 г. с обещания за борба с корупцията, впоследствие се оказва замесен в корупционен скандал, свързан със завишени цени на резервни части за военно оборудване. Популярността му остава ниска – 70% от анкетираните заявяват, че не му се доверяват.
Al Jazeera/превод: SafeNews
