Докато спасителните операции продължават от двете страни на границата след опустошителните наводнения в Непал и Тибет, в социалните мрежи с все по-голяма сила се разгаря спор за начина, по който бедствието се отразява в медиите. В центъра на спора са взаимните твърдения и опровержения след репортаж на кореспондентката на BBC в Китай Лора Бикър за начина, по който Китай цензурира видеоклипове от бедствието.

Бикър заяви, че видеозаписи на свлачището и приливната вълна, връхлетели граничния пункт Гиронг, са били премахнати от интернет, отчасти защото Пекин се опасява от нестабилност в политически чувствителния регион Тибет.

Някои потребители на социалните мрежи обаче публикуваха скрийншоти от кадрите, използвани от BBC, като посочиха, че те всъщност са били показани в китайските медии. Един китайски журналист го каза директно:

„Никога не съм виждал BBC да разпространява слухове толкова откровено“.

Китайското правителство отдавна се оплаква от това, което определя като „пристрастност“ на западните медии при отразяването на Тибет. Неговите поддръжници засилиха тезата в социалните мрежи, като насочиха особено внимание към BBC.

Но китайските потребители на социалните мрежи, както в страната, така и извън нея, отдавна са свикнали с контрола на властите върху информацията. Това със сигурност се случва и след наводненията.

Както отбелязва Бикър в репортажа си, най-конкретният пример е премахването на видеозаписи, показващи огромната вълна от кал и вода, поглъщаща граничния пункт Гиронг. Кадрите първоначално са били разпространявани в платформите Weixin и RedNote, но впоследствие потребителите вече не са могли да получат достъп до тях.

Друг начин за контрол е ограничаването на достъпа на независими и чуждестранни журналисти.

Алисън Хорн от Australian Broadcasting Corporation заяви, че многократно е отправяла искания да пътува до Тибет, но ѝ е било отказано. Други чуждестранни журналисти също са били блокирани.

Това прави трудно, ако не и невъзможно, за чуждестранните медии независимо да проверят китайската правителствена версия за случилото се на място.

Липсата на независимо отразяване, съчетана с премахването на кадри от социалните мрежи, позволи на китайските държавни медии да доминират в разказа за случилото се.

Как китайските медии отразяват бедствието

Това отразява дългогодишната тенденция на китайските медии да избягват материали, които биха могли да предизвикат социална нестабилност или обществена паника.

Отразяването на наводненията в Тибет от контролираните от държавата медии е съсредоточено до голяма степен върху спасителните операции на Народноосвободителната армия, лидерството на президента Си Дзинпин по време на кризата и посещението на премиера Ли Цян в засегнатата от бедствието зона.

Има и информация за усилията за възстановяване на пътищата и доставянето на помощи на засегнатите жители.

Но както отбелязва Guardian, има много по-малко информация за това как бедствието е засегнало местните жители, домовете им и техните общности.

Междувременно от непалската страна на границата чуждестранните журналисти са могли да интервюират оцелели без ограничения.

Критици също твърдят, че китайското правителство прикрива истинския брой на жертвите. Проблемът с тези спорни твърдения е, че никой външен човек, независимо дали е критик на Пекин или не, не е успял да провери броя на загиналите заради ограничения достъп до района на бедствието.

Когато прозрачността за кратко беше позволена

Медийната среда в Китай понякога е била по-малко контролирана, отколкото е днес.

На 12 май 2008 г. земетресение с магнитуд 8 по скалата на Рихтер удари провинция Съчуан, като уби над 70 000 души и остави милиони без дом.

Китайските държавни медии започнаха широко пряко отразяване почти веднага след труса. То продължи седмици наред, като Китайската централна телевизия редовно актуализираше броя на жертвите и подробно отразяваше спасителните операции.

Чуждестранните медии поставиха въпроса дали не са били изгубени ненужно човешки животи заради срутването на лошо построени училищни сгради. Чуждестранни журналисти също поставиха въпроса дали семействата на жертвите ще получат справедливост.

Китайските медии съобщаваха за някои от тези спорове, включително поставяха под въпрос дали местните власти са извършили необходимите проверки на качеството при строителството на училищата.

В началото това отразяване представляваше значителен пробив в начина, по който китайските медии отразяват извънредни ситуации и природни бедствия. Неговата „безпрецедентна откритост“ беше широко отбелязана от западните медии.

Но само седмици по-късно правителството започна да затяга контрола върху информацията за училищата, опасявайки се, че въпросът може да засили антиправителствените настроения.

„Положителните новини“

Като обща практика китайските държавни медии са инструктирани да наблягат на „позитивното отразяване“ по време на кризи.

Отразяването на смъртоносната влакова катастрофа в град Вънчжоу през 2011 г. е добър пример.

Изследванията показват, че за разлика от земетресението в Съчуан правителството е запазило строг контрол върху това какво е допустимо да бъде публикувано в медиите. Властите са наредили на медиите да не изпращат репортери на мястото на катастрофата, ограничили са честотата на публикациите и са им наредили да не свързват трагедията с развитието на високоскоростната железопътна мрежа.

На журналистите също е било наредено да не разследват причините и последиците от катастрофата и да не разпространяват лични публикации в микроблогове за инцидента.

Вместо това те са били насърчавани да търсят „трогателни“ истории за храброст и саможертва – например за местни жители, които даряват кръв. Целта е била да се предизвикат любов и състрадание след бедствието.

Когато Си Дзинпин идва на власт през 2012 г., опасенията на правителството от потенциални предизвикателства към управлението му водят до още по-силен контрол върху китайските медии и социалните мрежи.

Сега отразяването на наводненията в Тибет следва именно този модел – ограничено медийно отразяване и акцент върху позитивните новини.

Бедствието се случва и в момент на нарастващо недоверие между Китай и Запада. Изглежда, че това допълнително засилва възприятията за пристрастно отразяване. Нищо от това не се улеснява от логистичните трудности при достигането до района на бедствието и до първични източници на информация.

Китайските ограничения затрудняват западните журналисти да проверяват независимо какво се случва. Получилият се информационен вакуум засилва подозренията на Запад и критиките срещу цензурата и пристрастното отразяване в китайските медии.

А тази критика на свой ред може да засили убеждението на Пекин, че западното отразяване на Тибет по своята същност е пристрастно, което му дава още една причина да ограничава информацията.

The Conversation/превод: SafeNews