Ремонтът на Паметника на свободата на връх Шипка се превърна в нов източник на напрежение през последните дни. Повод за протести и блокиране на строителна техника стана демонтажът на каменни плочи от стълбите и площадката около паметника. Със своя позиция по темата се намеси и руското посолство, което изрази загриженост за ремонта.
На този фон директорът на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ д-р Чавдар Ангелов обясни пред bTV какво се прави по проекта и защо се налага демонтажът на част от каменната облицовка.
„Последният ремонт в такъв мащаб беше извършен в началото на 80-те години на миналия век в периода 1981-1982 г.“, припомни той.
През 2015 г. Ангелов е поискал проверка на състоянието на паметника
Тогава е установено, че той не е отразен в кадастралната карта и няма съставен акт за държавна собственост.
„Това бяха първите задачи, които трябваше да решим. В началото на 2018 г. обявихме, че паметникът вече притежава акт за публична държавна собственост. Това е ключов документ, който позволи проектирането, което предстоеше да се направи, да се извършва съгласно закона“, обясни Ангелов.
В периода 2018-2022 г. е изработен проектът. Следва предварително проучване и задание за проектиране, съгласувано по закон с Министерството на културата. На тази основа е изработен проектът за консервация и реставрация.
През 2020 г. обаче внезапно се откъртват три масивни каменни блока, което налага промяна в плана за действие.
„Беше направено пълно обследване на състоянието на паметника и след това беше изработен проектът за консервация и реставрация в две фази. Те са съгласувани с министъра на културата“, поясни Ангелов.
Обследването е показало, че конструктивно паметникът е здрав и няма отклонение по вертикалната му ос.
Основният проблем е състоянието на каменната облицовка
„Той не е изграден от гранит, както чувам, че се говори, а от местен камък – доломит. Проблемът с този камък е, че е водопропусклив. Когато влезе вода, през зимата тя замръзва и лека-полека с години отслабва здравината на камъка“, обясни директорът на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“.
Според обследването трябва да бъдат подменени около 380 облицовъчни каменни блока.
„Другият проблем е проникващата влага. Тя прониква по един начин – през компрометираните фугиращи смеси. Разписана е технология за реставрация и консервация, която трябва да бъде изпълнена и след това този проблем да бъде ограничен“, каза още Ангелов.
Паметникът ще бъде изцяло префугиран
Предвидено е 380-те каменни блока да бъдат прегледани още веднъж и за всеки от тях да се прецени дали трябва да бъде подменен, или може да бъде укрепен по друг начин, така че оригиналният камък да остане на място.
Ангелов коментира и обвиненията, че камъни от паметника се свалят и извозват с камиони. По думите му става въпрос за демонтажа на северното стълбище.
„Целта е да бъде освободена изцяло основата на северната стена, тъй като част от нея се закрива от стълбището. Така тя ще бъде обработена. Стълбището е изградено върху каменно-земен насип, който непрекъснато се свлича с годините. Проектът предвижда да бъде отлят стоманобетонен фундамент, върху който да се върнат оригиналните облицовъчни части от стълбището“, каза той.
Оригиналните облицовъчни части на стълбището са номерирани и са наредени западно и южно от Паметника на свободата, в границите на самата строителна площадка, подчерта Ангелов.
„Това, което се извозваше с този камион, е този каменно-земен насип под самото стълбище“, поясни директорът на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“.
Максималният срок за приключване на ремонта е началото на септември 2029 г.
SafeNews припомня, че камъните от стълбите на Шипка се превърнаха в причина за протест и напрежение миналата седмица
След началото на ремонта каменните плочи бяха демонтирани, а гледката предизвика тревога сред граждани, че заедно с ремонта може да бъде променен и автентичният облик на историческия монумент.
Напрежението стигна до блокиране на камион пред който протестиращите застанаха и не позволиха каменните плочи да бъдат извозени от върха.
За хората, които са се събрали на Шипка, въпросът не е просто как ще бъде укрепено стълбището, а какво ще остане от оригиналния му вид след ремонта.
„В България реновирането, реконструкциите на културни паметници стават с булдозери, с тежка строителна техника. Видяхте на терен как стават реставрациите – това го няма по целия свят“, заяви протестиращият Любомир Петков.
Друг участник в протеста, Станислав Георгиев, разказва за силната емоционална реакция на човек, свързан с предишната реставрация на паметника.
„Човекът, който е реставрирал паметника „Шипка“, вчера се разплака“, казва Георгиев.
Източник: бтв
