Спокойна вечер в пловдивския квартал „Капана“. Заведенията са пълни, улиците са оживени, а хората прекарват вечерта си по масите. Сред тях обаче преминава мъж, когото няколко месеца по-рано забелязах пред Розовата къща – център за помощ на зависими в квартал „Изгрев“.

Тогава той пушеше нещо, което изглеждаше като „билка“ или „бонзай“, а малко по-късно застина в познатото за употребили синтетични вещества състояние, описвано от мнозина като „зомби“. Поведението му беше агресивно – отправяше ругатни към непознати между масите, но заради високия му ръст и физическата му сила никой не посмя да реагира. Вместо това хората предпочитаха да сведат глави и да избегнат конфликта.

Случката, която ме накара да се върна

На следващия ден реших отново да отида до същото място, този път през светлата част на деня. Докато вървях натам, от подлеза при спирката преди тунела излезе високо и слабо момче, което по външен вид изглеждаше на не повече от 20–25 години. Общият му вид правеше впечатление с липса на поддръжка и занемареност. Реших да го проследя и продължих след него.

Среща пред Халите

При чешмата пред Халите, на малката Главна, го чакаше друг мъж, който изглеждаше видимо превъзбуден и нервен. Двамата тръгнаха заедно към книжарница. След като излязоха, единият се насочи към близък магазин за хранителни стоки. Само няколко минути по-късно той се появи отвън с рекламна брошура за промоции в ръка.

След това двамата започнаха неспокойно да се движат между минувачите, като оглеждаха земята и пространството около дърветата, сякаш търсеха нещо. Малко по-късно се отправиха към пряка точно срещу Халите. На същото място наблизо жена спокойно обядваше.

Пред очите на минувачите

Двамата забелязаха, че се намирам на няколко метра от тях и държа телефона си насочен в тяхната посока. Това обаче явно не ги спря. Първоначално се опитваха да прикриват действията си, но постепенно желанието им да запалят приготвеното от тях вещество очевидно надделя над притеснението, че могат да бъдат забелязани.

Единият от мъжете не спираше да ме наблюдава, докато двамата си подаваха една цигара. Другият обаче постепенно започна да изпада в състояние, което видимо напомняше транс. Малко преди главата му да се отпусне напред, а едната му ръка да увисне безжизнено – в характерната поза, която хората свързват с употребата на „бонзай“ или „билка“ – той започна да се чеше почти неистово по главата.

Това движение напомняше на усещане за мравучкане, което според описанията може да бъде свързано и със симптоми при абстиненция.

„Билка“ и „бонзай“ – какво се крие зад тези названия?

Под наименования като „бонзай“ и „билка“ обикновено се обозначават различни синтетични наркотични вещества, сред които и синтетични канабиноиди, създадени така, че да имитират част от ефектите на канабиса. Употребата им обаче може да бъде свързана с халюцинации, силна тревожност, агресивно поведение, загуба на съзнание и други опасни реакции.

Докато продължавах да наблюдавам двамата, които само няколко минути по-рано бяха свили и запалили цигара с неясно за мен съдържание, около тях продължаваха да преминават хора – включително възрастни жени и майки с малки деца.

Едно от момиченцата дори се обърна след като подмина младежа и продължи да го гледа заради отпуснатото му тяло и странното му състояние.

Наркотици насред града

Реших и аз да премина покрай тях, макар че ситуацията не изглеждаше особено безопасна. Двамата вече знаеха, че ги снимам с телефона си, а подобна ситуация винаги крие риск от агресивна реакция. В този момент обаче те очевидно нямаха необходимата физическа сила нито да ми направят забележка, нито дори да се изправят нормално.

Около час по-късно отново ги видях. Състоянието им вече изглеждаше още по-тревожно. Единият беше съблечен до кръста, очевидно нервен, и се оглеждаше около кофите за боклук. Другият продължаваше да върви до него, като непрекъснато се чешеше по главата.

Без присъди, но с много въпроси

Не бих искал да се поставям в ролята на съдник на двамата млади мъже. Поведението им обаче неизбежно поставя редица въпроси, които засягат не само тях, а и сигурността на хората в централната част на Пловдив.

Защо хората, които употребяват наркотични вещества, изглежда, все по-малко се притесняват да го правят открито – на улицата, сред минувачи и в близост до заведения?

Колко сигнала за хора в неадекватно, агресивно или видимо променено състояние, за които има съмнения, че причината е употреба на наркотични вещества, получава полицията в централната градска част на Пловдив?

Какво е обяснението на МВР за усещането, което все повече граждани споделят – че наркотиците са станали „на една ръка разстояние“ и че достъпът до тях вече не изглежда толкова труден?

Колко полицейски проверки и специализирани операции срещу разпространението на наркотични вещества са извършени в центъра на Пловдив през последните месеци?

И още нещо – не сме ли стигнали до момент, в който употребата и разпространението на наркотици в централните части на града вече не се извършват непременно скрито, а се случват достатъчно демонстративно, за да създават у гражданите усещане за безнаказаност?

Въпросът не е само какво се случва с двама души, които употребяват наркотични вещества. Въпросът е как градът реагира, когато подобни сцени се превръщат в част от ежедневната гледка – пред очите на деца, родители, възрастни хора и посетители на града.

Източник: glasnews