Жестокото издевателство и убийството на 37-годишен мъж на Младежкия хълм в Пловдив предизвикаха силен обществен отзвук. По случая се твърди, че в мъчението са участвали около десетина младежи. Прокуратурата в Пловдив вече е повдигнала обвинения на петима непълнолетни за престъпление, извършено по особено мъчителен за жертвата начин, от хулигански подбуди и с особена жестокост.
Къде приключва детството и започва отговорността
Случаят в Пловдив отново поставя сложния въпрос къде трябва да бъде поставена границата между детството и отговорността за тежките действия. Според психолога Младен Владимиров първите въпроси, които обществото задава, обикновено са свързани със семейството, а след това и с училището.
„Около случилото се в Пловдив вече има спор къде свършва детското. Търсим обичайния заподозрен, който ще бъде семейството. Ако то не успее да поеме отговорността, ще бъде училището“, обясни пред БНТ психологът Младен Владимиров.
По думите му възпитанието и изграждането на детето не могат да бъдат разглеждани като краткосрочна задача. Те са продължителен процес, който започва още в най-ранните години.
„Детето е дългосрочен проект, не седем години. Първите три години то се учи да се свързва със значимия друг, да бъде емпатично“, категоричен е Владимиров.
Липсата на емпатия и проявите на жестокост
Психологът обръща внимание именно на способността за съчувствие и разпознаване на чуждата болка. Според него поведението, описано около случая, показва тревожен дефицит на емпатия.
„Час да мъчиш жертва и след това да отидеш на дюнери, се оказа липса на емпатия“, обясни той.
Владимиров поставя акцент и върху начина, по който днес се възприемат ролите на жертва и насилник. Според него обществената среда, в която израстват децата, допълнително усложнява разбирането им за насилието и последствията от него.
„Вече имаме размита представа за жертва и насилник. Четири години сме в условия на война, децата ни – също. Нямаме ясна представа за това кой е жертва и насилник“, смята психологът.
Агресията и нуждата от добри примери
Владимиров акцентира върху агресията и върху необходимостта децата да имат положителни ролеви модели, които да им показват приемливо поведение и отношение към останалите.
Според него агресивното поведение не може да бъде обяснено с една-единствена причина и изисква по-задълбочен поглед към средата, в която растат младите хора.
„Агресията няма лесно обяснение“, категоричен е психологът. „Ние програмираме тези деца, че в света има педофили, но не им обясняваме какви са. Въпросът е защо не сме дали на децата си добри ролеви модели, добри образци, та се налага те да търсят лошите“, заяви Владимиров.
Той поставя под въпрос и отношението към институциите и правилата в обществото. Според него децата виждат примери, в които системата може да бъде заобикаляна, а правилата – интерпретирани според конкретната ситуация.
„Отгледахме си идеята „Бог високо, цар – далеко“ и че можем да променяме системата. Виждаме дори изкривено право – „адвокат, който казва: „Той се извини. Те са от добри семейства“.“
Вторичната виктимизация на жертвата
Психологът обръща внимание и на друг сериозен проблем – вторичната виктимизация. Става дума за допълнителното страдание, което може да бъде причинено на жертвата и близките ѝ чрез разпространяването на материали от престъплението.
В конкретния случай особено тревожен е фактът, че заснети кадри от случилото се се качват и разпространяват в интернет. Това превръща трагедията не само в престъпление с непосредствени последствия, но и в съдържание, което може да продължи да травмира близките и да възпроизвежда насилието онлайн.
Презумпция за невиновност и тежко престъпление
Случаят поставя пред обществото и труден правен и морален въпрос. От една страна, съществува презумпцията за невиновност, която важи за обвиняемите до доказване на противното. От друга страна, става дума за изключително тежко престъпление, при което обвиняемите са деца.
Имаме презумпция за невинност и тежко престъпление, извършено от деца.
Това противопоставяне прави още по-сложен разговора за отговорността, възпитанието и превенцията на насилието. Необходимо е едновременно да бъдат спазени правата на обвиняемите и да бъде осигурено справедливо отношение към жертвата и нейните близки.
Какво трябва да възпитава училището
Според Владимиров отговорността за изграждането на децата не може да бъде прехвърляна единствено между семейството и училището. Образователната система също трябва да има ясни инструменти за работа с емоционалното и социалното развитие на учениците.
„Нямаме дефиниция за добро училище. Емоционалната и социална интелигентност е нещо, което трябва да мерим и като образователна система.“
По този начин трагедията в Пловдив отново насочва вниманието към необходимостта от превенция, ранно разпознаване на агресивното поведение, изграждане на емпатия и създаване на добри ролеви модели за децата.





