Голямото зарибяване тръгна от центъра. Централните квартали на София бяха първата мишена на продавачите на смърт. Първо дойде хероинът. Кафявата смес, която в началото на 90-те смесваха с какво ли не, за да увеличат грамажа.
Години по-късно като журналист видях с очите си плантациите в Афганистан и опиумните сергии на централния пазар в Кабул, където дрогата се продаваше на килограм редом до зеленчуците и карантията от закланите животни. Но години по-рано видях какво могат да причинят наркотиците на нормалните, добри и работещи семейства.
В началото на 90-те нашето поколение растеше в хаоса между две системи. Времето, в което децата имаха много повече свобода, но и толкова повече рискове. Времето на мутрите, времето на хиперинфлацията, която стопяваше заплатите на нашите родители.
Времето на обърканите мечти, в които учителят, лекарят и ученият взимаха по няколко долара месечно, а апартамент в София струваше колкото два модерни компютъра. Зората на чалгата, мисълта за бягство и дребните далавери. Да учиш не беше особено модерно. После се оказа, че е било.
Малцина знаеха какво идва към нашето поколение. Нямаше „ни GSM-и, ни интернет“, както пее един приятел, а дрогата беше нещо непознато, с което цяло поколение щеше да се запознае по най-трагичния и брутален начин.
Началото на 90-те. Всичко стартира като мода. След това идваше зависимостта, изнасянето на предмети от дома – първо малки, след това по-големи. Можеше да познаеш предстоящата трагедия по малките зеници, които ставаха като игли на карфица.
През тях надничаше смъртта.
Накрая, за съжаление, тя винаги идваше – неканена гостенка, която влизаше в домовете на семействата, които никога повече нямаше да бъдат същите. Пред очите ми са по-големите момчета и момичета от моя квартал, които си отидоха. А нашето поколение до голяма степен беше пожалено, защото при тази първа вълна на зарибяване, ние просто бяхме по-малките. И имахме примера – какво ще се случи, ако се подлъжем. Ако се подхлъзнем. Ако се поддадем.
Всички деца на 90-те знаят за какво говоря и съм сигурен, че тези думи в момента им навяват много спомени и нещо ги стяга в гърлото. Малцина се измъкнаха от подобна зависимост и за мен те са герои. Всеки, който се е преборил, е герой. Родителите му също.
Времената се промениха.
Хероинът се превърна в боклук, какъвто винаги е бил. А по Петричко и бабите взеха да садят индийски коноп в градините си. Успоредно с това в България навлязоха по-скъпите вещества ала-Марадона. Влезе и синтетиката, която пусна на улицата химия, която достига места в човешкия мозък, до които не би трябвало да достига.
Не знам дали си давате сметка какво означава това, млади приятели. Има бариери в мозъка, чиято цел е да не позволяват да бъдат преминавани, защото това случи ли се, е директно въздействие върху съзнанието, и подсъзнанието, и разсъдъка. Една доза може да те направи развалина за цял живот. Толкова опасно е това.
Времената се промениха още повече.
Дойдоха и GSM-и, и интернет. И изкуственият интелект дойде. И морето от информация, в което всички плуваме. Но това с дрогата продължава. След трагедията в Благоевград през седмицата с ужас научихме, че дрогата отдавна се продава през приложения, а дилърите често никога не виждат клиентите си. Вероятно затова нямат и угризения на съвестта.
Те не виждат с очите си какво причинява стоката, която продават. Не знаят дали тяхната доза е убила някого. Дрога пътува из България и Европа чрез фирми за бързи доставки. Често малките пратки се взимат от родителите, които изобщо не предполагат какво има вътре.
Разказвам ви всичко това, защото нашето поколение видя как наркотиците убиват хора, които познавахме по име. Днешното поколение е изправено пред същата опасност, само че в дигитален вид. Няма добри наркотици и няма подходящо време. И всеки има име. Има и живот.
В памет на всички момчета и момичета от моето детство, които смъртта отнесе твърде рано. Помня техните имена и до днес. Вие ще останете деца… завинаги. Деца, които не знаеха. А този коментар е за всички деца, които днес трябва да знаят.
Източник: btv
