Защо избирателната активност се оказа толкова ниска и какво показват резултатите от вота за нагласите на избирателите? По тези въпроси дискутираха социологът Яница Петкова, политологът доц. Милен Любенов и социалният антрополог Харалан Александров.
Според тях съчетанието от слаба електорална мобилизация и политическо противопоставяне прави следващите избори трудно предвидими.
„Очакваше се ниска избирателна активност, но социологическите проучвания не показваха толкова ниски стойности.Не сме били в такава ситуация при нито едни избори – 22% да гласуват. Трудно е да се каже изобщо, че има победител в тази ситуация, но пък в рамките на тази активност определено се видяха едни политически сили и техните електорати, които бяха по-мобилизирани, и съответно други, които не успяха да мобилизират хората си“, коментира Петкова.
Политологът доц. Милен Любенов също изрази изненада от ниската избирателна активност. Според него тя е предопределила сближаването на резултатите на първите две двойки кандидати.
„Беше грешка дистанцирането на кандидатите от партиите и на партиите от кандидатите, защото обикновено основната подкрепа идва от партиите, тъй като те имат мобилизационния ресурс да го правят. Тук кандидатите предпочетоха друга тактика – с инициативни комитети, които бяха активни по телевизионните студия, докато самите кандидати много малко участваха и артикулираха послания към избирателите“, коментира политологът.
Според него определящ фактор е и отсъствието на две основни партии от изборите – те не издигнаха кандидати и не заявиха официална подкрепа за някоя от кандидатските двойки.
„Комбинация от фактори доведе до този изненадващ резултат, който оттук насетне прави изборите съвсем непредвидими“, смята доц. Любенов.
Харалан Александров отбеляза, че изненадата от политическите развития започва да се превръща в постоянно състояние, като вече има и критики и призиви към социолозите да спрат да правят прогнозни изследвания.
„Трябва да приемем, че е изключително волатилна ситуацията и да оставим надеждата, че с голямата изборна победа на Радев на парламентарните избори някак си ще се възцари мир, покой и ще има стабилност и предсказуемост. Просто трябва да приемем, че продължава политическата криза и предстоят сътресения и изненади“, заяви социалният антрополог.
Доц. Милен Любенов коментира още, че изказванията на Румен Радев за политическите сглобки и корупцията са част от политическата реторика.
„Защото, ако той имаше искрени намерения да работи по разграждане на този корупционен модел, за който говореше в предизборната кампания от април, щяхме вече да видим някакви реални резултати“, посочи политологът.
По думите му в „Прогресивна България“ има сериозно притеснение, тъй като загубата на тези избори би била тежко поражение. Според него това би засилило натиска от страна на опозицията и би довело до ерозия на доверието към управляващите.
Харалан Александров коментира, че Румен Радев подхожда към политиката през противопоставянето между свои и врагове.
„Румен Радев е военен и е научен да разделя света на свои и на врагове – да подчинява и дисциплинира своите и да атакува враговете, и прави това 10 години като президент“, заяви антропологът.
По думите му Радев интерпретира политиката като война – не се коментират провалите на своите, а опонентите се атакуват с реторични средства.
Яница Петкова посочи още, че близо 45% от гласоподавателите в младежка възраст са подкрепили Гюров и Кандев.
„Това показва, че либералната градска десница се мобилизира на тези избори, а огромна част от обществото, която беше мобилизирана на 19 април, си остана вкъщи“, коментира тя.
По думите ѝ при кандидатската двойка Йотова – Вълчев мнозинство формират избирателите във възрастовата група между 30 и 60 години.
SafeNews припомня, че разочарованието от политиците и липсата на кандидат, способен да мобилизира избирателите, са сред основните причини за рекордно ниската активност на първия тур на президентските избори.
Българите наказаха политиците с мълчание пред урните! Какво отказа хората да гласуват? (ВИДЕО)
Източник: NOVA NEWS
