На фона на 15 септември и току-що представените резултати от PISA 2025 отново на дневен ред излезе големият въпрос за един учебник и това ли е проблем в българското образование.. Резултатите показаха сериозни проблеми с уменията на учениците да четат с разбиране и да прилагат знанията си, а само дни по-късно, при откриването на учебната година, премиерът Румен Радев направи заявка за промяна, която веднага предизвика спор.

В училищния двор той обяви, че се обмисля по един учебник по ключови предмети като български език и литература, история и география.

Идеята бързо премести разговора от въпроса защо децата трудно разбират и използват наученото към друг, далеч по-конкретен въпрос: трябва ли всички ученици да учат по един и същ учебник?

Именно по него се сблъскаха позициите на издатели, учители и родители

„Погледнете в топ 10 на държавите с най-добро образование по света и в нито една от тях децата не учат по един-единствен учебник, спуснат от държавата, по който и да било предмет.“

Това каза пред БНР директорът на ИК „Просвета“ Никола Кицевски в коментар на заявката на премиера. Той припомни, че и в момента всеки ученик учи само по един учебник, но според него съществената разлика е, че съществуват различни одобрени учебници, от които учителят може да избере. Кицевски направи аналогия с пътната безопасност, за да обясни защо според него самият брой на учебниците не може да бъде посочен като причина за проблемите в образованието.

„В България сме шампиони по катастрофи. Дали катастрофите се дължат на това, че караме много марки леки коли, или се дължат на лошите и безобразни пътища, или на липсващия контрол, или на безсъвестността на шофьорите“.

Според него идеята за един учебник е особено проблематична, когато става дума именно за история, българска литература и география. По думите му зад предложението ясно прозира стремеж към единен разказ, а той направи и директна аналогия с образователната политика в Русия.

Кицевски твърди, че моделът се доближава до подхода на Владимир Путин, при който учебниците по тези предмети са били ограничени с цел налагане на определена интерпретация на миналото и настоящето. Той даде пример с географията, където според него в руските учебници могат да бъдат представяни Крим, Донбас и други окупирани украински територии като част от Русия.

„Силно прозира защо трябва да има само по един учебник по предметите история, българска литература и география. Копира се изцяло и точно опитът на Путинова Русия. Там Путин ограничи учебниците по тези предмети ясно с каква цел – промива мозъците на младите поколения, за да може да ги прати на фронта, а тези, които не отидат на фронта, да бъдат покорно население. Обаче като подражаваме точно в тези предмети точно сега можем да станем и смешни, защото Путин направи един учебник по география, за да напише вътре, че Крим и Донбас са руски, че други окупирани от него територии са руски. България няма окупирани чужди територии, за да ги включи в учебника, но ми е интересно в учебника по география какво ще пише, че е Крим.“

За Кицевски обаче проблемът не се изчерпва с политическата интерпретация. Той смята, че самото създаване на един качествен държавен учебник е изключително трудно.

„Идеята за добър единен учебник е почти нереализируема“, каза той

Според него има два възможни пътя

Единият е чрез създаването на държавно дружество с „200 души на държавни заплати в режима на съкращения на бюджета“. Другият е да бъде обявен конкурс, но тогава, по думите му, съществува риск да бъде избран не най-добрият учебник, а „политически най-изгодният учебник“.

Кицевски вижда предложението и в по-широк контекст, свързан с отношението към историческата памет.

„Нека хората се замислят хората. Закрива се Комисията по досиетата, свалиха от ефир водещия на История БГ, един учебник по история – това е ясно очертаваща се тенденция за налагане на монопол над българското минало“.

Той цитира и Джордж Оруел от „1984“: „Който контролира миналото, контролира бъдещето“.

За директора на „Просвета“ учебникът трябва да бъде инструмент в ръцете на учителя, а не обратното. Учителят трябва да може да прецени кой учебник е най-подходящ за конкретните му ученици и начина, по който работи с тях.

„Учебникът е инструмент на учителя. Учителят трябва да има правото да избере най-добрия инструмент, който подхожда на неговите ученици. Излиза, че в България новото правителство смята, че нейните учители са някакви, където се казва, недоразвити хора, които не могат да изберат най-доброто за учениците си и затова тя ще им го низпосле, както Корана на Мохамед – отгоре“.

В спора се включи и учителят по история Емил Джасим

Той припомни, че идеята за общ учебник не е нова и за първи път е била лансирана още през 2013 г. Джасим обаче е категоричен, че поставянето на броя на учебниците в центъра на разговора за проблемите в образованието е погрешно.

„Това е върховна глупост! Веднага мога да ви кажа защо. Ако за някои проблемите в образованието се свързват с това колко броя учебника трябва да има по даден предмет, означава, че той живее не в ХХ, а в 19 век.“

Според него най-удобният за една власт вариант би бил да съществува една-единствена истина, която да бъде държана и контролирана от правителството.

„Най-удобно би било да има една истина и тя да бъде държана от правителството. Един правилен разказ! Забележете, че са предложени само тези предмети, в които става въпрос за възможност за някаква интерпретация и за истинска провокация на мисленето. Защо не говорят за един учебник по математика, например, или по физика. Защото там няма място за интерпретация, за критично мислене. В този смисъл това са така наречените „точни науки“. Защо точно в хуманитарните!? Ами защото тук, като има един разказ, една разрешена истина той ще бъде единия правилен разказ. Между другото това е абсолютно тоталитарен подход към образованието“.

Джасим постави и въпроса кой ще има последната дума за съдържанието.

„Кой ще контролира кой определя какво детето има право да чете?“, попита той.

По думите му разговорът за образованието през XXI век трябва да бъде насочен в друга посока

Вместо да се търси кой ще напише единствения учебник, според него трябва да се мисли как учителите да получат възможно най-качествените инструменти и максимална професионална свобода.

Тъкмо тук спорът за учебниците се среща с големия проблем, който отново извади на повърхността PISA. Ако учениците изпитват сериозни трудности с разбирането на текстове, използването на информация и прилагането на знанията в реални ситуации, въпросът не е само какво пише на страниците на учебника. Важни са учебните програми, методите на преподаване, подготовката и свободата на учителя, както и начинът, по който децата се учат да мислят, а не просто да възпроизвеждат наученото.

Именно върху това акцентира и Яна Алексиева от асоциация „Родители“

Тя коментира темата през резултатите от PISA и въпроса какви знания и умения трябва да развиваме у децата в дигиталния свят. Според нея на този фон е „изключително, наистина, нелогично и деструктивно да говорим, че ще се обединим около идея за създаване на един учебник“.

„Всъщност основното нещо, от което следва какво учат децата се съдържа в учебните програми“, припомни тя.

Алексиева също постави учебника на мястото му, като инструмент, а не като център на образователната система.

„Темата за учебниците наистина е обширна и голяма и продължаваме да сме в култ към учебниците по принцип, които би трябвало да са само един инструмент, който помага на учителя“.

Така спорът, започнал с една заявка на 15 септември, постепенно се оказва много по-голям от въпроса дали по история, география и български език трябва да има един или няколко учебника. След резултатите от PISA въпросът вече е какво прави училището с времето на детето и какви способности му остават, когато учебникът бъде затворен.

Защото ако целта е грамотност, разбиране и критично мислене, единната корица сама по себе си едва ли е образователна реформа.

Източник: БНР