Приетият от Министерския съвет законопроект за промени в Гражданския процесуален кодекс, с който България въвежда европейската директива срещу т.нар. дела „шамари“ (SLAPP), е важна стъпка към по-силна защита на журналисти, граждански активисти и неправителствени организации. Това заяви адвокат Александър Кашъмов от „Програма Достъп до информация“.
По думите му новите правила ще ограничат възможността чрез огромни финансови искове и запори да бъде оказван натиск върху хора, които повдигат теми от обществен интерес.
„Категорично това е добра новина. Само преди две седмици ние, от „Програма Достъп до информация“, заедно с Асоциацията на европейските журналисти и още осем неправителствени организации, призовахме правителството възможно най-бързо да приеме този законопроект. Радвам се, че след толкова време стигнахме до тази крачка. България беше готова с голяма част от текстовете още преди години, но днес вече можем да поздравим всички, които участваха в процеса – министрите на правосъдието, експертите, съдиите, академичните среди, Висшия адвокатски съвет и неправителствения сектор“, каза Кашъмов.
Според него промените са дългоочаквани, тъй като през последните години в България зачестяват делата „шамари“ – съдебни производства с огромни финансови претенции, чиято основна цел не е защита на нарушени права, а сплашване на журналисти, медии и граждански организации.
„Тези промени са изключително необходими за българското общество. През последните пет-шест години станахме свидетели на редица подобни случаи – искове за стотици хиляди левове и дори за половин милион евро срещу медии, запорирани сметки и блокирани средства. Това е огромен натиск за малка медия или отделен журналист. Най-често тези дела се водят от влиятелни бизнесмени, политици или държавни служители, като целта не е възстановяване на справедливостта, а поставяне на критичното слово в ситуация на зависимост“, коментира адвокатът.
Кашъмов посочи като пример дело за половин милион евро срещу популярна българска онлайн медия, както и други случаи, при които още в началото на съдебния процес са били налагани тежки обезпечителни мерки.
„Представете си какво означава една фирма да заведе дело за половин милион евро срещу журналист. Самият иск вече представлява форма на натиск. Още по-проблемни са обезпеченията – съдът определя сравнително ниска гаранция, а след това се стига до запор на сметки за стотици хиляди левове. Това са слабости в действащото законодателство, които позволиха подобни дела да продължават с години, докато преминат през всички съдебни инстанции“, обясни той.
По думите му новите текстове няма да премахнат всички проблеми, но ще създадат по-сериозни гаранции срещу злоупотребата с право.
„Това безспорно е крачка напред. Новите правила ще се прилагат по граждански дела и ще дадат възможност на съда още в ранна фаза да преценява дали дадено производство не представлява злоупотреба с право. Това е важно, защото ще ограничи използването на съдебната система като средство за сплашване“, подчерта Кашъмов.
Адвокатът обаче предупреди, че наказателните производства остават извън обхвата на европейската директива, въпреки че и те понякога се използват като инструмент за натиск.
„За съжаление наказателните дела не са включени в тази директива. Европейското право има ограничени възможности в тази сфера, но това не означава, че българският парламент не може сам да предприеме необходимите промени. В момента съдиите имат възможност да прекратяват подобни дела още в началото, но практиката на по-горните съдилища често е твърде рестриктивна“, заяви той.
Според Кашъмов подобни производства не са в интерес нито на съдебната система, нито на обществото, а единствено обслужват опитите за ограничаване на свободното слово и критиката.
Той призова народните представители да приемат законопроекта възможно най-бързо и да не допускат забавяне на реформата.
Източник: NOVA NEWS





