Хиляди евро публични средства могат да отидат при участници в президентските избори, които получават едва около 1000 гласа. За този проблем алармира изборният експерт Стоил Стоилов, който определи практиката като „ненормална печалбарска ситуация“ и предложи промени в Изборния кодекс, за да се ограничи възможността медийните пакети да се превръщат в източник на лесни приходи.
20 200 евро срещу 1000 гласа
В ефира на „Денят на живо“ Стоилов заяви, че практиката е позната в българската изборна система още от 2016 г. По думите му формации с едва около 1000 гласа могат да получат по сегашния механизъм 20 200 евро само от медийни пакети, без да се включват безплатните участия и други възможности за публичност.
Медийните пакети са въведени, за да подпомагат кандидати и формации с ограничени финансови възможности. Според експерта обаче настоящият механизъм създава предпоставки за злоупотреби с публичен ресурс.
Той припомни случай от 2016 г., когато инициативен комитет за референдум насочил всички получени средства към един сайт.
50% самоучастие и по-високи изисквания
Сред предложенията на Стоилов е кандидатите и формациите, които искат да използват медийни пакети, да осигуряват поне 50% самоучастие със собствени средства.
Той предлага и по-строги условия за доказване на реална обществена подкрепа. Според идеята му необходимият брой подписи за участие в изборите може да бъде обвързан с 0,5% от действителните гласове на предходния вот.
При посочения от него пример с 3,5 милиона гласували това би означавало около 15 000 подписа. Стоилов предлага също подписите да бъдат събирани в най-малко две трети от избирателните райони, когато става дума за кандидати за национално представителство.
Друга идея е въвеждането на значително по-висок депозит за участие. Експертът предлага и кандидатите, получили под 1% от гласовете, да възстановяват средствата, предоставени им чрез медийни пакети.
Разписките и машинните протоколи под въпрос
Стоилов постави акцент и върху начина, по който се обработват данните след края на изборния ден. Според него контролните разписки от машинното гласуване трябва да бъдат преброени и резултатите да бъдат описани в протокол преди отпечатването на машинния протокол.
„Аз считам, че ще бъде по-полезно, ако дейността с преброяването на разписките и описването им в протокол 81 беше извършена преди разпечатването на машинния протокол“, обясни той.
По думите му така резултатите от разписките и от машинния протокол ще могат да бъдат съпоставени по-ясно.
„Трябва да ровя в два протокола“
Експертът твърди, че сегашната структура на протоколите затруднява проследяването на три ключови показателя: броя на гласувалите според подписите в избирателните списъци, броя според машинния протокол и броя на контролните разписки. Като пример той посочи липсващи параметри в протоколи № 81 и № 79, които според него не позволяват всички данни да бъдат сравнени директно на едно място.
„Ако аз искам да проследя трите резултата – броя гласували по подписи, броя гласували по машинен протокол и броя разписки, трябва да ровя в тези два протокола и да си направя една табличка“, заяви Стоилов.
Той даде и хипотетичен пример с разминаване между броя на гласувалите и наличните разписки. Според него подобен проблем може да бъде установен, но при множество несъответствия ще е трудно да се определи как липсващите разписки се отразяват на резултатите на отделните партии.
Предложенията на Стоилов засягат както финансирането на предизборните кампании, така и проверимостта на резултатите от машинното гласуване. Те поставят въпроса дали правилата осигуряват достатъчно гаранции срещу злоупотреба с публични средства и дали изборната документация позволява лесно и надеждно проследяване на данните.
Източник: NOVA NEWS
