България трябва да засили дипломатическите усилия за прекратяване на войната в Украйна и да търси общи решения за сигурността в Черно море. Това заяви президентът Илияна Йотова след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), свикано след атаката с морски и въздушни дронове срещу два търговски кораба в българската изключителна икономическа зона.

Йотова отхвърли опитите темата за морската сигурност да бъде превръщана в част от предизборната кампания.

„Да, ние сме в предизборна кампания. Естествено, че всеки ще го използва така, както намери за добре. Макар че темата, която вчера разгледахме, не може да бъде изборна тема. Тя беше свързана с рисковете и заплахите за морската ни сигурност и за критичната инфраструктура на България“, заяви държавният глава.

Заседанието е продължило около пет часа, като участниците са изслушали доклади на службите за сигурност и на всички министерства, имащи отношение към темата. По думите на Йотова е постигнато широко съгласие по документ, който съдържа не само оценка на заплахите, но и конкретни препоръки към изпълнителната и законодателната власт, както и предложения за действия в рамките на ЕС, НАТО и ООН.

Окончателният текст обаче не е получил подкрепата на четирима от участниците.

Разногласията са за начина за прекратяване на войната

Основното противоречие според Йотова е било свързано с подхода към прекратяването на военните действия в Украйна.

„Аз съм привърженик на това да се направи всичко възможно час по-скоро да има коалиция за мир. Европейско предложение, в което България активно да участва, за да предложим и ние текст за мир в Украйна, за приключване на военните действия с участието на всички страни“, посочи президентът.

По думите ѝ липсата на дипломатическо решение крие риск от допълнителна ескалация, която може да засегне не само Черноморския регион, но и европейската сигурност.

Йотова предупреди и за увеличаващите се разходи за въоръжение, икономическите последици от войната и продължаващата загуба на човешки животи.

„Алтернативата на това според мен е все по-голяма ескалация на войната, все повече опасности не само в Черно море, но и за целия този регион, все повече средства, които ще се плащат за производство и употреба на оръжие, и, за съжаление, много млади животи, които си отиват всеки ден“, каза тя.

Три направления за действия

Президентът открои три основни направления, по които според нея е постигнато съгласие.

Първото е активизиране на политическите и дипломатическите усилия за започване на преговори за прекратяване на войната.

„Трябва да бъдат използвани всички политически и дипломатически канали, за да седнем на масата на преговорите. Това няма да стане за ден-два. Разбира се, че такива преговори се водят на различни нива, но този разговор трябва да започне, защото и самата война, и последиците от нея са катастрофални“, подчерта Йотова.

Второто предложение е провеждането на спешни консултации с Турция и Румъния за гарантиране на безопасното корабоплаване в Черно море, включително в районите на изключителните икономически зони на трите държави.

Третото е започване на разговори между шестте държави с излаз на Черно море за общо решение относно възможен мораториум върху използването на дронове в морския регион.

Според Йотова подобна инициатива би могла да ограничи рисковете за гражданското корабоплаване и критичната инфраструктура. Самият КСНС определи ударите по търговските кораби като грубо нарушение на международното морско право и настоя за незабавна проверка, която да установи извършителите.

Съветът е обсъдил и възможностите България да използва пълноправното си членство в ЕС и НАТО за засилване на сигурността в Черноморския регион, включително чрез допълнителни средства за въздушно и морско наблюдение и укрепване на системите за противодействие на дронове.