В типична година учените откриват два или три вируса, които никога преди не са били наблюдавани у хора. Броят им варира, но тенденцията остава сравнително постоянна от 60-те години на миналия век насам. Повечето от тези вируси не привличат особено внимание и на изследователите често се е налагало да претърсват стари медицински публикации, за да открият каквото и да е споменаване за тях. Някои вируси изчезват напълно и биват почти напълно забравени.
В другия край на спектъра са откриването на ХИВ-1 през 1983 г. и на SARS-CoV-2 през 2020 г., които предвещаха съответно пандемиите от СПИН и COVID. И двата вируса са отнели живота на десетки милиони хора.
Кога един вирус става пандемия
Когато следващия път учен открие необичаен или непознат вирус у пациент – вероятно през следващите няколко месеца, как ще разбере дали той може да доведе до извънредна ситуация за общественото здраве от мащаба на СПИН или COVID? Екип в Университета в Единбург използва поуките от историята на вирусите, за да помогне за намирането на отговор на този въпрос.
Пандемиите могат да бъдат най-различни, но напоследък основните виновници са вируси с геном, изграден от РНК, а не от по-познатата ДНК. Идентифицирани са хиляди видове РНК вируси, а вероятно съществуват милиони, но само 239 от тях заразяват хора. Наскоро беше публикуван каталог, който помага да се определят най-рисковите сред тях.
Типът и тежестта на заболяването са важни показатели, но пандемия няма да възникне, освен ако вирусът не може да се предава между хората. Това може да става чрез физически контакт, вдишване на частици във въздуха, излагане на кръв или фекалии, или пък чрез ухапване от комар или кърлеж.
При две трети от вирусите в списъка е много малко вероятно заразен човек да предаде инфекцията нататък. Те са известни като зоонозни вируси, което означава, че хората обикновено се заразяват с тях от животни, а не от други хора. Пример за такъв вирус е този на бяс.
Това звучи успокояващо, но вирусите еволюират бързо и има разбираема загриженост, че зоонотичен вирус може да придобие способността да се разпространява сред хората. Ето защо учените са толкова притеснени от птичия грип. Но няма документиран пример за РНК вирус, който да прави това. Бясът не е, въпреки че има десетки хиляди случаи при хора всяка година.
Много по-голяма заплаха идва от вируси, които вече имат способността да се разпространяват от човек на човек. Те биха могли да станат още по-преносими – както направи серия от варианти на Sars-CoV-2. Те обаче са преминали от животни, които вече са способни да се разпространяват сред хората. В далечното минало това е бил вероятният произход на морбили, паротит и рубеола, заедно с десетки вируси, свързани с настинки и стомашно-чревни инфекции.
След това има вируси, които са способни да се разпространяват сред хората, но досега са причинили само ограничени огнища. Това е така, защото тяхното R-число (колко хора средно заразява един болен човек) е твърде ниско и веригите от инфекция в крайна сметка умират сами. Но R-числата могат да се променят. Например, когато вирус, който преди това е бил ограничен до отдалечени села, достигне град. Това се случи със заирския еболавирус в Западна Африка през 2014 г.
В списъка с вируси, водещи до огнища, е имало само няколко десетки имена, но той е мощен предсказващ фактор за извънредни ситуации в общественото здраве. Заирският еболавирус, пренасяните от насекоми вируси Чикунгуня, Зика и Оропоуче, както и mpox (ДНК вирус), бяха първоначалните участници и всички те впоследствие причиниха големи епидемии.
Някои по-редки вируси също станаха по-познати. Един от тях е хантавирусът Андес, отговорен за огнище на круизен кораб. Друг е еболавирусът Бундибуджо, който в момента се разпространява в Централна Африка.
Следващият пандемичен вирус
Данните от списъка могат също да помогнат да се предскаже как би могъл да изглежда бъдещ пандемичен вирус – понякога наричан болест X – COVID е добър пример.
През 2019 г. екипит показа, че силно преносимите вируси са тясно свързани с други вируси, които се разпространяват между хората, но се появяват отделно от животните. Това се оказа перфектно описание на Sars-CoV-2, много подобен на оригиналния коронавирус Sars, но независимо, и може би косвено, придобит от прилепи.
Годината по-рано Световната здравна организация предложи коронавирус, подобен на Sars, като кандидат за болест X. Ето защо учените бяха разтревожени от COVID от самото начало – той беше точно това, което търсеха.
За разлика от това, нито вирусът Андес, нито вирусът Бундибуджо имат правилния профил, за да започнат глобална пандемия. Но ако например беше нов вирус, свързан с морбили, тогава щеше да е различна история. В този сценарий би имало реална възможност за световна извънредна ситуация, много по-лоша от COVID.
Андес и Бундибуджо обаче затвърждават един важен урок: и двата вируса са се разпространявали седмици преди да бъдат хванати. Същото важи и за COVID. По-бързото откриване и разбиране на новите вируси би лишило следващата пандемия от същото предимство и би могло да окаже огромно влияние върху евентуалните жертви и препитание.
The Conversation/превод: SafeNews





