Имало ли е план за преврат в нощта на пожара в Партийния дом? Легендарният журналист Кеворк Кеворкян се връща към събитията от август 1990 г. и показа архивни кадри във Facebook, сред които и малко известната покана към генерал Атанас Семерджиев да разпусне парламента.

SafeNews публикува целия текст без редакторска намеса.

ПОКАНА ЗА ПРЕВРАТ
ПАЛЕЖЪТ НА ПАРТИЙНИЯ ДОМ

Всяка година, около 26 август, се казват доста неща за палежа на Партийния дом. Има и преувеличения или направо измишльотини. Това е нашенският стандарт – минали са години, основните участници или свидетели ги няма, колко му е да ръсиш каквото ти скимне.

Най-вредни са приватизаторите на Паметта – макар че за тях един горял-недогорял партиен дом е дребна хапка.

Те все гледат да придърпат Истината
най-близо до себе си – за да я намачкат, както си знаят.
На останалите ни остава утешението, че „Повторението е майка на Паметта“.
…
Разрових се в архивите си и ми се стори любопитно да покажа нещичко от тях – без никакви претенции, с по няколкоминутни отрязъци – така както ги е заснел Христо Минчев от Пазарджик, на когото от тълпата викаха Конго, неизвестно защо.

В „Трофеи след пожара”, например, е крайно любопитно на какво се дивят участниците в събитията – в случая все млади момчета.

Удивително е с какво настървение показват тоалетната хартия, която са намерили в Партийния дом.

Един младеж казва: „Ей, хубаво са си живели тия!”
Други трупат на куп намерените колбаси – онази година беше времето на истинския недоимък.
Някой казва, с очевидно изумление, четейки от менюто на партийния стол: „Телешко филе – лев и десет стотинки!”

За тези момчета това е неморалното, това са престъпленията. Горките. Години по-късно Кремиковци бе продаден за 1 долар – колкото цената на едно телешко филе.

Сега поредният прекупувач на комбината е готов да даде поредните половин милиард евро.
…
В „Трофеи” може да се чуе и една прелюбопитна фраза. Изречена е от вицепрезидента Семерджиев, който имаше смелостта, единствен от първенците на БКП, да се смеси с тълпата.
Той казва следното: „Елате с мен, за да видите, че няма завързани за радиаторите хора, за да изгорят в пожара!”

Представяте ли си какви неща са внушавали в онази нощ.

…
Във фрагмента „Утрото” тогавашният шеф на БСП Лилов споменава нещо за някакъв взвод, който би свършил работа в нощта на пожара.
Трябва да се чуе и разчете прецизно тази фраза. Но осем месеца по-рано и Петър Младенов бе споменал за танковете, които биха могли да дойдат.
Някакъв симпатизант поправи Лилов. „Разбира се – каза той, – че Лилов няма как и откъде да повика онзи взвод“.

Понеже Лилов беше просто партийния лидер, други от БСП дърпаха конците на събитията и въртяха номера.
…

Крайно любопитно е участието на Радой Ралин в драмата. За историята, той и Йосиф Петров, когото Радой довежда със себе си в телевизията, вероятно ще си останат като неволните подбудители на палежа.

За първи път в онази неделя не бях в телевизията, програма „Всяка неделя” беше съставена от предварително записани разговори и си останах
вкъщи. Борехме се с децата с една библиотека, все не успявахме да я сглобим, когато се появи Джени, съпругата ми – имало някакъв проблем, Величко Скорчев настоявал да се свърже с мен по телефона.

Опитах се да отклоня разговора, но Величко, който беше един от водещите новинари тогава, упорито настоявал да се чуем. Взех слушалката и той ми обясни, че пред телевизията са дошли Радой и бай Йосиф Петров, най-възрастният по онова време депутат, и настоявали да отправят някакво обръщение.

Бързо разбрах за какво става дума и попитах: „Какво върви в момента в ефира?”
„Игралният филм” – отвърна Величко.
„Прекъсни го – казах,- и ги включи директно в ефир”. Никога по-рано, а и по-късно подобно нещо не се беше случвало. Но аз бях програмен директор на телевизията и практически имах цялата власт в онзи момент.
Величко го направи – и буквално след няколко минути площада се изпълни от хиляди хора. И се започна…

По-късно много пъти съм се шегувал, че фактически запалиха партийния дом заради една библиотека, която с часове не успявахме да сглобим.

Всъщност, накрая успяхме и тогава видяхме, че не можем да поставим на мястото му едно червено чекмедже – понеже трябвало да се сложи предварително.
Гледах наскоро записа с Радой – и леко се изненадах. Мислех, че е бил доста по-приповдигнат, така съм запазил този епизод в паметта си. Оказа се, че е много въздържан и едва ли е очаквал какво ще се случи след броени минути.

Има и още една много важна подробност – но засега не успях да открия видеосвидетелството.

Три дни след палежа, Радой ме намери в парламента – имахме постоянно студио там и бях наминал да се видя по някакъв повод с колегите. Той беше направо съсипан, никога не съм го виждал такъв.
Каза ми, че иска да отправи ново обръщение. Това щеше да бъде вече нещо наистина извънредно. Но Радой си е Радой, изключенията му се полагаха – така че наредих веднага да го запишат, а записът да излъчат в късните новини. Тогава те се казваха „В края на деня”.

Покъртително беше това обръщение на Радой. Той, който приветстваше промяната с цялото си сърце и вършеше тежката работа на новите демократи, чийто престиж и известност бяха нулеви в сравнение с неговите, изведнъж се бе оказал подпалвач.

Вероятно са го притискали жестоко от левите среди. А и самият той години наред е бил поданик на лявата идея – но на чистата, а не на изнасилената – преди да я напусне безвъзвратно. Не искам да разказвам сега онова, което той каза тогава, то не може и да се разкаже.

…
В краткия материал, който ще видите под заглавието „Пожарът”, има и нещо наистина уникално. То е поканата към вицепрезидента генерал Атанас Семерджиев да разпусне парламента.

Семерджиев написа за това в мемоарната си книга, обаче, общо взето, този факт остана неизвестен.
Но друго е да го чуете със собствените си уши.
А после можете да размишлявате за събитията през онази нощ.