Начинът, по който децата реагират на усмихнати и тъжни лица, може да даде важнисигнали за развитието на депресивни симптоми. Ново изследване показва, че вниманието към емоционалните изражения се променя по различен начин в зависимост от фамилната история на детето.

Изследователи от Института за разстройства на настроението към Университета Бингхамтън проучват развитието на депресията при деца и юноши, като обръщат специално внимание на влиянието на семейната история и емоционалните преживявания върху уязвимостта с течение на времето.

Чрез проследяването на тези процеси още в детска възраст учените се надяват да установят кои деца могат да бъдат изложени на по-висок риск и в бъдеще да допринесат за разработването на по-добри стратегии за превенция.

„Повечето от факторите на уязвимост, върху които се фокусираме, все още се развиват през този период“, казва Брандън Гиб, директор на Института за разстройства на настроението и изтъкнат професор по психология в SUNY.

Предишни изследвания свързват депресията с по-силно внимание към тъжни лица.

Тези връзки обаче като цяло са сравнително слаби и учените все още не са категорични дали подобно предубеждение на вниманието допринася за развитието на депресия или се появява вследствие на нея.

Проучването в Бингхамтън е разработено, за да изследва тази взаимовръзка, като проследява едновременно депресивните симптоми и моделите на внимание във времето. Според изследователите това е първото проучване, което изследва дали промените в единия от тези фактори могат да предскажат последващи промени в другия при деца.

„Наистина новаторското в това изследване е, че разгледахме тези взаимни зависимости.Разгледахме как промените в предубежденията на вниманието и депресивните симптоми взаимно се предсказват в различните моменти от изследването. Това е нещо особено ново и не е правено досега“, казва Кели Геър, докторант в Бингхамтън и водещ автор на изследването.

Изследователският екип, в който участва и Лесли А. Брик от Университета на Ню Мексико, е проследил 242 деца и техните майки в продължение на две години. Участниците са били оценявани на всеки шест месеца.

По време на всяко посещение децата са гледали на екран двойки лица. Едното е било с неутрално изражение, а другото е изразявало емоция – щастие, тъга или гняв.

С помощта на технология за проследяване на погледа изследователите са регистрирали към кое лице се насочва вниманието на детето и колко дълго остава там.

Резултатите показват, че засилването на депресивните симптоми не е свързано с промени във вниманието по един и същи начин при всички деца. Изглежда, че семейната анамнеза играе важна роля.

При децата, чиито майки са имали анамнеза за голямо депресивно разстройство, засилването на депресивните симптоми е било свързано с нарастващо внимание към тъжните лица.

С други думи, с увеличаването на симптомите вниманието на тези деца все повече се е насочвало към лицата, изразяващи тъга.

„При децата, които вече са изложени на риск, колкото по-силно са изразени депресивните им симптоми, толкова повече те сякаш губят способността си да отклоняват вниманието си от тъжните неща около тях“, казва Гиб.

По думите му резултатите показват, че тези промени могат да бъдат по-трайни и да се различават в зависимост от фамилната история.

Една от възможностите, посочена от изследователите, е че при деца на майки с депресия тъжните изражения могат да станат по-забележими, когато самите деца изпитват депресивни симптоми. Така вниманието им постепенно се насочва все повече към подобни сигнали.

При децата, чиито майки не са имали анамнеза за депресия, се наблюдава различна тенденция.

Когато депресивните симптоми се засилвали при тези деца, те не започвали да се фокусират повече върху тъжните изражения. Вместо това обръщали все по-малко внимание на щастливите лица.

„При децата с по-нисък риск изглежда, че депресивните преживявания постепенно подкопават един от защитните фактори – склонността им да обръщат внимание на щастливите лица“, казва Гиб.

Това разграничение предполага, че депресивните симптоми могат да променят емоционалното внимание по различни начини в зависимост от нивото на фамилен риск.

При някои деца тъжните сигнали могат да станат все по-трудни за игнориране. При други положителните емоционални сигнали могат постепенно да привличат все по-малко внимание.

Изследователите продължават да проследяват децата, докато навлизат в юношеска възраст – период, през който рискът от развитие на депресия се увеличава при много млади хора.

Целта им е да установят дали наблюдаваните в по-ранна възраст модели на внимание са свързани с по-голяма вероятност за развитие или диагностициране на депресия на по-късен етап.

Източник: Фокус